0

П рез 70-те години Лили Иванова пророчески изпява песен на Морис Аладжем с текст на Димитър Ценов, че ръцете единствено са виновни за пламъка, изгарящ двама души.

Нещо подобно се случва и в нашата Слънчева система, което наскоро оповестиха учени от Калифорнийския технологичен институт пред списание Advancing Earth and Space Sciences.

Милиарди

Преди 4,5 милиарда години Земята се сблъсква с планета, близнак на Марс, и оттам идват много беди, но и много ползи. Сред бедите, които сега се съобщават, е своеобразен пламък в недрата на нашата планета, който я изгаря и тресе отвътре. Въпросната някогашна планета е известна като Тея. Тя е била близнак на планетата Марс. След формирането на Слънчевата система променя курса си и се сблъсква със Земята. Колизията е чудовищна и вследствие на нея се появява Луната. Но големи парчета от Тея остават в Земята и навлизат в недрата й. Заради тях сега се случват повечето земетресения, гласи новото проучване на базираните в Калифорния учени.

Тези парчета се движат неспокойно из недрата на нашата планета и я люлеят, спомогнали са за създаването на тектоничните плочи, които циркулират из земната кора и при удар една с друга произвеждат земетресенията.

Магнит

Благодарение на този сблъсък обаче Земята има силно магнитно поле, което е помогнало за развитието на живота и настъплението му върху повърхността на нашата планета, гласи още теорията. Докато Марс е загубил своето магнитно поле и ако там е имало живот, то той е бил или унищожен, или сега се намира в дълбините и почвата на планетата, допълват още учените.

Според една от предишните теории водата на Земята също е дошла от тази планета в по-голямата си част. И точно заради тези големи отломки от Тея и гравитацията, която те усилват, нашата планета успява да задържи водата, а не като при Луната, където на повърхността няма такава и по-голямата част там е концентрирана около полюсите и под повърхността.

Всички тези хипотези тепърва трябва да се доказват.

Название

В древната гръцка митология Тея е един от титаните. Тя е сестрата на Хиперион, за когото по-късно се омъжва и така става майката на Селена - богинята на Луната. Явно историята и митологията в случая се припокриват, когато учените са дали името на несъществуващата вече планета, изоставила своя близнак Марс и съединила се със Земята от милиарди години.