Н а 14 септември целият християнски свят отбелязва едно знаково за вярата събитие – откриването на Честния кръст Господен. Наричан е още Кръст на истината и Дърво на живота.
С разпятието си на Голгота Иисус поема греховете на човечеството и затова кръстът се превръща в символ на цялата вяра. Той всъщност бързо сменя рибата, използвана от ранните християни.
Находки
Днес за най-голямата религиозна светиня в света се счита парче от кръста Господен.
В българските земи реликварии с частици от Разпятието на Христос се повяват открай време. През 2002 г. проф. Николай Овчаров откри такъв образец в подножието на Перперикон, датиран от IX-X век. В кухината специалистите се натъкнаха на материя, наподобяваща дърво, без съмнение с претенция за произход от Христовия кръст.
Сега може да се види в църквата „Св. Успение Богородично” в Кърджали. Останки от Светия кръст, които претендират за автентичност, са намерени и в старите столици Плиска и Преслав.
Хаджии
Частици от Св. кръст масово обаче започват да прииждат през Възраждането. Връщащите се от Божи гроб хаджии мъкнат цели дисаги с шишенца вода от река Йордан, божигробски щампи, броеници и палестински кръстове- реликварии с парченца от разпятието. Разбира се, автентичността на всички тези светини винаги стои под въпрос.
Трофеи
Едно от най-чудотворните парчета се счита, че е намерено през Първата световна война по времето на тайна операция. Проф. Богдан Филов е тогавашният директор на Народния музей. Именно под негово давление е сформирана специална рота от 200 войници и историци със задачата да спасят българските исторически ценности от освободените земи в Македония и Беломорието. Сред тях е и реликварий от Охрид с късче от самия Кръст Господен. Според покойния проф. Божидар Димитров то е пратено лично от царица Елена в Охридската епископия.
Богдан Филов
“Няма съмнения за произхода на тази реликва”, категоричен бе професорът. Всички тези църковни трофеи (включващи утвар, икони, богослужебни книги) са укрити и дори комунистическият режим след 1944 г. отказва да признае тяхното съществуване. Те са били съхранявани в секретния фонд на Националния исторически музей (НИМ). После били забравени в едно мазе на Съдебната палата, благодарение на което са оцелели. Военните сандъци даже на са били отваряни, откакто пристигнали в България.
Едва през 2009 г. Божидар Димитров вади находките на светло. Сред тях бе и въпросният реликварий от Охрид. Още щом го изложили в зала на НИМ, се разнесъл слух за чудеса - реликварият лекувал главоболие, дарявал жени с дългожелана рожба.
Щом научaва за това, претенции предявява Вселенският патриарх Вартоломей, най-вече към реликвите от манастирите в Драма и Сяр, които са под неговата юрисдикция, но му е отказано. Що се отнася до парченцето от Кръста Христов, то е дарено на Българската православна църква, а после е нарязано на миниатюрни късчета. Основната част отива в храма на Кръстова гора, а останалите заминават в други църкви и манастири. Частица получава и Вселенският патриарх срещу мощи на Свети Власий.
Днес частици от Кръста се съхраняват в софийския храм “Възнесение Господне”, в църквата “Св. Георги Победоносец” в Горубляне, в Духовната семинария, във варненския катедрален храм “Св. Успение Богородично”, в крайморския манастир “Св. св. Константин и Елена” и в църквата в Царево.
Княгиня Евдокия се излекува от епилепсия на Кръстова гора.
Мисия
Историята на Кръста Господен датира от IV век. Император Константин Велики, който прави християнството официална религия, изпратил майка си Елена да търси светини. Тя пристигнала в Йерусалим през 326 г. и призовала всички юдеи да ѝ покажат мястото, където са скрили честния Кръст Господен. Когато те започнали да я убеждават, че то не им е известно, тя ги заплашила с мъчения и смърт. Тогава те ѝ разказали, че един старец на име Юда може да ѝ покаже онова, което иска, защото е син на уважаван пророк.
