Е дин от най-известните манастири, четвърти по големина в България, е Преображенският. Той още крие своите тайни, а в историята му се преплитат съдбите на достойни личности с набезите на хора, ръководени от Дявола.
Набези
Най-тежко е било по времето на Османското нашествие и след 9 септември 1944 г. По време на комунистическата власт новопостроеното крило е разрушено, а голяма част от 12-те хиляди безценни стари книги са изгорени или просто изчезват. Пред монасите служителите на Държавна сигурност (ДС) обясняват, че са пратени да „прочистят“ манастирската библиотека от „упадъчни и вредни заглавия“. След изчезналите книги са безценни артефакти като книгите на Цезар Бароний и Мавро Орбини, които е чел Паисий Хилендарски за написване на своята „История“. Това обаче далеч не е единственото престъпление на „червените другари“ върху монасите. На 2 август 1962 г. агенти на ДС изземват 999 златни и 2000 сребърни монети, както и огромно количество църковна утвар, златни и сребърни накити. Официалното обяснение е, че поради тяхната ценност предметите ще бъдат прибрани на съхранение в трезорите на БНБ. Монасите така и не виждат никога повече нито един от задигнатите предмети. След 1989 г. игуменът отец Георги в продължение на 20 години пише десетки молби до различните институции да си върне обратно манастирското съкровище, но резултат няма. Най-вероятната причина е, че съкровището е било „усвоено“ още тогава от управляващите от ЦК на БКП и членовете на техните семейства.
Комунистите задигнали имането на манастира
Основаване
Манастирът се намира на само 7 км от старата столица Царевград Търново, в Дервентския пролом на Янтра. Основан е през XIII век, като първо е метох на Ватопедския манастир в Света гора, а през 1360 г. се сдобива със самостоятелност. Дарители за реставрацията му са българският цар Иван Александър и втората му съпруга еврейката Сара, майка на Иван Шишман. След падането на българската държава под османско владичество манастирът е опожаряван и ограбван неколкократно от азиатските нашественици. А накрая е разрушен напълно. Възстановен е през 1825 г. от рилския монах отец Зотик, който става и неговият пръв нов игумен. Пръв негов строител е майстор Димитър Софиянлията, който обаче е обесен от турците заради революционна дейност. Голяма роля за възстановяването на манастира има майсторът строител Никола Фичев - Уста Колю Фичето, който изгражда по-голямата част от постройките, камбанарията и манастирската църква.
Велчова завера
Преображенският манастир е най-тясно свързан с националноосвободителните прояви на българския народ. Тук майстор Велчо Атанасов Джамджията и сподвижниците му в 1835 г. подготвят своята завера. А 40 години по-късно в обителта намират убежище революционерите поп Харитон, Филип Тотю, Ангел Кънчев. Няколко пъти намира убежище и Васил Левски. Тук приема монашество и неговият сподвижник и близък приятел отец Матей Преображенски. По време на Руско-турската война от 1877-78 г. манастирът край Търново е превърнат във военнополева болница, в която се лекуват ранените руски солдати и български опълченци. В знак на признателност след Освобождението манастирът получава като дар от руските воини камбаните, полилеите и богослужебните книги. А руският император Александър II дарява 750-килограмова камбана на манастирската църква. Тази камбана доста години по-късно е най-брутално задигната от комунистите по поръка на Людмила Живкова и на нейно място е поставен дубликат.
Стенописи
Стенописите в черквата на обителта са рисувани от зографа Захарий. Той е автор и на известното изображение на „Колелото на живота“, върху външната стена на манастирската църква и „Страшният съд“ на източната стена на притвора на храма. И двете изображения пресъздават с необикновена реалистичност преходността и суетата на човешкия живот.
