Т ворбите на всестранно надарения писател, поет, преводач и сатирик с псевдонима Змей Горянин продължават да тънат в забвение.
Свободолюбивият и талантлив русенец, роден на 11 януари 1905 година с името Светозар Акендиев Димитров, живя в две политически системи и остави след себе си над 50 книги и брошури. Земният му път приключва при неизяснени обстоятелства на 25 август 1958 година в манастира „Седемте престола“ край гара Елисейна, където той доброволно се изолира в последните си 7 години.
Женитба
През 1926 година, след 5 месеца странствания, бъдещият писател Змей Горянин се завръща в Русе и наема печатница, която скоро фалира, става редактор и във вестник "Русенски новини". През 1927 г. Светозар се жени за своята красива съученичка Соня Мушанова, която е родственица на Никола Мушанов, три пъти министър-председател на България. Тя приема за себе си не само фамилията на любимия си, но от този момент двамата завинаги ги наричат Змея и Змеицата. След 3 години те поемат окончателно пътя към София.
Продуктивен
В София Змея работи в началото като счетоводител, стига дори до поста началник-отделение. Но през през 1936 г., когато излиза сборникът му разкази "Последният ден", той окончателно се отдава на писането. През следващите години излизат историческите романи „Кнез Иван Кулин“, "Бачо Киро" и повестта „Звезда Керванджийка“. После издава трилогията "Дунавът тече", пише други повести и разкази на историческа тематика.
С особено пристрастие Змей Горянин пише за деца. Най-популярната му творба е „Лудориите на котарака Панчо”, посветена на поколенията котки в дома им, които неизменно кръщават Панчо! Змея превежда литература от френски, руски и от други славянски езици.
Мобилизиран
През 1941 г. е мобилизиран и обхожда Македония, Тракия и островите. След уволнението си за няколко месеца е чиновник в Дирекцията на националната пропаганда, което му причинява впоследствие арестуването и затвора. Въпреки че в битността си на „цензор“ той е помагал в издаването на творбите на т.нар. „леви интелектуалци“. С които често е осъмвал в творчески спорове из софийските кръчми!
През 1941 г. Змей Горянин създава и цикъл от стихове "Войнишки песни и балади", които приживе не са отпечатвани. Разностранните му интереси и познания го въвеждат в средата на известни художници, писатели, скулптори и музиканти - Елин Пелин, Димитър Талев, проф. Александър Балабанов, проф. Михаил Арнаудов, Людмил Стоянов, Мария Грубешлиева, Фани Попова-Мутафова, Йордан Стубел, Добри Немиров. Близък е и с Васил Стоилов, Кирил Шиваров, Георги Златев-Черкин, Асен Балкански.
През 1942 г. напуска службата и се отдава само на литературна работа. Отново е мобилизиран, разболява се от малария и се лекува дълго.
Освен страстта към писането Змея има и друга страст - филателията. Заедно с Елин Пелин списват и редактират сп. "Българска марка". Любимо занимание до края на живота му е резбарството.
Затвор
Идва превратът на 9 септември и рано сутринта на 31 януари 1945 г. милиционери нахлуват в малкото им жилище на последния етаж в кооперация до Орлов мост, която Змея иронично нарича „кабспалгост“! Пред очите на жена си Соня той е арестуван. Шести състав на Софийския районен съд го осъжда на една година затвор с обвинението, че е „великобългарски шовинист“ и „цензор“. Помилван е през декември 1945.
Когато излиза от затвора, неговите идейни наставници Георги Караславов, Христо Радевски и Младен Исаев няколко пъти му предлагат публично да се разкае, за да бъде реабилитиран. Змея категорично отказва: "Та именно те най-добре знаят, че не съм спирал ничий труд да излезе. Защо да декларирам нещо, което е факт."
Забрана
До края на живота си е подложен на пълна творческа изолация. 27 от книгите му влизат в списъка на инкриминирана литература и се изземват от библиотеките. Забраняват му да използва и псевдонима си Змей Горянин. Въпреки наложената му забрана той продължава да пише, отдава се на лирика. Някои от стихотворенията му се отпечатват в "Църковен вестник" и "Духовна култура", но с името му Светлозар Димитров. Църквата го приютява и му дава възможност да твори.
Отшелник
През 1951 г. Змей Горянин заживява в манастира „Седемте престола“ край гара Елисейна, свързан със стихотворението на Иван Вазов "Клепалото бие". По това време занемареният манастир е обитаван от единствен монах, а писателят се самоизолира в килия с глинен под и тясно прозорче. Всяка седмица Змеицата пътува с влак до гара Елисейна и му носи храна и дрехи. После върви пеш по баирите 3 часа.
В манастира Змея не бездейства, освен с писане се занимава и с дърворезба. Запазена е цяла колекция от модели на къщи, пантеони, дворци. Изработва и овчарски геги. В килията отшелникът написва автобиографията си "Червеният хотел". Пише и поема от над 2000 стиха, изпълнена с история, лирика и философия.
Едва през 2003 г. Васил Балевски събира най-хубавото от религиозната му лирика в стихосбирката „Майчина вяра“.
Кончина
Сутринта на 25 август 1958 г. монах намира Змей Горянин издъхнал в килията му. По волята на съпругата му и със съгласието на Светия синод писателят мъченик е погребан в двора на манастира. Досега се носи мълва, че смъртта му не е естествена и е недостатъчно разследвана.
Змей Горянин със съпругата си.,
На надгробния му камък е изписано негово четиристишие: „Душата ми копней за тишина, сърцето ми тупти безспир за мир. Зове ме Горда Стара планина и сгушения в нея манастир“.
Гробът на поета.
Епиграми
Змея пише пиперливи епиграми през целия си живот. Едва през 2000 година Вихрен и Росица Чернокожеви издирват ръкописите и със съгласието на Змеицата издават най-интересните в книгата „ЕПИГРАМИ“. От близо 4000, записвани с характерния калиграфски почерк на Змея, са подбрали малка част. Епиграмите надживяват времето си, актуални са и в наши дни.
ОСНОВАНИЯТА
От малък още лъжеше за трима
и глупостта му беше несравнима;
от мързел не научи занаят,
та затова - избран бе депутат.
1936
АХ, ЗАЩО ЛИ
Всички честни патриоти
Ботев имитират, -
ах, защо ли като Ботев
и те не умират...
1950
Румен Жерев
