- Колега Събчев, минаха вече 36 години от демократичните промени, тръгнали след 10 ноември 1989 г. Защо катедралата „Св. Александър Невски“ се превърна в един от символите на свободата подир 45 лета тоталитарен строй?
- Всяка революция започва с митинги. В София няма по-централно и по-голямо място за това от площада пред катедралата. Затова нейните стъпала бяха превърнати в ораторска трибуна, която функционираше в продължение на още 2-3 години след паметната дата. На нея се изявяваха не само партии, но и от всевъзможни граждански сдружения. Пак на този площад дисидентът свещеник Христофор Събев провеждаше своите нощни бдения със свещи. Тока за високоговорителите осигуряваше храмът. Отец Грозев, мисля, че така се казваше старшият свещеник, вечно мърмореше, че никой не му плаща за този ток, но и не го отказваше.
- Вие сте присъствали на място в тези бурни времена, кои бяха героите на онзи знаков митинг пред храма, провел се на 18 ноември?
- Там бяха всички бъдещи лидери и знакови имена на СДС през следващите 5-10 години. Разбира се, лидерът на създаващата се опозиция д-р Желю Желев, председателите на току-що възстановените БСДП и БЗНС „Никола Петков“ - Петър Дертлиев и Милан Дренчев. И още: Петко Симеонов, Петър Берон, Емил Кошлуков, председателят и основател на КТ „Подкрепа“ Константин Тренчев, Блага Димитрова, която през 1991 г. стана вицепрезидент на Желев, Христофор Събев, Александър Каракачанов от „Екогласност“ и др.
- До ден днешен остава открит въпросът дали е имало режисура от службите. Защото въпреки някои призиви на духовници, цитиращи Малахия как злото трябва да се гори и сече до корен, ораторите не са заклеймили комунизма и тогавашните управници?
- Режисура, разбира се, имаше в целия преход. Неслучайно скептиците веднага „разшифроваха“ абревиатурата СДС като „Създаден от Държавна сигурност“. На този първи истински демократичен митинг пред катедралата - защото този от 16 ноември пред Народното събрание беше откровено режисиран – не бяха допуснати истинските мъченици на режима, като Илия Минев, прекарал 30 години в затвори и лагери. Не може да се каже, че ораторите не осъждаха системата, но някак теоретично и в повечето случаи я свеждаха до греховете само на Тодор Живков и неговото най-близко обкръжение. Може би имаше още страх. Единствен Петър Гогов, току-ще освободен след 10-годишна присъда, се провикна в стил старозаветното око за око, зъб за зъб: „500 000 кожи на стените, за да има истинска демокрация!“. При тези му думи целият площад замлъкна. Политическата му кариера бе дотук.
- В онези дни Църква, държава и тайни служби бяха едно. В тази връзка интересна е ролята на патриарх Максим. Какво бе неговото поведение и реакция на фона на обществено-политическите катаклизми?
- Той се опита да следва тактиката на Тодор Живков - „да се снишим, докато ни отмине бурята“. А и познаваше твърде добре и нравите в Църквата и психологията на българския народ. Може би затова не пожела да поеме риска да последва примера на своя румънски събрат Теоктист, който публично се покая за сътрудничеството си с режима на Чаушеску и се оттегли в манастир. Но след символичните 40 дни делегация от владици и миряни отиде да му каже, че румънският народ е приел покаянието му, и го моли да се върне на поста си.
Клирик тогава ми довери, че и Максим е бил готов да стори същото, планирал е да се оттегли в Троянския манастир. Един ден телефонът в митрополията е звъннал, той е вдигнал и е говорил с някого. След като е затворил, е информирал околните, че ще остане на поста. Кой е бил отсреща, някой от инженерите на Демократичния преход, от задкулисието и службите или някой друг, само можем да гадаем.
