К остниците са каменни кутии с капак, обикновено изработени от варовик. В библейските времена, че и по-рано, те са били използвани за съхранение костите на покойниците. Мъртъвците били полагани в тези ковчези урни, след като телата им, погребвани в пещери, изтлявали за няколко години и се разлагали напълно. Така се освобождавало място за нови покойници от съответния род. Дълбаенето на скалните гробници било много скъпо и трудоемко занимание и обикновено една се е превръщала в крипта за няколко поколения от едно семейство и даже за близките до него.
Музей
Една кутия, пазеща кости от библейските времена, пристигна около Коледа в музея Пулман Ярдс (Pullman Yards), Атланта, САЩ. Времето не е избрано случайно – обикновено около Нова година хората се сещат за Божия син, а музеите се надпреварват да излагат артефакти, доказващи неговото земно съществуване, както и въобще периода на библейските времена.
Посетителите обаче са смаяни, защото на каменния ковчег е изписано: „Яков, син на Йосиф, брат на Исус“.
Родство
Тълкуватели на Новия завет коментират, че Исус Христос наистина е имал брат на име Яков. Но не биологичен и дори не братовчед, а най-вероятно полубратовчед. Според най-разпространената версия Яков е роден от жената, с която дърводелецът Йосиф е живял преди брака си с Дева Мария. След него Йосиф приема Богородица за своя жена и в тяхното семейство на бял свят идва Спасителят на света. Векове наред християните помнят и почитат „Братът Господен“ („Яков Праведният“) като първия епископ на Йерусалим. Но юдеите и него екзекутират около 30 години след като разпъват Христос на кръста.
Празна
Сега костницата със сензационния надпис е празна – мощите вътре ги няма. Но дали останките на Господния брат наистина някога са лежали вътре? А Исус? Той също ли е този, за когото евангелистите в Библията ни разказват? Няма ясни отговори на тези въпроси, задавани от посетителите в музея. Ентусиастите и скептиците спорят толкова яростно, колкото и за автентичността на Торинската плащаница - саванът, с който е повито тялото на Христос в гробницата три дни преди Синът Божи да възкръсне. Така или иначе след като ръката с костите е изложена на показ, надделяват мненията, че тя е автентична.
Бели петна
Историята на реликвата е покрита с бели петна и изобилства от резки завои. През 2002 г. тя за първи път е представена на публиката от мистичния колекционер от Тел Авив Одед Голан. Последният разказва, че е придобил артефакта през 1967 г., по време на Шестдневната война, която Израел водеше с арабските си съседи Египет, Йордания и Сирия. Тогава един арабин – посредник между „черните археолози“ (иманярите) и търсачите на реликви – му предложил сензационната кутия.
Одед Голан
Въпреки че я закупува веднага, дълго време Голан крие какво има, тъй като се съмнява в автентичността на артефакта. Ситуацията търпи голям обрат, след като той търси за мнение топ експерта Андре Лемер – френски филолог и палеограф, професор в Сорбоната – специалист в изследването на древни надписи. Той уверява колекционера, че костницата не само че наистина датира от I век сл. Хр., а надписът върху нея е на арамейски и естеството му съответства на начина, по който са писали древните юдеи по времето на Исус Христос.
Процес
В крайна сметка евреинът започва да показва костницата по различни изложби, но скоро си навлича големи неприятности. Той е обвинен в измама. Тръгват коментари, че уж е фалшифицирал както костницата, така и надписа, разширявайки го с думите "брат на Исус".
Надписът на саркофага все още се изследва.
През 2004 година Одед Голан е арестуван. Започва сложен процес, в който са привлечени множество експерти геолози и археолози. Години по-късно Йерусалимския окръжен съд излиза с оправдателно решение, а именно, че обвиняемият е един честен колекционер, който нищо не е фалшифицирал. Едва през 2013 година костницата е върната на нейния собственик, след като Израелската служба по антиките за 10 години не успява да докаже, че тази е фалшифицирана.
Автентичността остава спорна
Все пак, както наблюдатели отбелязват, оправдателната присъда за колекционера не означава автоматично, че надписът върху костницата е истински или е направен преди 2000 години. Тук съмненията вървят и в двете посоки. През годините излизат няколко публикации в престижни научни списания. Според едните надписът е истински и древен, докато другите защитават тезата, че е фалшифициран наскоро, преди около 50 години.
Някои доказателства предполагат още, че патината върху буквите е същата като тази на други костници, за които се знае, че са истински. Други експертизи обаче сочат значителни несъответствия в изотопния състав.
20 години от тези събития собственикът е уверен в автентичността на костницата. А за зрителите въпросът в крайна сметка опира до вяра.
Любомир Старидолски
