Н а 4 октомври отбелязахме 120 години от рождението на „бащата на компютъра“ Джон Атанасов.
През есента на 1973 г. завършва шестгодишният процес за патента на компютъра. Федералният съд в Минеаполис и по-конкретно съдията Ърл Ларсън изненадващо отсъжда, че дотогавашните признати като изобретатели на компютъра американски инженери Мочли и Екърт са извлекли идеята за него от никому неизвестния пенсиониран професор в университета на Айова Джон Атанасов. Край изобретателя се скупчват превъзбудени журналисти. А домакинът ги озадачава със скромното признание, че не смята електронната сметачна машина за главно свое дело.
Бояджик
Предисторията включва белег от турски куршум върху челцето на едно петмесечно пеленаче при клането в Бояджик навръх Кирило-Методиевия празник на бунтовната 1876-а, когато Съединените американски щати празнуват първата стогодишнина от провъзгласяването на Декларацията на независимостта; плача на майката Яна при изпращането на 13-годишното момче Иван далеч зад Океана в търсене на житейски път; песните и разказите му по черквите на чуждата страна за родината му в облеклото на тракиец; среднощните самотни бълнувания на български език по улиците; дългогодишната битка за оцеляване като възпитаник на Колгейтския университет... Естественото кръвно и духовно родство с дъщерята на участник в Гражданската война между Севера и Юга дава живот на първороден син, получил според католическия обичай второ име Винсент, сиреч Непобедимия; учебника, който учителката по математика предлага на отрочето си още преди да тръгне на училище; прякора Пеликан в средното училище; сравнението с Хъкълбери Фин заради будния негов ум и нестандартно поведение; отгледаните с козе мляко деца в щата Айова...
Затруднения
Не е било просто и лесно да просъществуваш с европейската фамилия Атанасофф през всичките тези години. Местните хора са откривали в характера и поведението на своя съгражданин и колега славянското начало. Самият той признава, че има примеси от английска, ирландска и френска кръв, но половината от нея идва от южната страна на Балкана. Свидетели бяхме на невероятното му влечение към предците от селата между Ямбол, Сливен и Стара Загора. "Съселяни, мои и на моя баща! Непрестанно си мисля за вас" - с тези думи се обърна той към родствениците си в Бояджик, събрани на площада. И едно признание в писмо до академик Балевски: "Имам странното вътрешно чувство, че въпреки трудностите и препятствията, при които са живели, тези хора са си останали по кръв и дух свободни." Сега лека-полека разбираме какво е струвало на Атанасов откриването на прародината През есента на 1970 г Българската академия на науките изпраща официална покана до него да посети България. По същото време Иван Д. Станчов, бившият български дипломат, е съзрял с жена си в телефонната книга тази българска фамилия и отива на гости в дома на професора. Последният отвръща категорично, че в никакъв случай кракът му няма да стъпи в една комунистическа страна. Сега става ясно, че причините не са били отвлечено идеологически. За него тогава България е съперник във военно отношение като членка на Варшавския договор. А той е прекарал години наред при военните в САЩ, разработвайки различни машини и съоръжения като нападателни оръжия, включително и при изпробването на първата американска водородна бомба на остров Бикини. На пресконференция във Варна през пролетта на 1985 г. той призна със съжаление, че никога не е изпитвал удовлетворение от тази своя дейност, чувствал се е нещастен, но е бил задължен да го прави. По същата причина смята, че компютърът не е неговото главно откритие, понеже най-напред и най-широко той се ползва за военни цели, срещу човека.
Завещание
Още през Втората световна война Атанасов започва работа върху усъвършенстването на английския език и създаването на нова азбука върху основата на електронна техника. Тази идея обладава великия ирландец Бърнард Шоу, на нейното осъществяване той посвещава своето богатство чрез завещание. Атанасов пише писмо до него със свои размишления за належащата нужда от подобна езикова реформа, която да улесни общуването между различните нации. То обаче остава без отговор, изглежда, заради напредналата възраст на писателя. През следващите години Атанасов продължава работа върху тази идея, като употребява общо 10 хиляди часа за осъществяването й. Два пъти се среща и разговаря в София със световно признатия български езиковед акад. Владимир Георгиев. Последният заявява, че не е твърде обнадежден от подобна възможност за рационализиране на писмените системи. Според него това е задача на бъдещи поколения, сродени с новата техника.
В интервю за Кирило-Методиевия вестник "За буквите - О писменехь" Атанасов излага своите схващания, като показва неприсъща за един американец осведоменост върху европейските азбуки и делото на славянските братя Кирил и Методий. Това проличава още при награждаването му с ордена "Кирил и Методий" - първа степен при първото му посещение в България и лекцията в БАН, за което разказва и в мемоарите си. Орденът за него е израз на най-висока почит за заслуги в научната област.
Висши признания
С Указ №2071 от 22 декември 1970 г. Президиумът на Народното събрание на Народна република България награди проф. д-р Джон-Винсент Атанасов - американски учен от български произход, с орден "Кирил и Методий" - I степен, по случай пребиваването му в България като гост на Българската академия и за големите му заслуги и принос в науката. През май 1985 г. Атанасов бе награден с орден "Народна република България" - I степен. На 13 ноември 1990 г. на тържество в Белия дом президентът на САЩ Джордж Буш-старши връчи на Атанасов Национален медал за техника и технологии с думите: "Той винаги е подчертавал своя български произход, гордее се с него и е пример за всички, които отдават силите и способностите си в името на науката и за благото и напредъка на човечеството“.
Приносът на Атанасов е вписан в Американската енциклопедия по информатика и в Британската енциклопедия. Последната изрично подчертава: "Джон-Винсент Атанасов е един гений, който обладава проницателност и далновидност. Като създаде първия електронен цифров компютър, той драматично промени нашия живот. Така той сложи основа на новата информационна ера... Никога досега в човешката история не е имало подобно откритие, което да се разпространи и навлезе толкова бързо в живота, както компютъра... В скоро време компютърът ще се превърне в нещо повече от човешкия мозък и електронносметачна машина“.
Чествания
Отбелязването на годишнината от рождението на Джон Атанасов започна във вторник с откриването на фотодокументална изложба. Вчера в родното място на неговия баща, село Бояджик, бе отдадена почит пред делото на откривателя на компютъра с поднасяне на венци и цветя пред паметника на Джон Атанасов.
Днес, 5 октомври, в Дома на НТС в Ямбол има кръгла маса на тема "От Джон Атанасов до информационния век" с модератор проф. Драгомир Добруджалиев. В петък сутринта в градския парк в Ямбол ще се проведе 11-ият лекоатлетически крос, посветен на Джон Атанасов. В същия ден е и 19-ото състезание по информационни технологии. Сред темите му тази година ще е изкуственият интелект.
