М истериозно и невъзможно – деца оцеляват сред дивата природа. Как се случва това? И къде е границата между мита, фантазията и реалността?
Всеки е чувал за детето дивак, отгледано в джунглата. Баща му е Ръдиард Киплинг, майка му е вълчица. А той самият се казва Маугли. И се е превърнал в нарицателно за всички онези деца, които растат в условия на крайна социална изолация, без да имат контакт със себеподобните си от най-ранна възраст. Без да са изпитали грижа и любов от страна на друг човек. Без да умеят да общуват с хората. Тяхното присъствие даже ги плаши, защото те са животинки в човешки облик и са свикнали да оцеляват. Те не са подготвени за живот в градски условия. Шумът и говорът ги изнервят и ги карат да са нащрек.
Находка
Реалната версия на „Книга за джунглата” се пренаписва през април 2017 г. Инспектор Суреш Ядав патрулира в района на природен резерват Катарниагат в щата Утар Прадеш, когато забелязва дете да припка бодро сред стадо маймуни. Всички те възнегодували бурно, когато горският служител се опитал да ги прогони. Сред дружни крясъци инспектор Ядав в крайна сметка успял да изведе момичето от резервата. След което то се превръща в медийна сензация. Появяват се и претенденти за родители, които разпознават в детето изчезналата си дъщеря Ализа.
Ализа, която иска да си е маймуна.
Изгубили я, докато пазарували с нея в един магазин през март 2016 г. Как се е озовала в резервата и как е оцеляла, не е ясно. Но радостта на Рамзан Али Шах и жена му Назма е помрачена. Детето е решило окончателно, че ще бъде маймунче. И се държи подобаващо.
Капан
Рокхом Пнгиенг от Камбоджа се изгубила, когато била на осем. След 18 години, прекарани в джунглата, тя била намерена случайно. Озовала се в капан, заложен за диви животни. Фермерът разчитал да хване злосторника, който краде храна от хамбара му. Видял се в чудо, когато вместо това намерил гола жена. Родителите на Рокхом не можели да се нарадват на чудодейното завръщане на отдавна изгубената дъщеря. Те обаче били крайно разочаровани, когато установили, че тя нито ги разпознава, нито иска да ги приеме. „Жената от джунглата”, както я кръстили медиите, постоянно правела опити да избяга, нахвърляла се върху храната като животно, подскачала като маймуна и изобщо отказвала да се адаптира към цивилизацията.
Освен това била забравила човешкия говор. Скимтяла, ръмжала, фучала, надавала свиреп рев, но при всичките опити да се установи контакт с нея показвала, че предпочита своя начин на живот. Като постижение били отбелязани снимките, за които успели да я накарат да задържи облеклото върху себе си. Рокхом така и не успяла да сподели какво се е случило с малката й сестра, която навремето изчезнала заедно с нея. Не можела да разкаже как е живяла през всичките тези години. Мистерия си останало как при тези извънредни обстоятелства е изглеждала що-годе добре, а и косата й не я покривала като наметало, а била къса. След няколко неуспешни опита да избяга Рокхом проумяла, че ще се наложи да свикне с грижите и вниманието. Явно се примирила с положението, но не изглеждала особено щастлива от това.
Маймуни
Има десетки, ако не и стотици примери за диви животни, които са приели за свои човешки деца. Това е особено разпространено в страните от Югоизточна Азия, където периодично се появяват новини за намерени „мауглита”. Преди време властите в Куала Лумпур обаче иззеха маймунче от дома на жена, която го кърмела като човешко дете.
По данни на Malaysian Star сътрудници от Департамента за националните паркове и дивата природа в Куала Лумпур получили писмена жалба за държана в плен маймуна. Защитниците на дивата природа реагирали незабавно. За тяхна изненада обаче в посочения в жалбата дом открили маймунче, облечено в ританки. Стопанката обяснила, че няма за нищо на света да се раздели с него, тъй като то има нужда от нея. Тя заявила пред природозащитниците, че маймунчето е кърмаче и се нуждае от млякото, което му дава.
