Н а 12 неделя подир Въздвижение, която тази година се пада на 15 януари, в Божиите храмове се чете притчата за 10-те прокажени от Евангелието на Лука. Тя не случайно се чете и на всеки благодарствен молебен и на всеки маслосвет през годината. Разказът е съвсем кратък, предаден само в осем стиха, но е дълбоко поучителен. Векове наред неговият смисъл е подлаган на тълкувание в различни посоки дори отвъд очевидните поучения. Счита се, че Божият син чрез своите дела и думи и оставил скрити нишани за идните поколения.
Самарянинът
Според предисторията Иисус отива в град Ефрем, североизточно от Йерусалим, осуетявайки плановете на Синедриона да го убие. Той остава там с учениците си, далече от своите врагове. (Йоан 11:54). Но тъй като наближава Пасхата през 33 г., скоро отново е на път. Той се отправя на север и през Самария отива в Галилея за последен път преди смъртта си. Там влиза в едно село, където го срещнали десет души, болни от проказа. Те се спрели отдалеч и с висок глас му извикали: „Наставниче, помилуй ни!”. Господ им казал: „Идете, покажете се на свещениците”, понеже свещениците имали дълг и право да освидетелстват дали някой прокажен се е очистил от проказата. „И когато още отивали, очистили се. А един от тях като видял, че е изцерен, върнал се, прославяйки Бога с висок глас и паднал ничком в нозете на Спасителя, като Му благодарил; а този човек бил самарянин. Тогава Господ Иисус Христос рекъл: Нали десетимата се очистиха, а къде са деветте? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен този другородец.” И казал на благодарящия: Стани, твоята вяра те спаси!” (Лука 17:12- 19).
Отритнатите
Тълкуватели на светите книги припомнят за какво става въпрос. А именно, че проказата е заразна болест, за която често се говори в Стария и Новия завет. Много известни библейски личности в определен период от време са били засегнати от тази напаст, включително сестрата на Моисей - Мариам (Числа 12:10), Нееман (4 Цар. 5) и цар Озия (2 Лет. 26:19–21). В книгата „Левит“ в 13 и 14 глава Бог е заповядал на евреите да отделят прокажените извън страната. Тази страшна зараза обаче не е победена от медицината напълно и днес. Тя е особено коварна, защото първоначално инфекциите са без симптоми и могат да останат така в продължение от 5 до 20 години. Ако болните не се лекували навреме, тя ги измъчвала дълги години. Кожата на заразилия се побелявала, после по цялото тяло се образуват вонящи рани, от които тече гной. Постепенно всички крайници на тялото се разпадат, като първи окапват ушите, пръстите, носът. Някога прокажените трябвало веднага да напуснат домовете си, близките и приятелите си и да пребивават извън населеното място, в изолирани местности и дори на острови. Когато някой се приближавал към тях, те трябвало да викат с висок глас: “Нечист, нечист!”. Ето за такива прокажени ни разказва Евангелието от Лука. Те били юдеи и самаряни. Господ Иисус Христос ги излекувал, но само един от тях, и то самарянин, се върнал да благодари на Спасителя, че е изцерен, като паднал в нозете Му. А Господ с тъга и укор запитал: „А къде са деветте?”. Акцентира се и на ентнорелигиозния произход на единствения върнал се да благодари. Той е бил самарянин, неприеман от ортодоксалната юдейска общност.
Оправдания
Но защо не са дошли и останалите? “Нали десетимата се очистиха? А де са деветте?” Трудно е да си представим, че получавайки всички заедно изцерение, те са могли да допуснат, че това е обикновено съвпадение. Духовници коментират, че най-вероятно някои са размишлявали така: “Защо да се връщаме? Причината за всичко е Бог. А Той е навсякъде. Достатъчно е дори, както си вървим, да възкликнем: “Слава Тебе, Господи!” – и това стига, Той ще чуе”. Ето как, успокоявайки съвестта си, те се избавили от труда на обратния път. А други може да са разсъждавали и така: “По Неговото слово аз се изцерих. Но нима Той ми нареди да се върна и да благодаря? Той ми нареди да отида и да се покажа на свещениците, което аз и правя строго според думите Му”. Така всеки е търсел „алиби“ за егоизма си. Според изследователи на библейските загадки обаче тази притча крие една скрита духовна статистика, валидна за бъдещите времена. А именно предупреждението на Божия син, че само един на всеки 10 човека живее праведно и върви по онзи път, който води към Христос и спасението на душата.
Трябва да се благодари всекидневно на Бога
Според тълкуватели притчата на Иисус учи, че човек трябва да благодари за доброто, което получава всекидневно. Но благодарни ли са децата към своите родители за онова, което те правят за тях ежедневно. Благодарим ли на Господа за неговите велики и пребогати милости към нас всеки ден за даденото ни здраве, за храната, за водата, за покрива над главите, за красотата на света около нас? За всичко това трябва да се благодари на Бога. Великият руски писател Достоевски, сблъсквал се неведнъж с тъмните страни на човешката природа, определя човека като “същество двукрако и неблагодарно”. Затова нека се научим да благодарим преди всичко на Бога за всички блага, с които Той преизобилно ни обсипва. Да благодарим на своите родители, които са ни дали живот. Да благодарим на своите учители и наставници, че са се трудили за нас. Да благодарим на свещениците, които ни проповядват словото Божие и всекидневно се молят за нас и за целия български народ.
