Н ай-възрастният ковач у нас още укротява желязото и го превръща в послушен материал, от който изработва красиви и полезни предмети.
И на 82 години Нено Дочев от Русе пали оджака, върти тежкия чук и съхранява древния занаят, давал хляб на толкова много хора в миналото, а днес едва на малцина ентусиасти. Изпод ръцете на възрастния мъж желязото, което е символ на здравина и устойчивост, се превръща в красива роза, изящен свещник или декоративна украса за нечий дом.
Форма
Ако майсторът ковач не си каже годините, трудно може да се отгатне, че зад гърба си има цели осем десетилетия. И не модерните дънки, младежките червени маратонки и бейзболната му шапка ще ви подлъжат, а пъргавата походка, доброто настроение, вечната усмивка, пък и сладката му приказка. Казва, че занаятът го държи в толкова добра форма. Вечер, преди да заспи, премислял свършеното през деня в работилницата, а на сутринта ръцете му пак се захващали с желязото. А откъде дребничкият 82-годишен мъж вади тази сила за тежката ковашка работа само той си знае.
Русенецът е единият от двамата майстори у нас, които изработват брави от ковано желязо.
Русенецът е оставил творенията си от ковано желязо из цялата страна, че даже и в чужбина. Ако отидете в архитектурно-историческия резерват „Вароша“, да знаете, че металните обкови на много стари къщи са правени от Нено Дочев. Изработил е с хиляди панти за прозорци и капаци, мандала за врати, брави от ковано желязо, както са ги правели в миналото старите майстори. Негово дело са и фенерите, лампите, рамките, буквите на кораба музей „Радецки“, кръстът на русенската църква „Всех Святих“, който е дарил, на Басарбовския скален манастир и на още много храмове и свети места в региона и страната. Трябва ли да се реставрира нещо от ковано желязо знае се, че работата ще свърши перфектно Нено Дочев. Той е и единият от двамата майстори в страната, които изработват брави от ковано желязо. Другият има работилница в Пловдив.
„Моята работа с желязото е художествена изработка. Аз се занимавам с реставрации и покрай това изработвам и други предмети. Има и майстори ковачи в страната, които правят селскостопански сечива, ножове, брадви, свредла, бургии и т.н. Не останахме много в занаята, всички се познаваме от изложения на Етъра, Орешака и на други места“, пояснява бай Нено.
Талант
За таланта си да прави послушно желязото разбрал преди 55 години. Във в. „Отечествен фронт“ имало обявен конкурс за изработване на сувенир от ковано желязо и той решил да участва. Никой не го бил учил на занаята, училището изкарал до 9 клас, но като си има човек талант... Върнал се Нено с първа награда и златен медал. Това му вдъхнало кураж и продължил да обработва желязото, а не след дълго дошло признание и от Франция. Там му казали, че умее най-важното – да постига силуетност и пластичност на предмета от ковано желязо. Дали му някои насоки и оттук насетне разбрал, че ще си остане ковач за цял живот.
През социализма го назначили в Русенската корабостроителница, където разполагал с много материал и инструменти. Там било ателието му и щом трябвало да се реставрира нещо, знаели къде да го търсят. После, когато предприятията се разтуриха, си направил работилница извън Русе – на Девети километър, на брега на Дунав, където на никого не пречел. Там са му оджакът, чуковете, желязото, въглищата, инструментите, струговете, пресата, оксиженът. Твърди, че това е най-добре обзаведената ковашка работилница в Североизточна България.
„Това с меха за подпалване на огнището, дето ми разправяте, че сте го виждали по филмите, е много старо и не го използваме. И в ковачеството има осъвременяване, ползване на електричество и т.н., но основното си остава – това са пещта, чукът и наковалнята. Майсторлъкът е да знаеш къде да удариш нажеженото желязо, когато го ковеш, ето така се постига пластичност. И като вземе човек предмета, да познае, че е изработен на ръка, а не във фабрика“, обяснява тънкостите на занаята Нено.
Изпод ръцете му излизат какви ли не предмети. Без работа никога не е оставал, а най-много сега се търсели изделията за камина – главнарници, решетки, врати за пещи, различни украси. Изработва и декоративни предмети – големи ключове сувенири, които хората много харесвали за декор на дома, свещници, железни рози, мандала, големи гвоздеи. Тези гвоздеи били хит за туристите, които слизали от круизните кораби по Дунав да разгледат Русе. Туроператорите включвали в програмата им и посещение на Задругата на майсторите, където Нено има ателие.
„Христос нейл“, обяснявал майсторът ковач на чужденците по подобие на дядото с гроздето от „Васко да Гама от село Рупча“. Бай Нено не знае чужди езици, но хората разбирали чудесно, че това са гвоздеи като тези, с които Исус Христос е бил разпънат на кръста, и купували по четири.
Христос нейл
„Няма да повярвате, че когато отида на изложение, идват хора и изкупуват целия щанд – всичко, което съм сложил на масата. Какво ще го правите, питам ги аз. А те отвръщат, че що го носят в Англия, там много се търсели изработки от ковано желязо. Давам им всичко на добри цени, пък те за колко го продават – не знам“, разказва майсторът ковач.
Подкови за коне не си спомня откога не е изработвал. Навремето, когато бил в Русенската корабостроителница, му поръчвали, но вече никой не го търсел за това.
„Хората сега не гледат коне, а си правят камини. Искат вратичката да е от ковано желязо, да им напомня за старите български традиции. Пък ние ще правим, докато ни има. Все някой ще остане и след нас, въпреки че аз няма на кого да предам занаята си“, казва с тъга най-възрастният майстор ковач у нас.
Жанета Йорданова