Колкото и странно да звучи, подобни случаи не са рядкост. Жените от папуаското племе капауко редовно кърмят прасенца. Свинята е култово животно сред папуасите, живеещи в Нова Гвинея. Там тя е пълноправен член на семейството, към нея се обръщат по име, говорят й, милват я и скърбят искрено, ако се пресели на „оня свят”. В някои от семействата се счита за нещо нормално свинското дете да се отглежда наравно с човешките. Така както споделя софрата, то не се лишава и от майчината кърма. Едва ли някой в цивилизованите страни ще приеме за нормална гледката, в която на едната гръд е поставено бебе, а на другата - прасенце. Но такива сцени там са нещо обичайно.
През 2007 г. световните агенции разпространиха новината за бирманка, която пожелала да кърми две новородени тигърчета. Майка на три деца, най-малкото от които 7-месечно кърмаче, Хла Хтай предложила услугите си като дойка, след като тигрицата Ноа-Ноа разкъсала едно от децата си.
Пернати
Десет години прекарал сред семейство щрауси африканецът Мой Сиди Мохамед. Той бил на пет годинки, когато се изгубил в гората. Когато ловци го открили случайно след толкова време, прекарано в компанията на пернатите, Мой нямал никакво желание да се раздели с тях и да последва себеподобните. През годините той се бил научил да тича наравно с щраусите, да си осигурява прехраната като тях, а в гнездото се чувствал съвършено уютно.
Друго дете, отгледано от пернати, изкарало 20 години в лудница, преди ентусиасти от благотворителна организация да решат да се занимаят с неговия случай. В невръстна възраст то останало кръгъл сирак. Социалните го връчили на неговия дядо, който обаче нямал никакво желание да поеме това бреме и го прехвърлил на птиците. В резултат на принудителния престой в курника, детето изгубило изобщо умението да общува с хората. След много години доброволци в благотворителна организация проучили случая и решили, че има шанс за човека кокошка, който продължавал да имитира живота на птиците. Вероятно и престоят в лудницата е оказал въздействие върху полудяването му, но храненето му наподобявало на кълване, приказките му се изразявали в кудкудякане, а походката му била точно като на кокошка - разпервал ръцете си и се помествал с клатушкане.
Подобен е случаят с португалка на име Изабел, която прекарала сред кокошки повече от 10 години. Лудата й майка си била втълпила, че отглежда пиле, и я хранела със зърна. Съдбата на Изабел също била незавидна. Съселянка съжалила детето и го спасила от кокошия му затвор. Лекарите обаче приели с досада случая и не пожелали да се погрижат за Изабел, като обявили, че няма никакъв шанс да я излекуват. Момичето било натирено в курника буквално с раждането му, мускулите му били атрофирали, не можело да ходи, нито да приказва. Така от птичия си затвор Изабел се озовала в приют за умствено изостанали.
Има го и в митологията
Митичните основатели на Рим – близнаците Ромул и Рем, са прапрапрадядовци на Маугли. Баща им бил богът на войната, който се преобразил на вълк и изнасилил дъщерята на Нумитор – Рея, въпреки че била дала обет за девица. От страх да не бъде детрониран от близнаците, братът на техния дядо Амулий наредил да бъдат умъртвени. Но слугата, който трябвало да изпълни тази задача, се смилил и ги занесъл на Палатинския хълм (сюжет, който много наподобява на приказката за Снежанка). Там Ромул и Рем били откърмени от вълчица (която според други източници била проститутка). Но тъй като се вълнуваме повече от мистериозния елемент – нека приемем, че лежат под смокиновото дърво, сучат мляко от вълчица, а един кълвач им носи зърна и плодове и им ги пуска в устата.
Кристи Петрова
