К акво обединява българския цар Борис III, комунистическия лидер Георги Димитров, колегата му от Югославия Йосип Тито, актрисата София Лорен и режисьора Фредерико Фелини?
Малцина са хората, които могат да отговорят на този въпрос, който очевидно е с повишена трудност. Верният отговор е, че всички те и други световноизвестни личности са преминали през творческото ателие на художника и скулптор Кирил Тодоров. Днес за мнозина личността на този българин е абсолютно неизвестна. Не така обаче е в чужбина, където в арт средите името му продължава да е истинска легенда.
Брест
Кирил Тодоров е роден на 5 май 1902 г. в плевенското село Брест. След като завършва средното си образование, се записва да следва в Художествената академия в София. Оттам отива в Рим, където се усъвършенства в елитната Академия за изящни изкуства в класа на проф. Ерменджилдо Лупи. След завършване на образованието си българинът остава да живее и да се развива във Вечния град в продължение на 15 години, от 1928 до 1943 г., когато се завръща в България. Още през този негов ранен период името на Кирил Тодоров бързо придобива известност в творческите среди на европейските и световните творци в областта на изобразителното изкуство. В един от броевете си през 1930 г. авторитетният италиански вестник „Кориере дела сера“ нарича българина „новия ренесансов гений“, а в статията сравнява творбите му с тези на легенди в скулптурата като Микеланджело и Рафаело. За разлика от много от колегите си, които се увличат по изработката на скулптурни фигури от сферата на митологията и историята, Кирил Тодоров приема предизвикателството да извайва каменни портрети на едни от най-известните живи свои съвременници.
Мрамор
Едни от първите скулптури, които предизвикват възхищението на европейските ценители на това изкуство, са тези на българския цар Борис III и съпругата му царица Йоанна. Те са изработени от един от най-скъпите материали, карарски мрамор, и са направени по снимка на царското семейство. Българският цар има удоволствието да позира и лично на скулптора Тодоров. Това се случва през следващата, 1932 г., когато царят кани ваятеля да подреди своя изложба в София. Монархът е толкова впечатлен от творбите на Тодоров, че отправя покана той да се върне завинаги в България и да бъде назначен за придворен скулптор. А освен поканата творецът получава и 10 хиляди лева от министъра на просвещението Муравиев.
Бюстът на Пенчо Семов в Габрово.,
Творецът оценява подобаващо царската покана и се завръща в родината, за да се постави в служба на двореца. Това е и началото на неговата възходяща кариера, която той изгражда в продължение на следващите 12 години. През този период сред българските управляващи се превръща в мода да имат своя скулптура или да бъдат нарисувани от Кирил Тодоров.
В ателието му в днешния квартал „Красно село“ на крака му идват български държавни мъже като Никола Мушанов, Димитър Гичев, Вергил Димов, Никола Недев, Константин Муравиев, предприемачът Пенчо Семов и др.
Паметникът на Васил Априлов в двора на Априловската гимназия в Габрово.
През 1934 г. Кирил Тодоров участва в обявения конкурс за идеен проект и изработка на паметик на Васил Априлов в Габрово. И го печели, след което за рекордно кратък срок, по-малко от година, изработва и монтира паметника в двора на Априловската гимназия. А година по-късно той прави и бюст паметника на Васил Априлов в Морската градина във Варна.
Италия
През 1943 г. Кирил Тодоров за известно време отново се връща в Италия, където открива самостоятелна изложба със скулптури и картини. Една от най-впечатляващите е бюстът на папа Йоан ХХII, който всъщност е бившият апостолически нунций на Ватикана в България кардинал Анджело Ронкали. По време на пребиваването си в нашата страна монсеньор Ронкали лично позира на скулптора и между двамата се завързват приятелски отношения, които продължават и след като кардиналът е избран за глава на Католическата църква. Папата присъства лично на откриването на изложбата на българина, като с тази си визита предизвиква огромен интерес не само от страна на италианските, но и на световните медии.
Кирил Тодоров се връща от Италия малко след като в България е извършен държавният преврат от 9 септември 1944 г. и е неприятно изненадан и шокиран от това, на което се натъква в родината. Вместо да се върне обратно в цивилизована Европа обаче, той решава да остане в България, като поставя изкуството и уменията си в услуга на новите властници.
Бюст на маршал Фьодор Толбухин.
През следващите години той изработва десетки бюст паметници и скулптури на новите герои на соцепохата у нас. Един от първите, които лично му позират, е съветският висш военен маршал Фьодор Иванович Толбухин, командващ войските на Червената армия от Трети украински фронт, окупирали България, Югославия, Румъния и Унгария. По-късно бюстове на маршала, дело на скулптора Кирил Тодоров, се появяват в различни градове в нашата страна. На скулптора позират лично и комунистическите лидери Георги Димитров и Васил Коларов. Бюстът на Димитров в следващите години е размножен в десетки копия, които се разпращат в държавните институции в цялата страна. Освен тези бюстове Кирил Тодоров прави такива и на Владимир Илич Ленин, Йосиф Сталин, Димитър Благоев и на Мао Дзедун, на Клемент Готвалд и Трайчо Костов. Два от бюстовете на Сталин са откупени от СССР. Първият е поставен на територията на съветското посолство в София, а вторият – в музея „Сталин“ в Москва. Сред позиралите лично са и югославският комунистически лидер Йосип Броз Тито и цялото му семейство, чиито бюстове са изработени от мрамор.
Кирил Тодоров, вдясно, позира с два от бюстовете си на Сталин и Димитров.
Сред останалите му скулптури са паметник на Стефан Караджа във Варна и на Пенчо Славейков в пловдивското село Белащица. Освен бюстове на известни личности Кирил Тодоров е автор и на скулптурни фигури за паркова и архитектурна украса: „Нимфата на Черно море“ в Несебър, „Момиче с водна лилия“ в Слънчев бряг, „Символът на мира“ в София, както и фигура на първия изкуствен спътник – също в столицата.
Комунизъм
В комунистическа България Кирил Тодоров живее и твори в продължение на 21 години. Накрая обаче му омръзва от налаганите му творчески ограничения и решава да напусне родината си. При едно от посещенията си в братска Югославия той минава границата и се установява отново в Рим. Тук прекарва остатъка от живота си, като има възможността приживе да се радва на върха на своята слава. Между 60-те и средата на 80-те години той успява да завърже запознанства и приятелства с някои от емблематичните за времето си личности от света на киното, телевизията и шоу бизнеса. В ателието да му позират идват лично София Лорен, Марина Влади, Федерико Фелини, Марчело Мастрояни. Българинът поддържа контакти и с най-влиятелните европейски политици като Шарл дьо Гол и Жорж Помпиду. За заслуги към френската култура Дьо Гол през 1972 г. го награждава със „Златен медал“. В същото време в НРБ комунистическото правителство прави всичко възможно името и личността на Кирил Тодоров да бъдат забравени. И като че ли успяват. Докато в цяла Европа името на българина е синоним на слава, то в родината му повечето хора дори и сред интелигенцията не знаят кой е. Или са принудени да се правят, че не знаят.
Кирил Тодоров умира на 5 август 1987 г. в Рим, където е и погребан. Чак през 2002 г. по повод 100 години от рождението му в двора на родната му къща в село Брест е поставена паметна плоча.
Иван Първанов
