С ъщо като в легендите от света на Хари Потър и магическите пръчки, така и у нас най-скъпата цигулка сама си избра Светлин Русев.
Връчи му я на 29 октомври лично диригентът и шеф на Софийската филхармония Найден Тодоров, който в момента е и министър на културата. Лия Петрова на същото събитие получи другия уникат. Васко Василев и Веско Ешкенази, както и редица други, също свирят на едни от най-добрите цигулки, правени в историята на човешката цивилизация.
ЗА ПЪРВИ ПЪТ ПРЕД ПУБЛИКА: Свирят на легендарните цигулки на Людмила Живкова! (СНИМКИ)
Стара легенда, много преди да се появят книгите за Хари Потър, а и преди да се роди писателката им Джоан Роулинг, гласи, че цигулките избират този, на когото ще му позволят да измъква от тях звуци на тъга и опиянение, покровителствани от ангелите. Но някои инструменти имат наистина драматична съдба, преминавайки през времето.
Страдивариус
Безспорно една от най-драматичните и бурни съдби има инструмент на лютиерската фамилия Страдивари. Тази цигулка е известна още и с прозвището „Барон Витгенщайн“. За нейното спасение през ХХ век се борят банкери, опитващи се да я избавят от набезите на нацистите във Виена. Този инструмент „Страдивариус“ е направен през 1716 г. и още тогава се сдобива със славата на една от най-добрите цигулки, появявали се на бял свят някога. Закупен е от прочутата с богатствата и меценатството си банкерска фамилия Витгенщайн, благодарение на която в Европа са съградени множество паметници и се развива музикалната култура. Но идват на власт нацистите и хвърлят око на богатствата на Витгенщайн. С възкачването на Хитлер на власт той отправя взор как да обогати не само хазната, но и да вземе уникални инструменти за прослава на Третия райх по същия начин, както се е смятало, че търси Кивота на Завета и други артефакти от Библията. Фамилията Витгенщайн обаче не иска да предава едно от най-ценните си притежания – тази цигулка. През 1938 г. Паул Витгенщайн успява да отиде в Швейцария. Цигулката, дело на Антонио Страдивари, е била в дома му във Виена и въпреки че той е претърсен от нацистите, нея не я откриват.
Виенски музиканти по това време отиват на турне из Европа и успяват направо контрабандно да изнесат от колекцията на Витгенщайн тази и още една цигулка (на Гуаданини), както и други инструменти. А на връщане в калъфите поставят евтини инструменти и никой не забелязва размяната. Така уникатът на Страдивари стига в Швейцария. След време фамилията Витгенщайн получава разрешение от нацистите да напусне Германия, като срещу това дава почти цялото си феноменално богатство, смятано за второ по големина в Германия и окупираните земи след това на Ротшилд. Но цигулката не е поискана (защото са смятали, че е от конфискуваните инструменти във Виена, пък тя била сменена) и така тя стига до Лондон. После попада в Америка. На нея свири концертмайсторът на филхармонията на Ню Йорк Джон Кориляно-старши. През 1979 г. този уникален „Страдивариус“ става собственост на българската държава. Като за това изключителна роля има Людмила Живкова, която прави всичко възможно, за да се сдобие с униката. По това време се подготвя честване на 1300 години на българската държава на Балканите, чийто връх е през 1981 г.
Това са времена, когато държавата може да си позволи да даде феноменални пари дори за музикални инструменти. Тогава с изричното настояване на Людмила Живкова държавата купува за над $30 млн. няколко уникални инструменти, четири от тях са собственост сега на Министерство на културата. Това са три цигулки - „Страдивариус“ от 1716 г. (на нея десетилетия наред свири Минчо Минчев), „Гуарнери“ от 1733 г. (свири Стойка Миланова), „Джофредо Капа“ от 1691 г. (свири Евгения-Мария Попова) - плюс виолончело „Матео Гофрилер“ от 1785 г. (свири Венцислав Николов). Днес никой не може да каже колко би била цената на всеки един от тези инструменти, ако по някакъв начин се яви на търг, но тук става реч за милиони и то много милиони долари, доста над въпросните $30 млн., дадени някога от държавата.
Гуарнери
Цигулката на Гуарнери дел Джезу, на която десетилетия наред свири пък другият изключителен виртуоз Стойка Миланова, също е уникална със звук, макар да няма така драматична история. Но драма има в създаването на този уникат. Тя също е шедьовър и при това е направена един вид от „пияния майстор“, както би казал някой почитател на кунгфу кинолегендите. По това време Дел Джезу се пропива. И веднъж при свада в кръчма удря мъж, който при падането счупва черепа си в масата и умира незабавно. Заради този трагичен инцидент лютиерът прекара няколко години в затвора, но вече е създал прочутата си цигулка Guarneri del Gesù - Consolo.
Тя е известна с мекия си звук и Стойка Миланова, която почина само преди няколко седмици, полагаше изключителни грижи за нея. Сега Consolo е в ръцете на Лия Петрова, която я получи на същото събитие в Националната галерия заедно със „Страдивариуса“ на Светлин Русев. За пет години, както гласи договорът за наема и на двете цигулки. Министерството изисква грижи и охрана на инструментите, иначе за наема пари не взима.
Лия Петрова и досега свиреше на цигулка „Гуарнери“. Може би и затова бе избрана да унаследи инструмента на Стойка Миланова. Предишната цигулка на Лия също е с уникален звук и история. Известна е като „Каприз“ и направена през 1742 г. в Кремона. На нея е свирил самият Пиетро Ровели – композитор и смятан за един от най-великите цигулари в историята. Той издъхва през 1838 г. в Бергамо. И големият му конкурент Николо Паганини иска да купи цигулката „Каприз“. Но семейството на Ровели не я дава. И така на нея концертно не се свири почти двеста години. Докато инструментът не попада в ръцете на френския посланик в Рим, а след това отива при двама меценати, които от своя страна я предоставят в Париж на Лия. Цигуларката казва за нея: „Цигулката е съвсем малко по-малка от обичайното - няколко милиметра, има топъл звук, изключително интензивен бас, златен дискант. Тя притежава характер и преди всичко усилва всичко, което й даваме - може да бъде много наситена, с мощ и в същото време да пресъздава много нежни и чувствителни багри".
Виртуози
Васко Василев свири на уникат, който е правен преди повече от три века от легендарната фамилия Амати. Виртуозът, който е първата кралска цигулка в Лондон, за разлика от другите ни световноизвестни инструменталист, е собственик на своята цигулка. Тази „Амати“ е купена от Васко. По това време той няма такава слава, но пък има блестяща кариера, която се развива все по-стремително. Опитва се да вземе кредит, за да купи „Амати“, но банката не му го дава поради високата сума. Тогава бабата на цигуларката Ванеса Мей му дава заем от 100 000 евро. И Васко успява да се сдобие с униката.
Друг виртуоз – Веско Ешкенази, свири на цигулка, направена от Гуарнери дел Джезу през 1738 г. За нея се грижи лютиерът Риц Ивата в Амстердам. Самият той е направил и някои от другите цигулки, на които свири неповторимият Ешкенази.
Георги П. Димитров