В следващите месеци и години наистина патриарх Максим се опита да бъде в тон с промяната – за Коледа се яви да поздрави вярващи по телевизията, почна да служи редовно в неделя в „Свети Александър Невски“. В малкото интервюта, които с явна неохота даваше, подчертаваше колко църкви и манастири е спасил. Ако трябва да бъдем честни, Людмила Живкова бе спасила повече от него.
- Не бих желал да съдим никого, защото такова е било времето, но не е тайна как ЦК на БКП буквално назначава митрополит Максим Ловчански на трона при провеждането на патриаршеския събор на 4 юли 1971. След 10 ноември чуха ли се призиви по площадите за смяната му?
- Още на въпросния митинг на 18 ноември Христофор Събев поиска целият Синод да подаде оставка. Той заклейми владиците с цитат от Евангелието на Матей: „Вие сте като варосани гробници - хубави отвън, но вътре пълни с кости на мъртъвци и всякакви нечистотии“.
- Именно тогава тръгна и разцеплението в Църквата, появи се Алтернативният синод. Защо той бе оглавен точно от Неврокопския митрополит Пимен?
- През 1971 г. Пимен е бил другият сериозен претендент за бялото було. Имал е по-дълъг владишки стаж – от 1952 г., и се е ползвал с авторитет и сред клира, и сред миряните. Но тогава се е знаело, че не е склонен към пълно и безрезервно сътрудничество с комунистическата власт. Ключова рола за избора изиграва министърът на отбраната Добри Джуров. Той е земляк и съученик на Максим от Семинарията, и го препоръчва на Тодор Живков за глава на БПЦ. Така че бе нормално след идването на демокрацията митрополит Пимен, който до последно считаше себе си за истинския патриарх, да потърси реванш и да поведе разкола.
- Миналата година видяхме протести пред Синода в София, невиждани от окупацията му през лятото на 1992 г. Какво се случи тогава?
- Упорството на патриарх Максим да остане на трона в крайна сметка доведе до бунта на част от владиците някъде през пролетта на 1992 година. Тогава Пимен Неврокопски, Стефан Великотърновски, Панкратий Старозагорски, Софроний Доростолско-Червенски, Калиник Врачански и Йоаникий Сливенски излязоха със следното изявление: Предвид опорочеността и нищожността на избора на патриарх Максим от 1971 г., трябва да се проведе нов избор на патриарх. С оглед на това и на основание чл. 17 от Устава на БПЦ следва да се избере наместник-председател на Св. синод, който да поеме председателството му до избирането на патриарх“. Максим обаче продължи да отказва да подаде оставка. Тогава Дирекцията по вероизповеданията на Министерския съвет официално обяви за незаконен състава на Св. синод и за наместник-председател на Алтернативния синод бе определен митрополит Пимен. Начело с Христофор Събев бе завзета Софийската семинария, Синодалната палата, като последва неуспешен опит за превземане на Софийската митрополия. Станахме свидетели на нелицеприятни сцени, включително физически сблъсъци между духовници от двете страни. Следящите отблизо събитията журналисти не можахме да се сдържим да не ги иронизираме в стила на църковния език: „И бе великое брадоскубание и расокъсание“.
- Някои владици, като американския Йосиф, градят конспиративна теория, че е имало поръчка от Филип Димитров да се разцепи Православната църква. Имат ли основание тези твърдения или случилото се е част от естествени процеси, зрели през годините?
- О, в списъка на заподозрените бяха още ЦРУ, Сорос, Световното правителство, масоните и кой ли не още. Разколът бе реализиран настина по време на правителството на Филип Димитров. Но ако говорим за конспирация, мнозина тогава смятаха, че в дъното стоят Андрей Луканов и други хора от висшата номенклатура на БКП. Те се притеснявали, че връщайки си отнетото имущество, оценявано на тогавашни 5 млрд. долара, БПЦ ще стане прекалено мощен и най-важното – независим фактор в целия обществен живот. Затова подтиквали патриарх Максим да не си подава оставката, което в крайна сметка да доведе до разцеплението. От днешна гледна точка тази теза е логична. По време на разкола твърде много имоти бяха използвани незаконно от частни лица, а някои въобще не бяха върнати и впоследствие приватизирани, най вече земи.
