И исус им рече: „Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведните, а грешните на покаяние (Лука 5:31-32). Христос лекувал както духовните недъзи на грешните
и не вярващите, така и телесните болести. В Новия завет четем как Иисус показва милосърдие към болните. Той имал силата да изцели всеки болен, обикалял израилската земя и лекувал сакати, слепи, глухи. Светото писание ни разказва и за голямото чудо - възкресението на мъртвия Лазар. Пред гроба му Иисус вдига очи към небето и се моли: "Татко, благодаря ти, че ме чу. Знам, че винаги ме чуваш, но аз говоря заради хората тук, за да повярват, че ти си ме изпратил" (Йоан 11:41-44).
Иисус Христос е синът Божий, Богочовекът, изпратен тук, на земята, в жестоката епоха на Римската империя, когато робството, жестокостите и общественото падение са в своя апогей. Болестите и смъртта са ежедневие, човешкият живот няма ценност. Именно християнството в зората си връща хуманизма в човешкото съзнание. Християнска добродетел е да помогнеш на ближния си в беда, да подадеш хляб на гладния, вода на жадния и да съчувстваш на болния и страдащия. И през следващите векове постепенно християнските общества осъзнават Исусовите завети и впрягат усилия и научна мисъл в полза на човека. И особено в областта на медицината. Но историята показа, че, разбира се, най-облагодетелствани в достъпа до лечение били висшите прослойки.
Ренесанс
През Средновековието и Ренесанса висши школи и по-късно университети обучавали лекари, които обслужвали аристократите и монарсите. И понеже доктрината гласяла, че короната и санът са дадени от Бога и неоспорими, то и въпросът за здравословното състояние на монарха бил от политическа и обществена важност. Първият в обществената йерархия трябва винаги да демонстрира смелост, сила и желязно здраве на водач. И най-простата настинка се криела, а болестта била табу. За нея знаели само личният лекар и най-близките. Царете можели да умират само в достойни битки. И ако все пак някой се спомине от болест или старост, то мястото му на трона било заемано по линия на наследието – по права или друга линия. Но по друг начин стоял въпросът при църковните първойерарси. Папският престол бил обект от изключителна важност за целия християнски свят и ставал арена на ожесточени борби и спорове от политическа гледна точка. Затова здравето на понтифика се пазело в пълна тайна. И дори той да бъде сполетян от болест, никой не трябвало да разбира, защото това предизвиквало борби между политически партии и цели държави. А ако предаде Богу дух, се случвало с дни, дори със седмици смъртта му да бъде крита. А изборите на нов папа се проточвали с месеци и дори с години. Същото се случвало и в Източната (Константинополска) църква след 1054 година, макар и в по-слаба степен, тъй като решаваща дума за избор на Вселенски патриарх имал константинополският император.
Вождове
В по нови времена, когато през XX век се появяват диктаторските режими, в държавите с такова управление здравето на диктатора е тема, която никой не би посмял да коментира. И макар да се знае, че Ленин е имал сифилис, Хитлер е боледувал от Алцхаймер, Сталин е имал психически проблеми, а българският вожд Георги Димитров е бил алкохолик, това е било скрито от обществата чрез различни лекарства, стимуланти и медицински трикове. В България болестта на цар Борис III е крита 3 дни.
След 1944 година комунистическият елит е лекуван в специална болница (Правителствена), а здравето му е било известно само на лекуващите под пълна тайна. Атеистичната власт в началото се опитва да унищожи Църквата, но скоро осъзнава, че християнството е пуснало хилядолетни корени сред народа ни. И решава да я реформира, като направи първойерарха ни член на управляващата върхушка. Същата участ сполетява и Синода.
Това става трудна задача, спъвана от упоритостта на вярващите старци от Светия синод.
В периода от октомври 1944 до 21.01.1945 г. наместник-председател и Софийски митрополит е Стефан. Тогава в София се свиква екзархийски събор и след 30 години на вдовстващия престол за 3-ти eкзарх (след Антим I и Йосиф) е избран екзарх Стефан. А месец по-късно Цариградският патриарх Вениамин II отменя схизмата на Българската православна църква (БПЦ). Комунистите дават на екзарха ранг на министър със съответните всички права и облаги, шофьор и охрана на правителствено ниво. Ала Стефан скоро се оказва неудобен.
Интерниран
На 24 ноември 1948 година той е свален противозаконно и интерниран в село Баня, Карловско. През следващите години той започва да боледува непрекъснато. Вече покойният бивш Сливенски митрополит Никодим твърдял, че икономът му милиционер имал задача да следи Стефан и слагал разни прахчета в храната му. Заточеният архиерей е имал травма и накуцвал с единия крак. Той е бил ранен при бомбения атентат на 16 април 1925 година, организиран от комунистите в столичната църква „Св. Неделя“. В онзи трагичен ден именно този висш духовник обслужвал опелото на убития два дни по-рано пред църквата „Свети Седмочисленици“ генерал Константин Георгиев.
През 1952 година старата травма се усложнила, но бившия Софийски митрополит не получил разрешение да дойде в София за операция. Освен това той страдал от силни болки в стомаха и пристъпи на главоболие. Неговата наследничка Бела Волен, художничка, живееща във Виена, твърди, че екзархът е оставен без медицински грижи, системно е тровен. В крайна сметка умира от рак на стомаха през 1957 година.
