У илям Шекспир е имал незаконен син, който по-късно става кралски поет лауреат.
Това се твърди в биография на великия драматург, озаглавена „Копелето на Шекспир“. Става въпрос за сър Уилям Давенант – английски писател от 17-и век, който днес не е много известен. Навремето обаче той е доста популярен със своите пиеси, а връзките му в двореца му донасят доста почести.
Авторът на биографията Саймън Андрю Стърлинг твърди, че Шекспир е посветил именно на своя незаконен син своя сонет №126, който за мнозина изследователи е изражение на хомосексуалната нагласа на великия бард. Стърлинг освен това е издирил портрет на Давенант като млад, който се съхранява в колежа „Линкълн“ на Оксфордския университет – неговата Алма матер. Когато се сравни с известните изображения на Шекспир, става ясно, че и двамата имат един и същ лицев дефект – леко спусната лява вежда.
Имидж
Уилям Давенант е роден в края на февруари 1606 г. в Оксфорд. Баща му бил търговец на вино, а майка му Джейн въртяла семейната странноприемница „Краун“. Известно е, че Шекспир е минавал оттам на път от Лондон за родния си град Стратфорд, където е живеела съпругата му Ан Хатауей. Нещо повече – твърди се, че именно великият драматург е станал кръстник на малкия Уил на 3 март 1606 г. Навремето е имало слухове, че му е бил и биологичен баща, но според Стърлинг академичните среди са потулили тази версия, тъй като искали Барда да се представя като въплъщение на добродетелта.
Съпругата на Шекспир Ан Хатауей му ражда три деца.
Шекспир е имал три деца от Ан Хатауей, която не е обичал много (в завещанието си той й оставя само второто по качество легло в семейството). Единственият му син Хамнет умира едва 11-годишен. Ето защо раждането на малкия Уил го е зарадвало неимоверно. Писателят Джон Обри, който добре е познавал семейство Давенант, твърди, че Шекспир е обсипвал момченцето със стотици целувки. Именно през 1606 г. е написан въпросният сонет №126, в който поетът се обръща към обекта на своите чувства като „нежни момко” и “хлапако мили“. Много литературоведи смятат, че това е заключителното стихотворение от серия, посветена на неговия хомосексуален приятел – граф Саутхемптън. Предишните два „гей“ сонета обаче са от 1604 г., а след това пътищата им се разделят. Освен това Шекспир едва ли би наричал „нежни момко“ зрелия граф Саутхемптън, изтъква Стърлинг.
Съдба
Уилям Давенант е имал доста бурна съдба. Макар баща му да е богат търговец, който бива избран за кмет на Оксфорд, скоро след това фортуната му изневерява. Уил не успява да завърши колежа „Линкълн“, тъй като и двамата му родители умират през 1622 г. В завещанието на баща му се настоява той да бъде даден за чирак при лондонски търговец.
16-годишният юноша обаче има други идеи за бъдещето си. Той става паж на херцогинята на Ричмънд, а след това – на лорд Брук. Почетната длъжност му позволява не само да се сдобие с полезни запознанства, но и да пише в свободното си време.
Талант
Ако наистина е бил незаконен син на Шекспир (както е намекнал в писмо от 1644 г.), то той е наследил поне малка част от таланта на великия драматург. Уил Давенант пише стихове, комедии, трагедии и други произведения, които привличат вниманието на кралица Хенриета Мария. През 1635 г. тя му възлага да създаде серия от бляскави дворцови представления, наречени „маски“ – първоначално в съавторство с Иниго Джоунс, а после – сам. След смъртта на Бен Джонсън през 1638 г.
Поетът Уилям Давенант официално е кръщелник на Шекспир.
Уилям Давенант заема овакантения пост на кралски поет лауреат. По време на започналата през 1640 г. гражданска война той естествено застава на страната на роялистите, а крал Чарлз Първи го удостоява с титлата рицар. След победата на пуританите на Кромуел обаче Давенант е хвърлен в крепостта Тауър. Оттам го измъква поетът Джон Милтън. Въпреки трудните за творчество години Давенант продължава да пише и дори създава първата английска опера - „Обсадата на Родос“. За да не бъде подложен отново на репресии, той организира частни представления в своето имение.
Адаптация
След реставрацията на монархията през 1660 г. звездата на Давенант отново изгрява. Той и конкурентът му Томас Килигрю получават първите два лиценза да открият нови театри в Лондон. Едва ли е случайно, че първата пиеса в репертоара на „Дюкс“ (както се нарича театърът на Давенант) е неговата адаптация на „Хамлет“. По-късно той поставя и други произведения на Шекспир, като до известна степен цензурира езика на своя вероятен биологичен баща, за да се съобрази с вкусовете на „новото време“. Сър Уилям Давенант умира на 7 април 1668 г., а два дена по-късно е погребан в т. нар. Ъгъл на поетите в Уестминстърското абатство. Макар произведенията му да не се радват на посмъртна популярност, името му често е споменавано заради предполагаемата родствена връзка с Шекспир. Дали обаче тя е реалност, все още остава загадка. Едва ли някой изследовател би се осмелил да съпостави проби от ДНК от тленните останки на Давенант и Шекспир. В своята епитафия великият драматург изрично е забранил да се безпокоят костите му. Това е било стриктно спазено и при ремонта на църквата „Св. Троица“ в Стратфорд, където е погребан.
*Автор: Владимир Борисов
Сонет №126
Уилям Шекспир
Превод: Валери Петров
О, нежни момко, спиращ със ръка
на Времето жестоката стрелка,
ти крепнеш и растеш, хлапако мили,
когато вехнем ний и губим сили.
Обаче знай, сред общия разпад
Природата те пази свеж и млад,
защото иска с тебе връх да вземе
над вечно побеждаващото Време,
обаче, младо, ти не се лъжи —
тя бави, но не ще те удържи:
призовка сетна то ще й отправи
и край на твойте весели забави!
