П латиката е в полезрението на риболовците през целия активен сезон.
В по-големите язовири се лови с някои традиционни примамки. Но най-едрите риби, онези, които наричаме „тави“, не винаги ще се примамят лесно. И това важи с еднаква сила при плувкаджийски или фидерен риболов, каквито методи се ползват най-често.
В летните горещини може би ще се наложи да ги глезим с по-специални лакомства, пише на сайта си Съюзът на ловците и риболовците в България www.slrb.bg. Някои са познати на широката рибарска аудитория, други не толкова. Във всеки случай ще трябва да се прояви творчество при подготовката за излета, за да не се окаже, че не сме готови да отговорим на изтънчения вкус на платиките от „тежка категория”. А това го има в играта.
Капризи
Каквито и капризи да се очакват от платиките в хода на дългия летен ден, няма как да не почнем с белите червеи. Те си харесват енергичните гимнастици и ги приемат добре, и то през всички сезони. Вземат охотно и торни червеи, както и комбинации от двата вида. Това са хитовите животински примамки, независимо през кой сезон се предлагат.
Ако обаче в летните горещини започват да показват изтънчен вкус и предпочитат нещо по-специално, търсим промяна в тактиката. Това с особена сила важи за едрите платики, надхвърлили половинка. Именно те представляват интерес за риболовците с опит и по-високи претенции. Защото мъниците по една човешка длан не си променят менюто и продължават да налитат на белите червеи. Най-много да си изместят времето за хранене и да наблягат на сутрешните и привечерни часове. И те си имат своите почитатели, търсещи риболов в стил „гол след гол“ и трупане на количество в живарника, без да държат на качеството.
Темпо
Едрите платики не са никак лесни и затова да се ловят в серийно темпо е немислимо.
Ще се извадят една-две, после за дълго ще настъпи затишие или пък ще налитат мъници, докато някоя от така наречените тави пак не се появи от дълбините. Най-старите платики с времето придобиват характерна гърбица зад тила, която им придава закръглен вид и оттам идва наименованието тави. Това са риби от най-тежката категория и няма рибар, който да не е заинтригуван от възможността да се пребори с тях.
Примамки
Примамките обаче са по-различни. Може би номер едно е сладката царевица от консерва, а може да налетят и на грахово зърно, на пелети и дори на бойли, подавани с дънна въдица за шаран. За тях са уместни и комбинации от животинска и растителна стръв, като най-популярни са царевица с торен или грозд от бели червеи. Тази хапка не е лъжица за всяка уста, затова се ползва при нужда от подборен улов, когато има голяма конкуренция от нежелани други риби (най-често каракуди и бабушки). По-обемната стръв отказва конкурентите и дава по-голям шанс до нея да се дореди платика.
Тактика
Подобна тактика се използва и при дънен, и при плувкаджийски риболов, когато целенасочено се търси едра платика. Няма гаранция, че ще се намери, защото живелите дълги години риби са изключително мнителни и трудно се лъжат. На всичко отгоре са подвластни на капризите на времето и всяка промяна може да им се отрази негативно. Въпреки всичко мераклии да си опитат късмета винаги има.
В жегата изявите й са пестеливи
Самото кълване на по-едрата платика е много различно. Ако е на ранина или на свечеряване, ще натисне уверено плувката и ще повлече встрани. На фидера пък следва мощен удар в шарански стил, после обаче бързо се връща, щом усети съпротивата на изпънатото влакно и болката от забитата в устата й кука. През деня, в жегата, изявите са много по-пестеливи и понякога даже изнервящи.
Някои рибари не ги харесват заради мудното им, чак лежерно поведение дори при съпротивата. Е, големите риби не се дават лесно. Теглят упорито надолу към дъното и за дълго време не позволяват да бъдат издигнати нагоре. Веднъж излезли на повърхността обаче бързо губят съпротивителни сили. Ще се стрелнат надолу два-три пъти за кратко и после се предават. Полегнат ли странично, готови са за гребване с кепа.