Привилегии
Наследникът му патриарх Кирил (1953-1981) получава достойнство от Антигорас I Константинополски. Той успява да удовлетвори партийната политика в Църквата, общува с Руската църква и работи за идеята на икуменизма. Една от безспорните победи на духовника със светско име Константин Марков Константинов е, че по-рано той, както и други членове на Светия синод, през 40-те години спасяват близо 48 000 български евреи от нацистките лагери на смъртта.
След като доста изстрадал от комунистите по затворите, в един момент неговата ерудиция е оценена (заради сменения курс на властта) и той е въздигнат като глава на БПЦ. Ползва се с привилегиите като членовете на Министерския съвет и е наричан Кирил Български, че да не се бърка с руския патриарх. Но здравето не може да бъде заменено от никакви постове и богатство, защото Кирил от млад боледувал от диабет. По няколко пъти годишно му се налагало да влиза в Правителствена болница за вливания. Още през 1939 година, докато се опитвал да покръсти отново помаците в Родопите, той изкарва тежка малария, която засяга черния му дроб. Редовно се оплаквал и от ревматични пристъпи. Разбира се, здравето на патриарха винаги било представяно за перфектно. Често бил на обезболяващи инжекции, които му помагали да участва в тържествени служби или когато се появявал на правителствения балкон на Мавзолея на паради. Умира, след като изпада в диабетична кома.
Почеркът
Следващият първойерарх на БПЦ – патриарх Максим, доживява до достолепните 98 години. Той е и най-дълго управлявалият православната ни църква в ново време. Знае се, че патриаршеската митра на главата му е „подарък“ лично от Политбюро на ЦК на БКП. На избирателния събор 73 бюлетини (гарантиращи мнозинството и поста ) са били написани с един почерк, което ясно показва, че изборът му е бил дирижиран.
Максим е обслужван от офицери от УБО, но знаейки съдбата на екзарх Стефан, бил много подозрителен по отношение на здравето си. Затова го лекувала единствено племенницата му д-р Максимка Константинова, ординатор в Първа градска болница, на която само имал доверие. Здравето му е желязно до около 90 лета. След това обаче болежките не го подминават – Максим страда от високо кръвно и световъртеж, поради което падал неконтролируемо и си чупил рамо и ръка. По-паметливи владици докладват, че е починал от сърдечна недостатъчност, от която изпаднал в кома в ВИП здравното заведение, т.е. в Правителствена болница. Твърди се, че всъщност патриархът нямал жизнени функции още няколко дни преди официално обявената дата на кончината му 6 ноември.
Натиск
За избора на нинездравстващия патриарх Неофит нямало зловреден външен натиск. Всичко зависело от избирателната воля на владиците от Светия синод. По канон в крайния етап се избира между тримата претенденти с определени достойнства - над 50-годишна възраст и митрополитски дълъг стаж. Клирици още разказват, че един от по-младите митрополити тогава направил всичко възможно да бъде избран болният Старозагорски Галактион, 3-ти претендент, който бил получил тежък инсулт. Но самият Галактион мъдро отказал с думите: „Е, няма всяка година да има избор“. Но всичко е в ръцете на Бога, защото Галактион си е жив и днес. В началото на февруари 2013 г. една мирянка, близка до дядо Неофит, казва на всеослушание, че е получила Откровение свише на гроба на Софийския Чудотворец Серафим. То гласяло, че ще бъде избран именно Неофит. Чудото се случва седмици по-късно на проведените избори. Това показва, че всичко е Божия воля и Неофит наистина е бил избран първо в селенията Господни. Той има и харизмата, и осанката, ангелски глас, и добродетели, като владика енориашите го познаваха като благ, ерудиран, общителен, готов да разговаря с всеки, да даде съвет и помощ.
Страдания
Обаче след като пое патриаршеския жезъл, дядо Неофит очебийно залиня. Вярно, че отговорността на високия сан е тежка, ръководството и единогласието при различните течения в синода е трудно постижимо и трябва здрава ръка. А дядо Неофит като монах е строг към себе си, но добродушен и човеколюбив с околните. Той е чувствителен и приема всичко присърце, а се знае, че както той, така и брат му – диригентът Димитър Димитров, се лекуват често сърдечно. Преди години г-н Димитров претърпя изключително тежка сърдечна операция. С времето здравето и на патриарха отслабна. Появиха се бъбречни болежки, напредваща остеопороза – на няколко пъти той пада и чупи кости. Последният прием във ВМА е за влошено сърдечно-белодробно състояние, задух и се е наложила медикаментозна кома, от която с Божия помощ и молитвите на всички българи и християни той излезе с подобрение. В момента миряни пожелават на дядо Неофит дълголетието на неговия предшественик на поста Максим (1914-2012).
Какво казва канонът при тежка болест
Преди дни Св. синод се събра да мъдрува какво да се предприеме предвид влошеното състояние на главата на БПЦ. Бившият директор на дирекция „Вероизповедание“ и началник на кабинета на патриарх Максим доцент Иван Желев разясни какво казва канонът при много тежка болест на висшия духовен пастир. А той гласи, че има два варианта. Първият е Неофит да се оттегли на покой и да бъде избран наместник-председател на Светия синод, докато Господ реши. Това не е прецедент - от 1915-1945 ръководителите на църквата са се сменяли на ротационен принцип. Вторият вариант е оттегляне и преминаване към избор на нов патриарх, като Светейшият остава с титул бивш патриарх, като запазва и обръщението Негово Светейшество. Такива примери във времето има много в останалите православни автокефални църкви. Но както е казал народът: "Човек предполага, Господ разполага". Нека ни е жив и здрав дядо Неофит, да се молим и да оставим всичко по Божия промисъл и в Божиите ръце.
