О ткакто българинът спря да вярва в силата на сурвачките и в този ритуал, започна масово да боледува от какво ли не. Тази сензационна метафизична теория разви народният лечител Слав Хрелев пред „Телеграф“. Според него големият проблем е, че тук-там е оцеляло древното познание за невидимите природни закони, действащи в нашето измерение и битие, но българинът масово е изгубил тези ритуали, корени и традиции. Заради което си страдаме.
„Аз съм от поколението, израснало по комунистическо време. В онези години ходихме със сурвачките и искрено вярвахме в тяхната сила. Затова тогава имаше и по-малко болни хора от сега. А какво представлява сурвачката, ако не жезълът на бог Сабазий. Когато децата сурвакат, се получа наричане - магическа формула, която вика здравето и ни пази. Това нещо постепенно започна да изчезва, а народът взе да боледува“, убеден е феноменалният бургазлия. „А къде са кукерите или истинското коледуване. Има ги само тук там като атракция, но масово липсват или не се вярва в тях. Забравихме корена си и затова страдаме“, добави още Хрелев.
Нов цикъл
Обредите и традициите, орисващи новия календарен цикъл, са изключително богати. Празнуването на ЧНГ неизменно се свързва с обичаите за празници Васильовден (Св. Василий Велики) и Сурваки, чествани на 1 януари. И до днес се спори от къде идва сурвакането. Според едни теории удрянето и наричането дължим на тракийските жреци. Някои пък извеждат първообраза на сурвачката от формата на небесния екватор. Доста фенове имат теорията, че формата на магическото пособие идва от тирса на Дионис (бога на плодородието и възраждащата се природа), както и от лечителския кадуцей на римския бог Меркурий. Всъщност дълбокият смисъл на сурвакането е да се направи нещо като добра магия за здраве и благополучие през цялата година.
Сурвачката трябва задължително да е от дряново дърво, което е изключително здраво и жилаво. То е и първото, което цъфти през новата година. Малко хора днес имат време за създаване на собствени сурвачки. Затова при покупката им е хубаво да са изработени не от пластмаса, а с натурални материали. Украсата трябва да включва сушени плодове, пуканки, краваи, символизиращи плодородието, и разбира се, цветните конци, памучни, вълнени, които вещаят здраве и изобилие за човека. Сребърната и златната пара защитават и множат богатството в дадения дом.
Обичай
Обичаят сурвакане е изпълняван на празника Сурваки (Сурва, Васильовден, Нова година, честван на 1 януари или 14 януари по стар стил). Той се състои в обредното обхождане на определена територия (махала, квартал, най-често цялото селище) от група сурвакари – малки момчета на възраст 4-12 години или ергени. Те влизат по къщите и сурвакат членовете на семейството (както и добитъка), като ги потупват по гърба със сурвачките, пожелавайки здраве и плодородие, за което са дарявани от домакините обикновено с дребни пари, орехи, сушени плодове и малки подаръци.
Наричания
Магическите наричания са различни, като касаят плодородието, имотното състояние и дори раждаемостта в даденото семейство/дом:
„Сурва, сурва година! Златен клас на нива, червена ябълка в градина, жълт мамул под стреха, голям грозд на лоза, пълна къща с деца, пълна кесия с пари, пълна къща с коприна, живи, здрави до година, до година, до амина!“.
Почти навсякъде на сурвакарите (и деца, и ергени) се гледа и като на полезници – следи се какъв ще е първият сурвакар, посетил дома, и по това се съди каква ще е новата година. В някои пирински села според това дали момче или момиче ще влезе първо в къщата, гадаят кои ще се раждат повече – петлите или кокошките.
След приключване на сурвакането сурвачките се оставят на място, където не могат да бъдат достигнати от човешка ръка – хвърлят се на високо дърво, на покрив, в река и т.н., а със събраните продукти младежите си устройват угощение.
Обреден хляб
За Сурваки има и стародавна традиция, според която се приготвя и обреден хляб. Това е голяма прясна (безквасна) пита. Някъде (Панагюрско и др.) жената, омесила питата, преди да измие ръцете си от тестото, отива и докосва всяко плодно дърво в градината и пчелните кошери, за да има плодородие през годината. Любопитен факт е, че при рупците в Странджа тази пита се меси с подсладени ръце.
В Родопите се изпълнява още един позабравен ритуал. При него по-големите момчета (над 10 години) отиват в полунощ на реката, откъдето изваждат объл речен камък, като важно условие е този камък да бъде мокър при отнасянето му при сурвакания обект. При влизането в къщата момчето оставя камъка при вратата, огнището, на гърдите на стопанина или просто на пода. След това се изрича следната благословия (варира в различните региони):
Както тежи камъкът,
така да ти тежи кесията!
