266-ият папа Франциск бе погребан в римската базилика „Санта Мария Маджоре“. Храмът е свързан с българската история, тъй като именно в него папа Адриан II освещава азбуката на светите Кирил и Методий през IX век. Подобна чест до ден днешен не е оказана за никоя писменост на Земята.

Тръмп иска да стане... ПАПА?!

Изборът на този храм за последен дом от папата аржентинец в началото смути мнозина. По традиция върховните понтифекси се полагат до гробницата на апостол Петър във Ватикана. Постепенно стана ясно, че Франциск е посещавал базиликата заради една чудотворна икона там, наричана „Спасение на римския народ“ (Salus Populi Romani).

Избор

В нощта на избирането си за папа, 13 март 2013 година, Франциск съобщава пред събралите се вярващи от балкона на базиликата „Свети Петър“: „Утре искам да отида да се помоля на Мадоната“.

На другия ден той е забелязан да влиза в базиликата „Санта Мария Маджоре“. Оттогава до своята кончина той е посещавал храма над 100 пъти“, споделят местни духовници.

Самата икона се намира встрани от олтара в климатизирана витрина на параклиса Боргезе (построен от папа Павел V - Камило Боргезе, 1605-1621).

ИЗНЕНАДА: Появи се неочакван фаворит за следващ папа! (СНИМКИ)

Чудотворната икона е поставена в рамка шедьовър.,  

 Чудотворната икона е поставена в рамка шедьовър.,  
wikipedia.org

По благочестиво предание е нарисувана от свети Лука, пред когото Божията майка лично е позирала. Други дори я наричат неръкотворна. За първи път святото изображение пристига по тези земи от Изток (остров Крит) през V век, когато Дева Мария е обявена за Богородица - Божия майка - на Ефеския събор през 431 г.

Иконата влиза в Рим през 590 г. сл. Хр. по време на понтификата на папа Григорий Велики. Летописци съобщават, че той я посреща лично, докато реликвата е носена от лодка, пълна с цветя, по река Тибър. Само три години по-късно същият папа нарежда чудотворната икона да бъде извадена за процесия, защото в града избухва чумна епидемия.

По същия пример, когато избухва пандемията от COVID -19, папа Франциск нарежда иконата да се донесе във Ватикана и да се молят хората пред нея, за да защити Божията майка Рим от жилото на адската зараза.

Нацисти

Тази древна икона, много обичана от местните хора, прави поредното си чудо в средата на миналия век. В самия край на Втората световна война папа Пий XII призовава всички да се молят на Мадоната, за да защити града от опустошение. Страхувайки се, че битка между съюзническите и германските войски ще срине Вечния град, местните християни се събират за обща молитва на 4 юни 1944 г. И чудото става – до вечерта и последните германски войски се оттеглят и така съюзниците реално превземат Рим мирно. След това пред Богородичната икона са извършени подобаващи служби за благодарност.

През годините много духовници са идвали в „Санта Мария Маджоре“ само заради осезаемото присъствие на Божията майка.

ИЗБОРЪТ НА НОВ ПАПА: Кардиналите в конклава намаляха на 133

Папа Пий XII, самият той римлянин, е имал особена почит към нея. Когато е ръкоположен за свещеник (в неделята на Великден 1899 г.) той отслужва първата си служба именно пред тази Богородица. Кардинал Тимъти Долан (архиепископът на Ню Йорк) също я посещава при всяко свое пристигане в Рим, често отивайки в храма директно от летището. Приживе кардинал Хорхе Бергольо й се моли още преди избирането си за папа с името Франциск. Преди и след всяко трудно пътуване по света той проси застъпничеството на Богородица, а после се връща да й благодари за подкрепата и защитата Свише.

Храмът е свързан с йезуитския орден

Папа Франциск бе първият папа от Новия свят и първият представител на йезуитския орден. Малцина обаче знаят, че храмът, където според последната му воля бе положено тялото му, също е свързан с този орден.

ЕКСПЕРТИ: „Конклав“ е частично достоверен за избора на нов папа

Неговият основател е св. Игнатий от Лойола. Той е ръкоположен през 1537 г. и желае да отслужи първата си литургия в Светите земи. Това тогава обаче се оказва невъзможно, така че след 18 месеца Игнатий се отказва от чакането и решава да отслужи първата си литургия именно в храма „Санта Мария Маджоре“. Там се съхраняват останки от Витлеемските ясли. Така след като не успява да отиде до Витлеем през Коледата на 1538 г., служи именно в този храм, за да подчертае святата му връзка с празника Рождество Христово. Иконата от XV век е почитана като чудотворен образ и по-късно е използвана по-специално от йезуитския орден за насърчаване на почитта към Божията майка. Проповядващ, че Бог и Божията майка не делят християните на католици, православни или протестанти, Франциск до последно търсеше сближение между деноминациите.

Украсена е със златен пръстен

Чудотворната икона е рисувана по Византийския (православния) канон. В продължение на векове стои над вратата на баптистерия на базиликата. В първите векове е почитана от поклонниците като „Царица на небето“.

Така изглеждаше Богородицата, преди да бъде реставрирана през 2018 г. 

 Така изглеждаше Богородицата, преди да бъде реставрирана през 2018 г. 

В наши дни тя е реставрирана в реставрационните лаборатории на Ватикана. Изображението е с размери 117×79 см. Счита се за доста по-голямо в сравнение с другите ранни икони. Това кара някои изследователи да я датират след VII век докъм XIII. От друга страна, като стил напомня късноантичните икони от Синайския манастир в Египет. Рисуванa е върху дебела кедрова дъска. Дева Мария носи тъмносиня мантия със златни орнаменти върху лилаво/червена туника. Буквите на гръцки в горната част идентифицират Мария като „Богородица“ (ΜΤHΡ ΘΕΟΥ с главни букви), както е обичайно за византийското изкуство. Христос може първоначално да е имал надпис, който при по-късна реставрация да е бил заличен. Божият син държи Библията в лявата си ръка, а дясната му ръка е вдигната за благословия. За разлика от иконографския стил Одигитрия (Пътеводителка, от X в.) тук Пресветата Дева не сочи с ръка към Исус, а го държи плътно със скръстени ръце. На средния пръст на дясната си ръка Дева Мария има златен пръстен. Той е бил украсен с рядък скъпоценен камък. Той, както и короните от иконата сега са са прибрани в съкровищницата на базиликата „Св. Петър“.