С в. Порфирий Кавсокаливит (1906-1991) е съвременен светец и чудотворец, чийто празник се чества на 2 декември. Бог му откривал тайните на миналото и бъдещото, но притежавал и редкия дар да вижда с духовното си зрение цялата планета. За него старецът Паисий (друг съвременен чудотворец) казвал, че Бог дава на Църквата си такъв светец като св. Порфирий веднъж на няколкостотин години.
Чудеса
За стареца са останали сведения за множество чудеса, пророчества и съвети, които е завещал на християните, а и на цялото човечество, защото откровенията му идвали от Бога. Още приживе славата му на съвършен християнин се носила, доказвайки, че за Бога невъзможни неща няма. Веднъж таксиметров шофьор изхвърчал от пътя в една пропаст, но по чудо колата не се взривила веднага. Самият той имал само леки наранявания, не не можел да излезе от смачкания до неузнаваемост автомобил. Стоял в дерето, а вече било нощ. Изведнъж в мрака проблеснала осанката на старец монах. Той с голи ръце успял да разтвори ламарините и да ги разкъса като хартия. Таксиджията изпълзял и тъкмо да благодари, установил, че е сам. Чудел се дали не халюцинира, но след няколко дни решил да пообиколи манастири и черкви в околността и да разпита дали там случайно не се подвизава неговият спасител. Така стигнал до един храм, където се заприказвал със стареца Порфирий, който му заприличал на тайнствения монах. Той обаче отрекъл да е ходил на въпросното място. „За въпросната нощ, за която ме питате, аз само се молех за здравето и безопасното пътуване на всички шофьори“, смаял праведникът своя посетител.
Драма
Днес мнозина му се молят, тъй като свидетелства за небесната помощ на св. Порфирий и след неговата кончина са безчет. 46-годишната Димитра М. от град Драма свидетелства, че е имала злокачествено образувание на щитовидната жлеза. Това установили изследванията, които излезли малко след рождения й ден на 27 март през 2017 г. После жената ходила при някои от най-големите специалисти, но всички потвърдили диагнозата й злокачествен рак. „Помолих се на една стара хартиена икона на разпнатия Христос, която наследих от баба ми. Вдигнах ръце и казах, Господи, ти знаеш какво е най-добро за мен“, спомня си гъркинята. Скоро при нея дошла нейна приятелка, която й донесла икона на св. Порфирий и елей от неговото кандило. Жената се подложила на операция, но много скоро се възстановила без следа от болестта. Самият Порфирий приживе казвал, че Господ е дал докторите и лекарствата за помощ на човека. Много монаси обаче изпадали в дяволско заблуждение, че са много специални и Господ ще ги излекува, та не ходели в болници. „Господ твори чудеса, но ние не бива да считаме себе си достойни за тях. Това е самолюбие. А освен това Господ Сам действа чрез ръцете на лекарите. Господ ни е дал докторите и лекарствата“, учил дивният старец.
Манастир
Служители от манастира „Св. Порфирий“ до Ксанти (където се пази епитрахилът на чудотвореца) разказват за баща, който дошъл да дири помощ от Бога за своята новородена щерка. Тя дошла на бял свят в осмия месец от бременността на майката със сериозни проблеми с белия дроб. Много огорчен, бащата на детето хукнал от родилното на град Александруполис и се върнал в родния град Ксанти. Първата му задача била да се изкачи до манастира. „Дадохме му масло от свещта на светеца и икона с увещание да отиде в болницата в Дедеагач, да намаже бебето с маслото и да сложи иконата под възглавницата му. Дори му казахме, ако може, да кръсти във въздуха малкото, като го вдигне на ръце, направи знака на Светия кръст и каже: „Кръсти се Божият раб... в името на Отца и Сина и на Светия Дух" (това се прави в извънредни ситуации). Ние помолихме св. Порфирий да се намеси. Минаха няколко дни и младият мъж дойде щастлив в манастира и ни разказа как лекарят и медицинските сестри били изумени от бързото оздравяване на детето.
Остров Евбея
Св. Порфирий е роден на остров Евбея (старото име на Евия, Гърция) през 1906 г., в една проста селска среда. Бил принуден от ранна възраст да напусне училище, за да помага за изхранването на семейството си. Причината била отсъствието на баща му, който заминал да участва в прокопаването на Панамския канал.