- Има ли статистика каква част от духовенството на БПЦ e била на служба към ДС?
- През януари 2012 г. комисията по досиетата обяви резултатите за съпричастността на висшето духовенство на БПЦ към ДС. Оказа се, че всички членове на Светия синод са били сътрудници на ДС с изключение на патриарх Максим и на Ловчанския митрополит Гавриил. А Западно- и Средноевропейският Симеон (Христо Димитров) дори е бил кадрови офицер от ДС с чин майор. Досиетата на епископите кой знае защо не бяха включени в огласяването. До ден днешен нищо точно не може да се каже и колко от свещениците са с досиета. В онези дни всички владици се държаха като босове от Коза ностра пред сенатска комисия – отричаха, отказваха коментари в стил „Петата поправка“ от американската конституция и дори оспорваха законността на този акт, наричайки го покушение върху Църквата. Единствен митрополит Йосиф излезе с едно извинение към вярващите, което се прие като признание. Досиетата бяха предоставени за публично ползване и аз тогава ги прерових. В интерес на истината повечето бяха от по един-два листа с абсолютно безобидно съдържание и придружени от коментарите на водещия офицер, че въпросният сътрудник е безполезен. Най-дебели бяха тези на Дометиан Видински и Калиник Врачански, но и в тях няма нещо особено - повече вътрешноведомствени интриги, най-вече по отношение на поведението на членовете на църковните делегации в чужбина. Но каквото било, било – повечето от тези, които са сътрудничили на службите, вече са покойници, останалите са на преклонна възраст. Бог ще си ги съди, ако има за какво.
- С времената на прехода се свързва и поведението на номенклатурчици, които осъждаха религията по времето на соца, но след 10 ноември станаха показно религиозни. Какви са ви спомените от тази тяхна „еволюция“?
- О, това наистина би било смешно, ако не беше цинично. Спомням си как на Великден 1990 г. в „Св. Александър Невски“ се изстъпиха на първи ред Петър Младенов, Александър Лилов, Добри Джуров, за Андрей Луканов не съм сигурен дали беше, запалили свещи като копрали, както се изрази тогава един познат. Генерал Джуров е бил, както казах, семинарист, та поне знаеше как да се прекръсти. Но Лилов направо изби рибата на Великден. След литургията го обкръжиха журналисти и го поздравиха с „Христос Воскресе“, а той отговори „Благодаря, подобно“. Реално БСП се вкопчи в Църквата и православието, а нейните лица станаха, ако трябва да побългарим популярния израз, по-православни и от патриарха. Всъщност има логика - Столетницата беше, а и сега все още е проруска партия, въпреки че не го декларира открито. А русофилството и православието си вървят ръка за ръка.
- Ако трябва да направим една равносметка - как се промени БПЦ след ноември 1989 г.?
- Неслучайно дадох за пример поведението на румънския патриарх Теоктист през 1989 г. Румънската и Българската църкви бяха в еднакво тежко положение по времето на комунистическия режим в Източна Европа. Румънската обаче успя да преодолее миналото си, да го признае и да се помири с него, а в резултат днес духовният живот в северната ни съседка е в разцвет. БПЦ не успя да го направи и трябваше да премине през десетгодишен разкол, чиито последствия сякаш още тегнат. Изгуби две петилетки във вътрешни борби, вместо да изпълнява пълноценно своята богоспасяема мисия. Строяха се и реставрираха храмове и манастири, но много души се загубиха за вярата, особено от младото поколение. Днес духовенството - и висшето, и свещеничеството - се състои от едно ново поколение, израснало в новите демократични времена, което, вярвам, може да се справи с новите предизвикателства, пред които е изправена Църквата.
Любомир Старидолски