Както е корав камъкът,
така да ти е корава душата!
Както тече реката,
така да ти текат парите!
Греховното свинско става свято за ЧНГ
Нова година – нов късмет, казват хората. Традициите, които спазваме между 31 декември и 1 януари, имат хилядолетна история. Днес макар и малко видоизменени техният смисъл си остава същият – отваряне на нова врата в безкрайния календар с надежда за повече здраве, щастие и благоденствие.
У нас традицията да се чества отделно новата година от Бъдни вечер и Коледата започва някъде през XVII век. За разлика от тези празници край новогодишната трапеза освен семейството може да има приятели и по-далечни роднини. Масата се огъва от блажни блюда, напитки, като смисълът е толкова изобилни да са за празнуващите и идните 12 месеца. Менюто задължително включва свинско, което е заклано по Коледа. На някои места в България в центъра на масата се слага главата на животното с желирана пача от ушите и краката. Това е единственият случай на ритуална употреба на считаното за „мръсно“ и „греховно“ свинското месо в българската духовна култура вместо традиционните агнешко или телешко.
Обичаят гласи то да се сготви с кисело зеле. Традицията повелява още да има птиче месо, печена пуйка или охранен червен петел, пълнени с дреболии, с ориз и с много подправки. Както на масата на Бъдни вечер, така и на Нова година трябва да има лук, чесън, жито, сушени плодове, орехи, туршия, които се запазват до Йордановден. Една от най-приятните изненади за всички е баницата с късмети. В различните кулинарни области тя се приготвя по най-разнообразен начин – теглена, точена, а за плънка се слага сирене, праз, кисело зеле (зелник), тиква, картофи, кълцано месо или кайма. Във всяко парче има дренови пъпки (символ на здравето) заедно с листчета с написани благопожелания за здраве, любов, пари и материални придобивки. Малко след полунощ домакинята слага баницата в центъра на масата, като я завърта три пъти. И всеки взима онова парче, което се е паднало пред него. Има най-различни тълкувания на ритуала. Според едно кръглата жълта баница символизира слънцето, което след Коледа бавно започва да нараства. Късметите пък са отглас от ритуалите за гадание, които са се правили в древността винаги при раждането на Новото слънце около зимното слънцестоене. В миналото баницата (наричана още млин, плакия, булгурник) се е нарязвала на толкова парчета, колкото са присъстващите, като винаги се оставяло едно в повече в чест на Св. Богородица.
Вече в полунощ и първите секунди на 1 януари и новата година се гърми тапата на пенливо вино. Предполага се, че обичаят идва за сефте по нашите земи през 50-те години на XIX век. Покрай Kримската война тогава във Варна са били базирани английски и френски офицери. Именно те вероятно са авторите на първите винени салюти у нас.
След изгрева се гледа на боб и на кафе
Новогодишната нощ и сутринта на 1-ви се извършвали най-различни гадания. Считало се, че този мистичен момент показвал най-точно човешката съдба. Затова след вечерята например дряновите пъпки от баницата се хвърляли в огъня - ако изпукат, е на здраве и берекет. След изгрев слънце се е гледало на кафе, на боб, на конец с ритуала – смерване.
Някъде момите стават рано сутринта, премитат къщата и отиват на бунището да изхвърлят сметта. Те се ослушват и което мъжко име първо чуят, то ще се носи и от бъдещия им жених.
В Западна България се провеждат и маскарадни игри, с които се гони злото. В тях участват неженени мъже, които се преобличат в характерни костюми и обикалят обредно селището, като по този начин прогонват злите сили и отново изпълняват ритуали за плодородие и изобилие. В това време от годината се счита за много опасно. Нощите са дълги и се считат, че се обитават от демонични сили.
Гадае се за женитба на Васильовден
С Нова година и празника на Св. Василий Велики се свързва и обичаят - гадание за женитба, известен под името Ладуване. Името идва вероятно от Лада - богиня на красотата, любовта и щастието у древните славяни. Тя е пазителка и на домашното огнище. Изпълнява се от момите, които пускат в котле с мълчана и пренощувала под звездите вода белязани китки или пръстени. Една мома (някъде дете, старица или др.) ги изважда, наричайки при това на кого какъв брачен партньор ще се падне. Песните са алегорични и шеговити, като например: „през дол бяга, цървул стяга, Ладо-льо”, тоест женихът ще да е хайдутин.
Любомир Старидолски