Апокриф
Според древен апокриф, известен като „Златната легенда“, Юда е бил един от еврейските мъдреци. Сред неговите прадеди били първомъченикът Свети Стефан и Никодим - тайният последовател на Христос. Научавайки от баща си къде се намира кръстът, Юда заявил на съвета на старейшините, че откриването на тази реликва ще унищожи тяхната религия и ще лиши юдеите от превъзходството им над християните.
Тогава старейшините му забранили да съобщи на царица Елена местонахождението на разпятието на Иисус. От свои информатори обаче царицата вече била научила, че именно Юда знаел къде е скрит кръстът, на който Иисус Христос е бил разпнат. Затова владетелката хванала мъдреца, хвърлила го в пресъхнал кладенец и го държала там седем дни. След това го заплашила, че ще го изгори жив, ако продължи да упорства.
Знамението
Юда обаче знаел само приблизителното местонахождение на реликвата, която трябвало да се потърси. Тогава, както пише в преданието, „отишъл на едно място и издигнал глас в молитва да му бъде изпратено знамение свише. В този миг земята се раздвижила и излязъл дим с изумителен аромат. Почувствайки го, Юда плеснал с ръце от радост и възкликнал: „Наистина, Иисусе Христе, ти си Спасителят на света!“. Царица Елена заповядала на работниците да копаят и така бил открит Христовият гроб. Близо до него намерили три кръста, а после и гвоздеите, с които Господ бил прикован към дървото, но не могли да определят кой от намерените кръстове е на Христа. Според римския историк Руфинус загадката била решена по следния начин. В това време изнасяли за погребение един мъртвец. Патриарх Макарий заповядал на шествието да спре и кръстовете един след друг били полагани върху тялото на умрелия. Когато върху него бил положен Христовият кръст, мъртвецът веднага възкръснал и се изправил жив.
Според друга версия това е извършила тежко болна жена, която веднага оздравяла.
Животворният кръст бил нарязан на парчета, като някои остават в Йерусалим, но основната част от него е пренесена в Константинопол. Смята се, че след превземането на града от кръстоносците през 1204 г., както много други реликви и тази е изнесена на Запад. Днес за притежанието на частици от Разпятието на Божия син претендират стотици храмове и манастири по света.
Кръстова гора
Култът към светинята у нас се свързва преди всичко с Кръстова гора. Тя е едно от най-мистичните места не само в България, но и в цяла Европа. Вярва се, че на Кръстовден небето над върха се отваря и сам Господ Иисус Христос слиза между хората. После той тръгва заедно със светците, ангелите и архангелите, а най-силно вярващите получават изцеление. Вярва се, че причината този портал между небето и земята да се случва е наличието на парче от Кръста Христов, скрито нейде в района. Това знамение в миналото е продължавало поне 3 дни. Духовници обаче са убедени, че чудеса тук се случват не само на празника, а целогодишно. А случаите вече са толкова много, че не може да са само дело на самовнушението, категорични са хора от близките села. Много от тях вече отдават стаи за гости и сами са станали свидетели и на човешката мъка, и на чудесата на вярата.
Преследването
Легендата гласи, че след превземането на Константинопол от османлиите през 1453 г. реликвата била в султанската съкровищница. Руският цар пратил богати дарове на падишаха и поръчал на делегацията: “Като поиска и той да ви даде подаръци за мене, кажете му, че вашият цар не желае нищо друго освен дървения кръст, който е научил, че се пази в съкровищницата ви”. Султанът наистина подарил на царя чудната реликва. “Що си сторил? - рекла майка му. - Знаеш ли, че този кръст крепеше твоята власт и сила? Веднага пусни потеря подир московците и го върни!”. Повелителят на османлиите послушал майка си, изпратили потеря да застигне царските пратеници и да върне Кръста Христов. Московците обаче потънали в дебрите на Родопите. Тук те стигнали до днешната Кръстова гора, където имало манастир. Дали за по-сигурно на монасите Христовата светиня да я скрият и продължили бягството си с надеждата, ако се спасят един ден, да се върнат. Скоро обаче и манастирът бил нападнат от турците и разрушен. Преди да се разбягат, калугерите успели да скрият реликвата в подземен тайник, който не е открит и до днес. Цялата местност обаче около Кръстов връх и манастирския комплекс се счита за целебна.
