Е дна от най-известните жени в политиката бе осъдена за злоупотреба с евросредства.
Осъдиха Марин льо Пен на 4 г. затвор!
Дали Марин льо Пен е наистина виновна, към момента не може да се отговори еднозначно. Подобни дела в различни държави винаги остават привкус на политическа разправа, а в случая с русокосата французойка това усещане е твърде подсилено. Начинът, по който е издадена ефективната присъда (домашен арест с гривна и след това условно, общо за четири години) много бързо след края на самия процес, е конструиран така, че да спъне Льо Пен да се кандидатира за следващите президентски избори през 2027 г. Твърде прозрачно, за да липсват съмнения. А провинението е, че като евродепутат Льо Пен е плащала на свои сътрудници с европари, които не са работили за Европарламента, а за нея на национално равнище. Тук няма да влизам в подробни разсъждения дали такова провинение е характерно или не за n-брой евродепутати от най-различни държави.
Ефекти
Присъдата за популярния лидер на френския крайнодесен Национален сбор ще вдигне и без това твърде високия й рейтинг, а това ще повлече и нови проценти подкрепа за самата партия. Надали точно това е нужно за френската и за европейската демократична система. Но решението на съда вече е факт и събитията ще следват едно след друго. Освен присъдата Льо Пен отнася и солена глоба, а партията й – космическа.
.
Много впечатляваща обаче и много поучителна е реакцията на френските политически лидери, които са опоненти на дамата от крайно дясното. Центристкият премиер, назначен от президента Макрон - Франсоа Байру, е "разтревожен" от решението срещу Марин льо Пен, въпреки че не възнамерява да прави публично изявление по въпроса. Така твърдят френски медии, цитирани от Би Би Си. „Изборът да бъде уволнен избран служител трябва да принадлежи само на хората“, каза от своя страна Жан-Люк Меланшон, лидер на крайната левица. А Лоран Вокие от десноцентристките Републиканци коментира, че решението ще "натежи много върху функционирането на нашата демокрация. Несъмнено това не е маршрутът, който трябваше да се върви“.
Франция е неподражаема в политическия си стил държава и за пореден път лидерите й показаха много високо ниво. Неслучайно там е родината на модерната европейска демокрация. Но самата Марин льо Пен, бидейки крайнодясна, също показва много висок личен стил и това е една от причините за популярността й.
Баща
Родена на 5 август 1968 г. в едно от най-богатите парижки предградия, тя е дъщеря на историческия лидер на френската крайна десница Жан Мари льо Пен, който си отиде през януари тази година на почтените 96 години. Марин има две сестри, като заедно с тях отдава целия си живот на партийната работа. Влиза в редиците на Националния фронт през 1986 г., а през 2011 г. става негов лидер, като наследява поста от баща си.
.
И не се поколеба, като типична Лъвица, да предприеме драстични мерки, за да изведе партията на следващо ниво.
Промени
Първо, смени името на Национален сбор. На пръв поглед промяната е незначителна – от фронт на сбор. Но не и за френската политика. Новото име навява асоциации със Сбор за републиката – партията, основана навремето от генерал Шарл дьо Гол. Десетилетия това бе символ на традиционните френски десноцентристки консерватори, голистите. И макар днес тяхната формация да има друго име и рейтингът й да се е сринал в сравнение с предишните десетилетия, дори самото название на партията на Льо Пен вече се отдалечава от най-екстремната философия.
Марин Льо Пен след присъдата: Няма да позволя да бъда елиминирана!
След това тя се дистанцира от крайностите на баща си, който бе изолиран заради изказвания като това, че газовите камери за евреите от нацистите са били „просто подробност“; постави го под запрещение; изчисти расизма от идеологията на сбора и наблегна на чисто икономическата визия в партийната програма.
Въздействие
И това имаше много бързо и силно въздействие върху сънародниците й. Напусна шефския пост в партията и постави там млад, красив, необременен политически човек – Жордан Бардела. Без никакъв опит, знаково – сам син на имигранти, но с дар слово. И резултатите вървят нагоре всеки път, когато има избори.
Именно това е проблем, с който сега коментарите свързват присъдата за Марин. На последните общи избори (във Франция те са мажоритарни) броят на избраните нейни депутати скочи рязко (сред тях имаше и българка, която стигна до балотаж). Бардела изведнъж бе фаворит за премиер. Самата Марин льо Пен, от години депутат в Националното събрание, бивш евродепутат, се кандидатира срещу Макрон за президент през 2022 г. и стигна уверено до втори тур. Направи кампания, в която стисна милиони ръце лично и говореше за покупателната способност на французите, а не дали хомосексуализмът е болест, както правеше баща й. Неговото наследство отдавна не изглежда толкова токсично благодарение именно на дъщеря му. Тя буди доверие – обикновена френска жена от средната класа, без пластични корекции, родила и възпитала три деца, скромна, но с типичната френска елегантност, умерена в жестовете си, твърда в позициите си.
Кордон
Досега тя не успява да спечели президентско или премиерско място само по една причина – така нареченият санитарен кордон. Терминът си е френски. Въведен в политиката през 1919 година, когато министър-председателят в Париж Жорж Клемансо призовава за превръщане на източноевропейските страни в преграда пред разпространението на комунизма от Русия. Днес той се използва за изолиране на крайнодесни или крайнолеви лидери от всички останали.
Та с тази технология досега французите, тези велики носители на гражданското мислене, успяват да изолират Льо Пен и партията й, като гласуват на балотажите всички срещу тях, независимо кой от коя партия е бил на първи тур. Но увеличаващият се процент поддръжници на Националния сбор в един момент ще направи системата на кордона неработеща. И последните проучвания показаха, че Марин води в процентите за следващите президентски избори. Сега стратегията й е разбита, но тя отказва да се предаде и ще се бори с всички възможни средства срещу присъдата, пред която има и редица законови пречки за обжалване.
.
Идеи
За разлика от свои съидейници в различни европейски държави тя спря да подкрепя Путин и твърдо се противопостави на войната в Украйна. Редовно се среща с чернокожи африкански лидери, за да покаже, че не е расист. А иска по-малко имигранти в родината си не по етнически, а по чисто политически причини. За малко повече от десетилетие успя да открадне най-печелившите козове от ръкава на предишния президент Никола Саркози, докато той бе лидер на традиционните консерватори. Неговата формация западна постепенно заедно със сриването му заради обвинения в корупция. Марин вместо него днес говори за връщането на гордостта на французите, за спиране на галопиращите цени, за обуздаване на незаконния трафик на хора, за привличане на второто и третото поколение имигранти към законен трудов живот. Льо Пен приветства украинските бежанци – просто тя е французойка и за нея има политически граници, които не се прекрачват на никаква цена.
Дали сега тя ще последва съдбата на осъдения Саркози, който също носи гривна? Много се съмнявам.
Марин льо Пен няма да спре да се бори срещу присъдата.
Работниците са важна целева група за нея и партията й.
С колегите си крайни консерватори - Виктор Орбан от Унгария и Матео Салвини от Италия
Хората я припознават като своя.
Михайлина Димитрова
