Е нраво̀та-Боян се счита от Църквата за най-ранния български мъченик. Според житието му той е най-големият син на хан Омуртаг. Попаднал под влиянието на пленения от хан Крум византийски учен епископ Кинам, приема християнското кръщение. Заради този „грях“ е убит мъченически. Какво се крие зад средновековната история и защо паметта за този светия е почти заличена, разговаряме с родния учен - историка д-р Янко Христов. Той е преподавател в Югозападния университет „Неофит Рилски“, експерт по средновековна история на Европейския Югоизток и на историята на българската държава и право. Автор е на редица публикации, гост-лектор и участник е в множество научни форуми в България, на Балканите, в Централна Европа и САЩ.
- Д-р Христов, Енравота-Боян е първият християнски мъченик от български произход. Защо обаче този небесен ходатай за народа ни пред престола на Бога е обвит в такава средновековна мъгла?
- Съвсем строго погледнато, Енравота вероятно не е първият християнски мъченик от български произход. Около началото на управлението на неговия баща, кан Омуртаг (814/815-831), Йосиф Студит, брат на прочутия Теодор Студит, в съставената химнографска творба, наред с имената на византийски пълководци и духовници, споменава и личности като Хотомир и Любомир, както и Асфер и Куберг. С уговорката, че последните двама, за които се приема, че са българи, са били включени в армията на император Никифор I Геник (и следователно са на византийска служба), поставянето на Енравота на първо място в хронологията на домашните светци, загинали за християнската вяра, изглежда напълно обосновано.
Канасубиги Омуртаг, миниатюра от Мадридския ръкопис на Хрониката на Йоан Скилица, XI век.
За жалост, единственият известен източник на сведения за личността и за екзекуцията на този представител на Крумовата династия е текстът на т.нар. Мъченичеството на петнадесетте Тивериуполски мъченици. Творбата е съставена въз основа на недостигнали до нас старобългарски извори от архиепископ Теофилакт, предстоятел на Българската автокефална архиепископия с център Охрид в края на ХI – началото на ХII в. Известна е по един-единствен запазен препис в ръкопис от средата на XIV в.
- Как се случва така, че първородният син на хан Омуртаг и бъдещ престолонаследник приема религията на византийския враг? Или просто това е било само повод за отстраняването му?
- Според агиографския текст, който следва определени модели за изграждане на такъв тип творби, ключова е ролята на византийския пленник Кинамон. В науката традиционно се приема, че Енравота е престолонаследникът, лишен от права заради привързаността му към християнството. Това означава, че поне към края на управлението на неговия баща вече е проявявал такива симпатии и те са били известни в двора, което е използвано, за да се предпочете по-малкият му брат Маламир за наследник на трона. Или иначе казано, по-скоро може да говорим за следствие от политически борби сред представителите на тогавашния български елит, отколкото за антихристиянски настроения. Наред с това трябва да се признае, че наследяването на върховната власт в ранносредновековна България все още повдига редица въпроси.
За Боян-Енравота научаваме лаконично покрай разказа за Петнадесетте Тивериуполски мъченици.
Разбира се, не бива да се изключва и наличието на устойчиви нагласи на взаимна враждебност. В същото време обаче религиозното измерение на тази враждебност изглежда повече като византийска характеристика, отколкото като българска. „Безбожните“ езичници в българската държава преди покръстването дават достатъчно примери за търпимост и гъвкаво отношение спрямо изповядващите различна религия. Още от началните моменти на развитието на ранносредновековна България в нея живее и население, изповядващо християнството, а броят на християнските поданици в страната се увеличава при всеки успешен поход срещу империята. Има достатъчно сведения за приютяване на византийски бегълци и за усилията за интеграция на имперски войни (от различен ранг) и цивилно население тъкмо през първата третина на IX век. По това време християнството също така е не само част от религиозния климат в страната, но присъства и сред членовете на владетелското семейство. Христоматийно известен е фактът, че византийският изгнаник Константин Пацик, намерил убежище в България, е женен за сестра на кан Крум. Той и синът му участват в офанзивата срещу империята през 812-813 г. и са заловени от хората на император Лъв V Арменец при неуспешния опит за покушение срещу българския владетел.
