Н а 5 декември православната църква чества паметта на свети Сава Освещени (439-532). Той е основател на няколко манастира, но най-известен е „Мар Саба“ („Св. Сава“) в Палестина. Този величествен манастир е врязан в каньоните по пътя между Йерусалим и Йерихо, във все повече превръщаща се в пустиня местност близо до Мъртво море. Сега достъпът до обителта е блокиран заради кървавата война в Светите земи.
Кападокия
За св. Сава се знае, че е роден в Кападокия, но още едва 18-годишен се отправил за Йерусалим да се поклони на светите места и да посети палестинските пустинници. Там получил образование, обикнал монашеския живот и бил подстриган за монах. Желаейки да служи на Бога в по-усамотено място, младият инок оставил общността, в която живеел.
Евтимий
По онова време в Палестина бил прочут със своя строг постнически живот преподобни Евтимий Велики (377-473 г.). Сава поискал да постъпи в числото на неговите ученици, но Евтимий го поверил на блажени Теоктист, монах в съседна отшелническа обител. Като го благословил, преподобният Евтимий предсказал, че Сава ще просияе в иноческия живот, ще стане основател на обширна лавра и ще бъде славен наставник на всички палестински отшелници. В Теоктистовия манастир Сава се предал изцяло в служба на Бога и минал всички монашески служби с безропотно послушание и усърден труд. Веднъж, пътувайки за Александрия, той срещнал по пътя родителите си. Било голямо изпитание за Сава, тъй като поискали от него да се пробере у дома. Все пак той не отстъпил от поетия духовен път.
Отшелник
Като прекарал дванадесет години в манастира, Сава пожелал по-голямо усамотение. Поселил се в една пещера и там прекарвал дни и нощи в молитва и труд, както пет века по-късно това прави и българският отшелник и чудотворец св. Йоан Рилски. Той е живял в не една и две пещери, но край последната основава Рилския манастир.
Работата му се състояла в плетене на кошници, за които от манастира му давали хляб и плодове. Така прекарал пет години, а после отишъл при преп. Евтимий Велики. След смъртта на този велик подвижник Сава живял известно време в Йорданската пустиня, в манастира на преподобни Герасим.
Ангел
Но преподобни Сава желаел пълна самота, за да може всецяло да се предаде на молитва и богомислие. Веднъж, като заспал след дълга молитва, в съня си видял ангел, който му посочил една пещера на онова място, където се намирал изсъхналият Силоамски поток. Като се събудил, Сава се отправил към това място, намерил пещерата и се поселил в нея. Цял ден и през по-голямата част от нощта той се молел и пеел псалми, като се хранел само с корени, които растели покрай пещерата.
Милостиня
Един ден, както събирал корени в пустинята, той видял четири разбойници, които били гладни и изнемощели. Пустинножителят изсипал пред тях събраните корени и оттогава благодарните разбойници започнали понякога да му носят хляб и плодове. Сава, облян в сълзи, си говорел: "О, горко на душата ми! Тия люде за едно благодеяние тъй щедро плащат. А ние получаваме всекидневно от Бога благодеяния, но не благодарим, а в нехайство прекарваме дните си и не изпълняваме Неговите повели."
След много години живот в палестинската пустиня Сава имал радостта да види майка си, която, след като овдовяла, се поселила в един женски манастир близо до Йерусалим.
Ктитор
Като получил след смъртта на майка си богато наследство, Сава построил няколко манастира и болници, основал две странноприемници - една в Йерихон, а другата при пещерите, където вече се оформил неговият манастир. В него се събрали много братя и йерусалимският патриарх поставил Сава за духовен ръководител на отшелническите обители. Игуменът умира на 94-годишна възраст в 533 г.
Днес основаната от свети Сава обител е една от най-старите в света. Не минало много време и той се разраснал и приютявал 4000 монаси. През вековете манастирът е бил център на богословска литература и поезия. В него пребивавали свети преподобни Лазар и свети Йоан Дамаскин, който прекарал последните си години и починал на това свято място. "Свети Сава" е бил многократно съсипван от различни армии и разбойници. За последен път той бил разрушен и плячкосан през 1835 г., но пет години по-късно бил възстановен с помощта на руската църква и държава.
Раздават жито за умрелите
На Савинден се подготвя Никулденската трапеза, а на някои места приготвят в чест на мъртвите варено жито и го раздават на гробищата за помен.
Интересно е, че в българските предания най-често Сава е представен като светица - покровителка на чумата. Българинът смята, че тя е сестра на Варвара, а неин брат е свети Никола, чийто празник се отбелязва ден по-късно - на 6 декември. В някои места честват празника като на светец - мъж, покровител на вълците („Вълчи пастир“).
Обредните практики са сходни като тези за света Варвара, защото двете сестри подготвят всичко за деня на брат им Никола. “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава” - казва народната приказка.
Сава е свързан/а и с плодовитостта, затова на този ден бездетните булки изпълнявали ритуал заедно с най-старата жена в дома.