Цар Борис III дарил разпятието на Кръстова гора
Кръстът, дарен от цар Борис III се счита за чудодеен
На Кръстова гора има метален кръст, който се счита за целебен. Поклонници от цял свят идват в храма „Света Троица“, молят се, след което се качват до кръста според стария обичай. Мястото му, както и на целия религиозен комплекс, води началото си от видението на Йордан Стойчев от село Ковачевица, че в района е имало манастир, дето е бил скрит Кръстът Христов. Цар Борис ІІІ научил за пророка и се срещнал с него. По това време сестра му Евдокия боледувала от епилепсия. Йорданчо казал на монарха, че сестра му трябва да прекара един месец на Кръстова гора. Царят заповядал веднага Евдокия да бъде откарана със самолет до най-близкото възможно място за кацане и оттам до планината.
Синът на пилота - подполковник Величков - също страдал от епилепсия и помоли да отведе и него. Царят се съгласил и княгинята, и детето излетели за Кръстова гора. Когато и двамата чудотворно се излекували, царят попитал Йордан как да се отблагодари.
„Царю честити – отговорил той. – Издигни тук метален кръст, който да тежи точно 33 кг – колкото са били годините на Христа!”. Тогава Борис ІІІ заповядал да излеят кръст от бронз, но два пъти по-голям, защото подполковник Величков искал да поеме половината от разходите като благодарност за изцелението на сина си.
Продават ментета от върба
Света Елена открива кръста. Фреска на Аньоло Гади, 1380 г. Базилика Санта Кроче, Флоренция.
Според повечето библейски историци Иисус е прикован на разпятие от борово дърво. Римляните са го използвали като лесно за обработка и най-леко. Други твърдят че Кръстът Господен може да е от дъб или маслина. Маслиновото дърво обаче расте бавно и затова е прекалено скъпо, за да се използва за подобни цели, а дъбът е тежък и труден за обработка, а и е рядкост за Палестина. Във всеки случай никой не е подлагал на анализи многобройните частици от кръста. Но това няма значение - днес всеки може да стане притежател на частица от чудотворния кръст. Купува се по интернет. Стоката е скрепена със сертификати за автентичност, въпреки че някои да са издялкани от върбова пръчка.
През 2022 в свое интервю проф. Лиляна Симеонова, специалист по средновековна история и византолог, коментира: „В София бяха донесени три реликви – частица от Честния кръст, мощи на Свети Кирил и мощи на Свети Методий. Честният кръст е фалшификат с абсолютна сигурност. Ако четете византийски документи, ще видите, че в продължение на над 1000 години всеки, който е ходил на аудиенция при византийския император, е получавал кутийка с парченце от Честния кръст, да не говорим и за останалия християнски свят“.
Убили Юда Кириак с разтопено олово
Хвърлят Юда Кириак в кладенеца. Фреска от Пиеро дела Франческа (1415-1492) в църквата Сан Франческо, Арецо, Италия
След откриването на кръста Юда приел Свето кръщение с името Кириак. Скоро става епископ на Йерусалим и приема мъченическа смърт по времето на император Юлиан Отстъпник (355-363).
Днес център на почитанието на Свети Юда Кириак е италианският град Анкона, където се пазят неговите мощи и чийто покровител се смята. През 1979 г. мощите са освидетелствани отново от експерти, които са установили, че те принадлежат на мъж със среден ръст, убит на около 65 години от силен удар в дясната страна на лицето, следи, свидетелстващи за прерязване на шията, както и следи от олово в небцето и трахеята.
Това потвърждава описаното в житието мъченичество на Кириак, съгласно което палачите са наливали разтопено олово в устата му.