- А каква е съдбата на братята на Енравота?
- Възкачил се на престола през 831 г., кан Маламир го заема за кратко, като в управлението му, както във вътрешната, така и във външната политика, активна роля играе кавханът Исбул. Младият кан умира неочаквано през 836 г., без да остави пряк мъжки наследник. Показателно е, че в Мъченичеството на петнадесетте Тивериуполски мъченици се акцентира върху запазването на приемствеността в рамките на династията. Теофилакт Охридски отбелязва: „Българската власт наследил племенникът му, син на Звиница“. Що се отнася до Звиница, отговорът може да бъде както кратък, така и значително по-обстоен. Обикновено се смята, че към 836 г. той вече не е бил сред живите. Ако обаче приемем хипотезата, че Пресиян не е негов син, а всъщност става дума за едно и също лице с второ име Звиница, то ситуацията се усложнява значително. В такъв случай ще трябва да сме доста по-подробни, тъй като кан Пресиян е един от най-значимите и успешни български владетели в средновековната ни история.
- Ако се върнем на Енравота, интересно е как се е стигнало до канонизацията му и двойното име след приемането на християнството при княз Борис I?
- Основанията за почитането на Енравота като светец мъченик още в епохата на Първата българска държава след покръстването изглеждат достатъчно. Безспорната му принадлежност към християнството, мъченическата смърт и владетелският му произход го превръщат в подходящ кандидат, в чиято чест да се оформи локален светителски култ. Въпреки това следите от такова светителско почитание липсват. По някаква причина трагичната съдба на въпросния представител на българския владетелски дом остава встрани от вниманието на средновековните автори. Известията за него за това, че е наричан още Войн (Βοΐνος), и детайлите, довели до екзекуцията му, остават „затворени“ само в рамките на глави 31-33 от Мъченичеството на петнадесетте Тивериуполски мъченици, където нямат самостоятелна роля.
С други думи има защо да се проявява скептицизъм, че Енравота изобщо е причислен към групата на светците, почитани в средновековна България, както непосредствено след покръстването, така и на по-късен етап.
- Защо родната Църква е избрала 28 март за ден на почитанието на първия български мъченик?
- През 1863 г. католикът йезуит от руски произход Ив. М. Мартинов публикува един от първите пълни компендиуми по православна агиология, съдържащ животоописания на светци от източнохристиянския свят, включително от Балканите и Кавказ. В изданието под дата 28 ноември са посочени паметите на Тивериуполските мъченици и на Енравота, след тях е поместен и кратък текст на латински език със заглавие „Свети Боян, български княз и мъченик“.
Йезуитът Иван Мартинов случайно открива житието на българския мъченик.
Що се отнася до влиянието върху клира на Българската екзархия и съответно върху българския църковно-празничен календар, с по-дългосрочни и решаващи последици се оказват действията на руските православни духовници архиепископ Филарет и архимандрит Сергий. Първият включва паметта и кратък житиен текст за княз Боян под дата 28 март в книгата си „Святые южных славян. Опыт описания жизни их“ (публикувана през 1865 г. и преиздавана неколкократно до края на XIX в.). Отново под дата 28 март – Боян, княз български, посечен заради Христа, е споменат и от архимандрит Сергий във втория том на „Полный месяцеслов Востока“, издаден в Москва през 1876 г.
Икона на Боян-Енравота
От гледна точка на научната критичност и стремежа към обективност, разминаването между датите 28 ноември и 28 март би могло да се разглежда като недостатък и неточност спрямо първоизточниците. Въпреки това едва ли въпросните духовници са били водени от строго академични подбуди, когато обръщат внимание на агиографския разказ за съдбата на Енравота. По-вероятно е да са били мотивирани от стремежа да компенсират отсъствието на по-ранен средновековен култ към посечения Омуртагов син, като го включат, макар и на доста по-късен етап, сред личностите от епохата на Ранното средновековие, които заслужават да бъдат почитани като християнски светци.
Следва продължение...
Любомир Старидолски