В Царство България Преображенският манастир е сред любимите и на княз Александър I Батенберг, и на цар Фердинанд Сакскобургготски. И двамата не пропускат да го посетят и да отседнат в него, сами или семейно, при посещенията си в региона. Специално за цар Фердинанд извън пределите на манастира е построено крило за нощувки и за посрещане на гости. Монархът поверява възпитанието на децата си, принцовете Кирил и Борис, на монасите. След провъзгласяването на Независимостта през 1908 г. Фердинанд и свитата му отиват в Преображенския манастир, където царят изпива бутилка 100-годишно токайско вино и си хапва вкусен манастирски гювеч.
Царица Елеонора
Впрочем с името на Фердинанд и Преображенския манастир е свързана и още една много любопитна случка. Когато втората съпруга на Фердинанд царица Елеонора се разболява тежко, владетелят научава за лечителя на Левски и изпраща да му доведат отец Неофит с молба да излекува съпругата му. И чудото става. Само с билки Неофит успява да вдигне на крака царицата. В знак на признателност цар Фердинанд подарява на лечителя масивен златен кръст с 14 сапфира. Като обаче поставя условия бижуто да не се продава, докато е на власт. Неофит спазва условието. След като Фердинад абдикира от българския престол обаче, кръстът е продаден за 60 хил. златни лева. Купувачите обаче се оказват измамници. Те дават капаро 30 хил. лв., като обещават да платят останалата част по-късно. Това обаче така и не става. Но дори и с тези 30 хил. лв. от царския дар отец Неофит успява да построи цяло едно ново крило в манастира, разрушено по-късно от набезите на комунистите.
Цар Фердинанд и царица Елеонора, излекувана от отец Неофит
Гробище
Преображенският манастир има и свое гробище, напомнящо на поклонници и калугери за преходността на човешкия живот. В него лежи дядото на легендарния актьор Георги Парцалев, който бил свещеник в манастира. Самият актьор посещава гроба на своя дядо, пали цигара и дълго стои замислен, пушейки пред него. По-късно споделя: „Много рядко човек може да види приживе имената си, издълбани върху надгробен камък. На плочата пишеше - Георги Иванов Парцалев, а това са и моите имена.“ За какво ли си е мислел в този момент иначе суеверният до болка актьор, никой не знае.
Георги Парцалев открива гроба на дядо си в обителта
В Преображенския манастир е погребан и лечителят на Васил Левски - йеромонах Неофит Калчев, който пише и издава първата у нас енциклопедия на народната медицина. Когато Левски се разболява и състоянието му се влошава, отец Неофит го спасява с лечителските си умения и билкови отвари, чиито тайни съставки само той знае и пази в ума си.
Лечителят на Левски отец Неофит
Бог пази святото място
През последните 150 години манастирът добива известност с няколко чудеса и знамения. Той оцелява през няколкото страшни земетресения, сред които и онова през 1913 г., което срутва из основи половин Търново. Нито камък от манастира обаче дори не се и помръдва. Най-фрапиращото чудо обаче се случва на 6 юли 1991 г. Тогава огромен скален къс се срутва, помита и разрушава монашеските килии. По това време обаче монаси в тях няма и това ги спасява от смърт. Чудото обаче тепърва предстои. Скалният къс се отправя право към манастирската черква. На метър-два от нея обаче скалата изведнъж се разделя на два равни по големина страховити къса, които като че ли по нечия команда се отклоняват от пътя си, минават на сантиметри от двете страни на църквата и се спират от двете й страни. Двата огромни камъка, които и днес се намират там, показват, че Божията воля е спасила манастирската църква и монасите от обителта от разрушение и гибел.
Камен Во прави филм за обителта
През 2007 г. актьорът Камен Воденичаров направи документален филм за Преображенския манастир и неговата история: от създаването му през времето на цар Иван Александър и царица Сара, през годините на османското владичество, царския период, та до днес. Във филма се „явяват“ главните действащи лица в историята на манастира, пресъздадени от едни от най-добрите търновски актьори. Музиката към филма включва изпълнения на атонски песнопения на отец Георги и семинаристи от Духовната семинария в съвременен вариант.
Преображенският манастир пази 700-годишна история
Иван Георгиев