За по-големи доходи младежът започнал да работи и в каменовъглените мини в областта, а после на пазара в Халкида и Пирея като помощник в един хранителен магазин. Прочел обаче житието на св. Йоан Пещерник, който се подвизавал на едно място близо до неговия дом, и в него се възпламенил копнеж към Христовата личност. Много пъти Порфирий се решавал да тръгне към монашеския рай „Света гора“, но все нещо се случвало и се връщал. Накрая, на възраст между 12 и 14 години, той тръгнал отново натам, но вече с твърдото намерение да достигне целта си. Още на кораба младежът срещнал своя бъдещ духовен наставник – стареца Пантелеймон. Той взел момчето под свое покровителство, представил го за свой племенник и така го вкарал на Света гора, където тогава достъпът на деца бил забранен. Така бъдещият светия заживява в скита “Св. Георги” в местността Кавсокаливия, откъдето по-късно получава и името си. Скитът е разположен на три часа път от манастира „Велика лавра“. Там момчето е подстригано за монах с името Никита. Той ходел бос в снега и по каменистите пътеки. Спял на пода, наметнат с едно одеяло и при отворен прозорец дори през най-суровата зима. Правел множество покайни поклони, за да не заспива. Работел в дърводелницата или на полето, събирал дърва, берял фасул или носел на гръб големи чували с пръст за малката камениста градина на скита. Стриктно спазвал последованията и учел наизуст тропарите. Знаел наизуст Светото евангелие, което повтарял наум по време на работа, за да не допуска празна дума или лоша мисъл да проникне в ума му. Бил, както старецът сам се изразявал по-късно за онези години, “вечно бодърстващ”.
Дарби
Изключително интересен е моментът, в който св. Порфирий получава дарове от Св. Дух на пророчество и мъдрост. Една сутрин главният храм на Кавсокаливия бил все още затворен, но монахът Никита чакал в един ъгъл на преддверието да забият камбаните и да отключат църквата. След него дошъл 90-годишният старец Дима, бивш руски високопоставен служител, и като мислел, че е сам, започнал да прави поклони пред затворената църковна порта. Благодатта, която заструила от стареца Дима, докоснала и обгърнала и младия Никита. По-късно св. Порфирий си спомня следното пред посетител в неговата манастирска килия:
„Всичко беше красиво, щастливо. Не вървях, а летях! Разбрах всичко. Очите ми се отвориха, целият свят на душата ми. Разбирах птиците, дърветата, скалите. О, тези камъни и какво ли не ми казаха! Те ми бяха свидетели на борбите, сълзите, святостта. С часове седях и слушах концертите на птиците. Бях като полудял от радост. Тогава бях влязъл дълбоко в гората. В тишината чух славей да чурулика толкова красиво! Ах, ако можехте да видите с колко отдаване, с какво преклонение той възхваляваше своя Създател в неизвестност!"
Човекът свидетелства, че докато Кавсокаливит си спомнял осенението от Св. Дух, през прозореца му влязъл славей и отишъл при него. Той започнал да го гали с думите: „Как разбра, че говорим за теб сега?“.
Служил в болница
Св. Порфирий стои на Атон от 1918 до 1925 г. Настинка, която прераства в белодробен плеврит принудила старейшината му да го изпрати обратно в Евия, за да бъде излекуван. По-късно се завръща на Света гора, но не е напълно излекуван, така че се връща обратно в цивилизацията. Постъпва в манастира „Св. Харалампий“, където архиепископът на Синай Порфирий III го ръкополага за дякон и свещеник (1926 г.), дава му името си и му поверява работата на духовен изповедник.
През 1940 г. Порфирий отива в Атина, горещо желаейки да служи като духовник в институция. Той поема длъжността викарий в параклиса на свети Герасим на Поликлиниката на Атина, близо до площад Омония. Там в продължение на 33 години (1940-1973) буквално се отдава на трудното си свещеническо служение, с непрекъснати божествени литургии за персонала и пациенти, с подкрепата, която предлага на всички, с изповед и посещение на болните на легло. В същото време духовникът изучавал и медицински книги.
Различни случки по време на дългогодишното му служение в болницата свидетелстват не само за дарбата на прозорливостта, но и за неговата духовна опитност и мъдрост, благодарение на които той извежда много души на Христовия път.
Чувствайки наближаването на земната му кончина, йеромонах Порфирий се оттегля в Света гора, където на 2 декември 1991 г. на 85-годишна възраст предава душата си на Бога. На 27 април 2013 г. Порфирий Кавсокаливит е обявен за светец с решение на Константинополската вселенска патриаршия.
Пазят килията му непокътната
Старецът Порфирий поставя началото на един женски манастир, исихастирио в село Милеси, недалеч от Атина. Малката килия, където приемал хилядите си посетители, може да бъде посетена и днес. Над леглото му стои постоянно запалено огромно кандило, откъдето вярващите вземат елей за благословение. В последната година от живота си старецът бил толкова зле, полусляп, не можел да се вдигне от леглото си, но хората продължавали да прииждат – стигало им да се наведат, да целунат ръката му и прошепнат на ухото му своя проблем.
Усетил войната в Ирак
Старецът усещал невидимата война между доброто и злото на Земята. Свидетели разказват, че веднъж започнал да звъни да дойдат монахините. Той правил така само ако нещо е много спешно. Когато дошла монахинята, старецът й казал: „Някъде има война, някъде има пожар. Бързо пускай радиото да чуеш какво става!“. След известно време дошла монахинята и съобщила: „Старейшина, има война в Ирак. Американците започнаха да ги бомбардират“.
За своята родна Гърция той пророкувал големи бунтове и безредици. В един момент армията ще се намеси и генералите ще оглавят цялата държава. На въпрос дали пак хунта ще управлява страната, св. Порфирий успокоил: „Не, няма да има хунта, просто армията ще въведе ред, за да не цари анархия в държавата. После мирно ще даде властта на патриотично правителство.
