К огато чуем Давос, в съзнанието ни изниква Световният икономически форум, понякога назоваван просто Давоски форум, който години наред събира глобалните лидери в алпийското градче в Източна Швейцария. Приказното местенце обаче заема специално място и в сърцето на мнозина влюбени в планината, тъй като китната му снага се е сгушила край река Ландвасер точно между Плесур и Албулана, където надморската височина варира между 1560 и 2844 м.
История
Именно специфичното му положение, съчетано с пронизващата свежест на целебния въздух, превръщат Давос от никому неизвестно селце в един от най-проспериращите курорти и най-големия такъв за ски в Швейцария. Как обаче се случва това и какво общо имат туберкулозата, депресията и писателят Томас Ман?
Историята на града започва с това, че още през ХIХ век лекарите признали полезността на микроклимата на високопланинската долина за болните от белодробни заболявания. Това, което дало живот на градчето - тогава още селце с 1700 жители, всъщност било… смъртта. По това време тя се разпространявала бързо най-вече в лицето на жълтата гостенка (туберкулозата), която взимала жертва след хората из цяла Европа. Именно в тези години един немски лекар на име Александър Шпенглер провъзгласил пред академичната общност, че най-накрая открил изцелението срещу нея.
Завършил медицина в Цюрих, той бил назначен на работа в Давос около 1860 г. и като повечето млади лекари в този период силно се стремял да открие лек срещу коварната болест. След няколко неуспешни опита с пиене на червено вино от сорта „Вертлинер“ и лежане на легло, поставено в обор, където болният да вдишва изпаренията от говеждите изпражнения, се насочил в друга посока.
Омая
Омаята на давоския въздух и високата надморска височина го вдъхновили да провъзгласи мястото за лековито и той върло започнал да рекламира иновативната си идея за борба с туберкулозата.
Болни от туберкулоза се лекуват с давоски въздух в курорта.
Само 5 години по-късно били приветствани първите двама пациенти, готови да се подложат на магията на давоския въздух. И макар по това време селцето да не разполагало с никакви хотели и санаториуми и стаята за настаняване да е била без отопление, те приели предложението на младия лекар на драго сърце. Дошли от близката низина, където безуспешно се опитвали да се лекуват от заразата в една клиника, те възложили последните си надежди тъкмо на Давос.
Случайно или не, жълтата гостенка се разотишла, а новината за магичното изцеление на първите двама болни се разнесла със светкавична скорост из целия континент. Скоро огромен брой пациенти тръгнали да се спускат към високопланинската местност. Така през декември 1885 година сред гостите на Давос вече били над 484 германци, 323 англичани, 92 швейцарци, 84 холандци, 38 американци, 35 французи, 29 руснаци и 60 от други националности, всеки от които пристигнал тук да се бори срещу белодробните си болести. Селцето вече придобило статут на световноизвестен курорт, а Шпренглер се превърнал в истински герой… А според старата формула на търсенето и предлагането започнали да се строят болници, санаториуми, луксозни хотели и вили, като колкото по-високо бил разположен обектът, толкова по-скъпо струвала нощувката там.
По-заможните си позволявали да се отдадат на лечение на по-голяма надморска височина и съответно за по-дълъг период от време. Не било рядкост да се излежават по цял ден на шезлонгите на просторните тераси, а бягството им от „равнината“ на живота да се шири с години наред. Скоро се оказало, че да си болен от туберкулоза, всъщност е престиж, защото тези, които могат да си позволят финансово да боледуват, били представители на елита. Болестта служела като оправдание да се оттеглиш от всекидневието си, давала възможност за философско вглеждане в себе си, а неслучайно страдащите от иначе коварната зараза започнали да се мислят като по-красиви - дългото време сред природата помогнало на кожата им да придобие свежест, а самата туберкулоза водела до изтъняване на епидермиса.
Писател
Именно тези тенденции за белодробното заболяване като ексцентрично, дори привлекателно условие на живот улавя и един от най-бележитите гости на курорта - немският писател Томас Ман, който за едно от най-емблематичните си произведения - „Вълшебната планина“, се вдъхновява след краткия си престой в Давос. Той е свързан с посещението на жена му Катя Ман през май 1912 г., която се отправя там, след като е диагностицирана с опасност от туберкулоза. По-късно се разбира, че действително не е имало такава опасност, каквото се предполага, че е било и положението на повечето пациенти в курорта. Всъщност когато Томас Ман отива там, един от лекарите отправя своеобразна „покана“ и към него, като му предлага преглед, а след това му съобщава, че е открил „влажно петно“ в дробовете му. А когато пък писателят поднесъл „новината“ на своя личен лекар, той от своя страна заявил: „Бихте били първият, на когото при преглед в Давос да не се открие някое съмнително място. Връщайте се веднага“.
И въпреки критиката на множество доктори, напук и на откритието на Роберт Кох, че туберкулозата се причинява не от друго, а от бактерии, градчето продължава да се мисли като лековито години след това. За да е пълна програмата обаче, то трябвало да съпровожда и изцеление не само на тялото, но и на душата.
Хокей
В курорта започнали да се осъществяват множество и най-разнообразни дейности, които да забавляват щедрите гости, сред които играта на хокей на лед и зародилото се ежегодно състезание по зимния спорт. Построили дори и специална концертна зала, в която осъществявали концерти чак до 30-те, а сред звездите на тези събития се отбелязали Клара Шуман, Бела Барток и веднъж самият Алберт Айнщайн…
Антибиотик
С откриването на антибиотичното лечение в първата година на миналия век обаче се слага край на медицинския туризъм. Санаториумите са принудени един по един да спират дейността си, но не и да затворят врати. Всъщност повечето от тях се превръщат в луксозни хотели като например "Шатцалп", в който вероятно се разиграва действието на прочутия роман "Вълшебната планина", когато още е санаториум. Причината - на мястото на лечебния имидж на градчето сега идва образът на ски курорта. В последвалите години все повече туристи биват привлечени от чудесните условия за зимния спорт през студения сезон, а през лятото - от възможността за успокояващи разходки сред красивата природа. Въпреки мита, че Швейцария е зимна страна, условията тук са съвсем подходящи и за вълшебна лятна ваканция, тъй като през топлите месеци страната се превръща в живописен рай. Всъщност според някои специалисти днес единственото, което би могло да е излекувало болните от туберкулоза в онези години, е именно директната слънчева светлина в планината, от която се образува витамин Д.
И все пак Давос и до днес си остава център за медицински туризъм, само че болестите вече са други. Тук и в курортите в околностите идват все повече хора, страдащи от депресии и т. нар. бърнаут или претоварване от забързаното ежедневие. Специалитетът на курорта са планините и контактът с природата, който както преди, така и днес успява да откъсне хората от реалността на живота им, а с това вероятно и да помогне при различни видове болестни състояния. Затова и както в миналото усърдно се е работело върху привличането на пациенти, страдащи от туберкулоза, така днес туристическите власти в Давос
работят във все по-тясно сътрудничество с болниците, опитвайки се да изработят възможно най-привлекателните и полезни оферти, тъй че курортът да се наложи като място за медицински, психологически или просто СПА туризъм.
Давос под пелената на нощта
Колекция
А освен разходките в планината и СПА процедурите, басейна и биосауната днес гостите на Давос могат да разгледат и най-голямата колекция на немския експресионист Ернст Лудвиг Кирхнер, рисувал необичайните си пейзажи из района, както и да се разходят из любопитния ски музей на града. И, разбира се, да покарат ски!
