0

П ри бума на безплодни семейства у нас свещеници прилагат православна терапия, научи „Телеграф: Чудеса и Вяра“. В доста храмове у нас вече има коланчета, донесени от Света гора. Особеното при тях е, че са били осветени чрез допир и молитви до честния пояс на Богородица. По този начин и те са ставали чудодейни. Самата реликва има празник на 31 август.

Еви

Духовници споделят, че дават коланчето на Еви, които не могат да заченат. В медицинско отношение проблемът може да бъде или при мъжа или при жената, ала това нямало значение, тъй като Божията благодат действала отвъд времето и пространството. Бъдещите майки слагали коланчетата и ги носили, докато заченат, след това ги връщали на своя свещеник. През това време обаче семействата трябвало да живеят праведно с пости, изповед и причастие.

По този начин в столицата са се появили десетки деца, разкриват клирици. Имало случаи, в които коланчетата са били носени от роднини (баби и дядовци) на бездетни семейства дори в далечна Австралия и чудото пак се случвало.

Атон

Самите памучни коланчета идват от Атон. Монаси там ги слагат до св. пояс, за да престоят и да се напоят с благодатната енергия, която той носи от самата Богородица. После ги поставят в кесийки и ги раздават на миряни, а оттам поемат по целия свят. След като бездетни жени ги слагат на кръста известно време и четат необходимите молитви, чудото се случва.

Коланчетата от Ватопед не са гаранция за чудо без праведен живот.

 Коланчетата от Ватопед не са гаранция за чудо без праведен живот.
iStock

Вече много от нашите сънародници, отчаяни от неуспешните лекарски методи, намират лек от безплодието именно в тази християнска реликва. Жена на 39 години разказва, че два пъти правили със съпруга си инвитро опити, но резултатът бил нулев. Тогава техен познат им дал да ползват коланче от Света Богородица, което донесъл от Света гора. Тя го слагала всяка вечер. И на 50-ия ден чудото се случило и семейството вече се радва на тригодишен син.

Никулина

Интересно е обаче, е коланчетата помагали и за други заболявания. Такива свидетелства има от Гърция и Румъния. Никулина Глодаренко от румънския град Констанца свидетелства, че поясът на Божията майка е спасил мъжа й след тежък инсулт. Няколко дни по-късно той получава и бъбречна недостатъчност и е преместен в реанимацията. В този миг Никулина поставила коланче под възглавницата му. За изненада на докторите човекът дошъл в съзнание. Постепенно изследванията станали нормални. След още няколко дни пациентът станал и си тръгнал без никакви поражения по моторно-двигателните функции или говора, каквито се наблюдават при тази диагноза.

Конец

Българка сподели преди време за случай на чудо с дете със сърдечен проблем. Поклонничката разказа в своя интернет блог, че познава чичото на детето – академик в университета Демокрит. Брат му Костас имал наследник със сериозно сърдечно заболяване. Лекарите били безсилни и нищо не можели да направят.

Все пак предприели операция, с която се заел един от най-известните сърдечни хирурзи. Той обаче бил много религиозен човек. Имал в себе си малък конец от пояса на Пресвета Богородица, дарен му от благодарни монаси. Докторът носил реликвата винаги на врата си в една малка кутийка. Докато лекарят приготвял детето за операция, стаята се изпълнила с аромат, а лекарите вътре започнали да питат кой е внесъл тези цветя в операционната. В този момент сърцето на детето започнало да бие в норма.

Днес частицата от пояса на Богородица се пази в атонския Ватопедски манастир заедно с една от най-старите чудотворни икони, съхранявани на Света гора - „Света Богородица Олтарница“.

Празник

Историята на св. пояс, с който Богородица препасвала дрехата си на земята, тръгва след нейното Успение (кончина). Коланът, изтъкан от камилска вълна, бил поверен по заръка на самата Божия майка на апостол Тома, а после бил предаван между вярващите по наследство един на друг.

В V век при царуването на Аркадий, син на Теодосий Велики, честният пояс на Св. Богородица бил пренесен от Йерусалим в Цариград и положен в скъпоценен ковчег във Влахернския храм "Св. Богородица".

В Х век честният пояс на Св. Богородица бил прославен чрез особена личба. Византийската императрица Зоя, съпруга на император Лъв Философ, след като дълго време страдала от душевна болест, получила веднъж насън откровение, че незабавно ще оздравее, ако на нея бъде възложен поясът на пресвета Богородица. Царят помолил патриарха и ковчегът бил отворен. Сам патриархът прострял пояса над болната царица и тя веднага оздравяла. Заради даруваната милост били отправени благодарствени молитви към Господа Иисуса Христа и пречистата му Майка. В знак на благодарност императрицата обшила със златен конец целия пояс. Затова и до днес той изглежда така. С благодарствени химни той бил върнат отново в ковчежето.

За спомен на това чудо над болната царица бил установен в началото на Х в. празникът "Полагане честния пояс на пресвета Богородица". Два века по-късно започнал да се чества в края на август.

Разделиха реликвата заради кръстоносците

При превземането на Константинопол от кръстоносците през 1204 г. поясът на Богородица с цел съхранение е разделен на няколко парчета, които са разпратени из цял свят. В наши дни частици от Честния пояс на Богородица се съхраняват освен във Ватопедския манастир и в храмове в Кипър, Грузия, Русия – в Москва и Санкт Петербург, в Италия и Сирия.

Ватопедският манастир,  

 Ватопедският манастир,  
iStock

С годините е установено, че Честният пояс на Божията майка изцелява предимно безплодие на много бездетни семейства и те се сдобиват с деца. Доста болни обаче също се изцеляват от тежки и считани за нелечими заболявания. Вярващите се опасват с лентата за известно време, живеейки в покаяние, редовна изповед, молитва и участие в Светата Евхаристия.

Цар Иван Асен II дарява едно село на обителта

Във Ватопедския манастир наред с чудотворните светини, почитани от целия християнски свят, се пазят и няколко български артефакти. Един от тях е т. нар. Ватопедската грамота – хрисовул на цар Иван Асен II, дарен на манастира през XIII век.

Предполага се, че грамотата е издадена непосредствено след битката при Клокотница, когато Серската област вече е във владенията на българския цар. Дарението на владетеля е мотивирано както от личната му дълбока религиозност, така и от политиката му на привличане на духовните среди и главно на Атонското манастирско братство, което има огромен авторитет в православния свят. В светата обител се пази и кръст на българския цар Георги I Тертер.

Храм до Мелник свързан с девата

Един древен храм в българските земи е особено свързан с пояса на Богородица. Той се намира на хълм в Мелник и се вярва, че в него няколко месеца (или години) е престоял поясът на Богородица. По случай празник се прави шествие с чудотворната икона св. пояс.

Реликвата попада в нашите земи след поражението на Константинопол от българския цар Асен. Тогава поясът бил отнесен в България. Предполага се, че именно тогава е попаднал в мелнишкия манастир. По-късно той е пренесен в Сърбия, откъдето отива в Света гора като царско дарение.

Реликвата се пази в храмовата черква на атонския манастир.,  

 Реликвата се пази в храмовата черква на атонския манастир.,  
monastiriaka.gr

Храмът се счита за един от най-ранните образци и типичен представител на градското манастирско строителство по българските земи от началото на XIII век. Основан е от деспот Алексий Слав, който му дава специални привилегии с грамота от 1220 г. Така святото място юридически получава статут на "деспотски и царски" манастир и е втори по значимост след най-големия в Търново - царския "Св. Четиридесет мъченици". По-късно става метох на Ватопедския манастир в Атон (от втората половина на XIV век до началото на XX век).