О божественият в родината си Аржентина Диего Армандо Марадона остава в световната футболна история като симбиоза между гениалност и безразсъдство. Ярко доказателство е четвъртфиналният мач на Аржентина срещу Англия на Световното първенство по футбол през 1986 г., който се помни с двата гола на Марадона. При първия дръзката игра с ръка е нагла измама, невидяна от страничния съдия, българина Богдан Дочев. След края на мача самият Марадона заяви, че не той е ударил топката с ръка, а Господ се е протегнал, за да я прати над Питър Шилтън.
Вторият му гол, отбелязан минути по-късно, е единодушно наречен „Голът на века“ - зашеметяващ, мързелив дрибъл от 70 метра с топката, залепена неправдоподобно за левия му крак, докато английските защитници се размятат безпомощно встрани: „Диего, от коя планета си?“ – крещи задъхан аржентински тв коментатор.
След още два мача Аржентина печели Световната купа.
Отмъщението
В началото на сезон 1983/84 кракът на станалият вече легенда в Барса Диего е брутално счупен след безкомпромисно влизане на Андони Гойкоечея, известен като Касапина от Билбао. След неколкомесечно лечение отмъщението идва във финала за Купата на краля. Омразата между баските от „Атлетико“ и каталунците от „Барселона“ е пословична, но и двата отбора еднакво мразят „Реал“ Мадрид, на чийто стадион се играе финалът. Феновете на двата тима изпълват "Бернабеу" с регионалните си флагове и освиркват националния химн преди началото на срещата, за да демонстрират за пореден път неприязънта си към властта и краля, който е на стадиона.
„Барселона“ губи с 1:0, а дори металните прегради не могат да удържат феновете на „Атлетико“, които нахлуват на терена, празнувайки в бясна радост победата.
Тогава започва мелето, в което Марадона е един от най-дейните. Първата му жертва е резервата Мигел Анхел Сола, който е навлязъл на игрището по анцуг. Той получава брутално коляно в главата, след което изпада в безсъзнание на тревата.
Марадона получава най-голяма подкрепа в безредиците от съотборника си Бернд Шустер, като почти няма играч от двата отбора, който да не участва в ръкопашния бой. Ритници се раздават наляво и надясно, междувременно падналият Сола е изкаран от терена на носилка.
Намесва се полицията, която ескортира играчите на „Барселона“ извън игрището. Полицаите покриват каталунците с щитовете си, за да ги предпазят от всевъзможните предмети, изсипани от феновете на „Атлетико“ към главите им.
С разпрана тениска Марадона стои в центъра на терена, вече по-успокоен, очаквайки своя личен ескорт.
При кокаина
Мачът се оказва последен за Марадона с цветовете на „Барселона“. Ако Диего беше останал на "Камп Ноу", трябваше да изтърпи тримесечно наказание поради действията си във финала. Затова през юли 1984 г. „Барселона“ го продава на „Наполи“ за рекордна сума. 85 хил. фенове препълват стадиона „Сан Паоло“ в Неапол, за да го посрещнат. Един от най-великите играчи в света е продаден на клуб в най-бедния и най-престъпен град в Италия. Град, в който всичко се командва от наркомафията – Камората!
За неаполитанците най-голямото спортно постижение на техния идол не е спечелената Световна купа с Аржентина през 1986 г., а двете скудета – шампионските титли, които той донася на „Наполи“ през 1987 г. и 1990 г.
В Неапол Диего попада под влиянието на местната наркомафия, която е и богат спонсор на „Наполи“. Неаполитанците го обсипват с маниакално обожание. Медицинска сестра поставя флакон с негова кръв на светилище в католическа църква. Когато „Наполи“ печели първата си титла, на входа на гробищата е окачен транспарант с послание към мъртвите: „Не знаете какво сте пропуснали“.
Омраза
В Италия омразата към „Наполи“ и неговите фенове е израз на разделението между Севера и Юга. По време на мача на „Наполи“ срещу „Ювентус“ в Торино феновете пеят: „Наполи холера! Никога не сте се мили със сапун! Наполи е гаден! Вие сте срамът на Италия!“. Марадона приема този класов подход лично. Във филма „Диего Марадона“ го виждаме как у дома си дава микрофон на малката си дъщеря, която още е с памперси, и я учи да казва: Juventus, vaffanculo! („Ювентус, да те шибам!“) – и се радва, когато тя го повтаря.
Упадък
Упадъкът на Марадона не закъснява. Славата го изморява и той напълнява. С местен мафиот редовно излизат и се губят в нощта. След седмичния мач в неделя Марадона се забавлява до сряда с кокаин, осигурен от приятелите му наркодилъри. После няколко дни „изсъхва“, за да играе отново, после пак същото се повтаря.
След като през 1989 г. извежда „Наполи“ до първата му и засега единствена европейска клубна титла, Марадона иска да бъде преместен. Той е изчерпан и изпада в пълна алкохолна и наркозависимост. Президентът на „Наполи“ Ферланио обаче отказва. За него Марадона е элатна кокошка.
Решаващият момент настъпва по време на Световното първенство по футбол през 1990 г. в Италия. Марадона с екипа на Аржентина е ненавиждан от повечето италиански фенове извън Неапол. Но когато Аржентина елиминира Италия на полуфинала на стадион „Сан Паоло“ в Неапол, Марадона става най-мразеният човек навсякъде в Апенините.
Срещите му с кокаина излизат извън контрол. Забърква се в скандал с допинг и проституция, а лигата го наказва да не играе за повече от година. Изпаднал в немилост, той се завръща в Аржентина.
Бенефис
На 10 ноември 2001 г. Диего Армандо Марадона излиза на терена в последния си демонстративен мач в Буенос Айрес. Прощаването с Марадона е изцяло звездно, с участието на светила като Христо Стоичков и Ерик Кантона, както подобава на играч, който е бил смятан за най-великия в света.
За обикновените фенове гледката е неудобна, дори шокираща. На 41 години той излиза на терена с наднормено тегло, с болни колене и глезени. Противниковите играчи се отдръпват, докато той се опитва да е с топката. Вкарва два гола, и двата от дузпи срещу Рене Хигита, бившия вратар на колумбийския национален отбор. Всеки път, когато тя попада в мрежата, Хигита и Марадона се прегръщат.
След края на мача Марадона взима микрофона и застава пред многохилядната публика, скръстил ръце на гърди, докато тя скандира името му: „ Футболът е най-красивата игра в света. Допуснах грешки и си платих за тях“. Целият стадион изревава своята прошка, а той прави секунда пауза, преди да продължи: „Но топката никога не е изцапана“.
Румен Жерев
