Ч итателите на „Телеграф“ са гледали продължението „Топ Гън Маверик“ с Том Круз. В него той заменя легендарния щатски палубен изтребител F-14 Tomcat („Котаракът Том“) с много по-модерния F/A-18E/F Super Hornet („СуперСТЪРШЕЛ“).
САЩ превземат небето с ново бойно чудовище за $28 милиарда!
Подобно на сценария и неговото производство бе поставено под съмнение поради навлизането на безпилотни самолети. Поради липса на поръчки то трябваше да приключи през 2025 г. Новата поръчка удължава живота на поточната линия на Boeing за производство на изтребителите F/A-18 в Сейнт Луис (щата Мисури) поне до 2027 г.
Милиард
На 19 март ВМС на САЩ възложиха на Boeing договор за 1,1 млрд. долара за 17 изтребителя (5 едноместни E и 12 двуместни F) Boeing F/A-18E/F Block III Super Hornet. Доставките ще са от края на 2026 г. до началото на 2027 г. Договорът включва „Първа фаза на пакета с технически данни за F/A-18E/F и EA-18G, включително данните за експлоатация, поддръжка, инсталиране и обучение“.
Осигуряването на права за данни на самолета има за цел да позволи на ВМС на САЩ да ги поддържа със собствен персонал и съоръжения, вместо да разчита на Boeing или подизпълнители.
ВМС и ВВС на САЩ през последните години дадоха висок приоритет на осигуряването на правата за данни, като се аргументираха, че обслужващият персонал може да поддържа самолета за по-малко пари от производителите и че такива права са необходими за извършване на бъдещи модификации.
Моделът
Настоящият основен американски палубен изтребител Boeing F/A-18E/F Super Hornet е развитие на по-ранните модели F/A-18A/B/C/D Hornet. Общо от Boeing F/A-18E/F са произведени над 650 самолета, включително варианта за радиоелектронна борба (РЕБ) Boeing EA-18G Growler.
Boeing F/A-18E/F Super Hornet е двудвигателен палубен изтребител, който може да оперира както от самолетоносачи, така и от летища на сушата. В момента се експлоатира от САЩ, Австралия и Кувейт. Super Hornet има вътрешно 20 mm револверно оръдие M61A2 и носи ракети „въздух-въздух“, ракети „въздух-земя“, различни бомби и спомагателни контейнери. Допълнително гориво може да се носи в до 5 външни резервоара. С тях изтребителят се конфигурира като въздушен танкер чрез добавяне на система за дозареждане „въздух-въздух“.
Началото
Проектиран и първоначално произведен от McDonnell Douglas, Super Hornet излита за първи път през 1995 г. Нискоскоростното производство започна в началото на 1997 г., а пълномащабното през септември 1997 г. след сливането на McDonnell Douglas и Boeing предходния месец. Super Hornet постъпва във ВМС на САЩ през 1999 г., заменяйки Grumman F-14 Tomcat, който бе пенсиониран през 2006 г. Кралските австралийски ВВС (RAAF), които експлоатират като свой основен изтребител F/A-18A от 1984 г., поръчаха F/A-18E/F/G през 2007 г., за да заменят стареещите изтребител-бомбардировачи General Dynamics F-111C.
Еволюция
Super Hornet е редизайн на McDonnell Douglas F/A-18 Hornet. Конфигурациите на крилото и опашката може да се проследят до Northrop P-530 от 1965 г. Компанията започва преработка на лекия си изтребител Northrop F-5E. По-късно като Northrop YF-17 Cobra, той се състезава в програмата за лек изтребител (LWF) на ВВС на САЩ за производство на по-малък и по-прост изтребител, който да допълва по-големия McDonnell Douglas F-15 Eagle; YF-17 губи конкуренцията от YF-16, който влиза в производство като F-16A/B.
Що за чудо е дронът, потопил „Сергей Котов“?!
ВМС на САЩ обаче се заинтересуват от самолета и пожелават YF-17 да бъде препроектиран в по-големия F/A-18 Hornet. Флотът се нуждае от многоцелеви изтребител, който да допълва по-големия и по-скъп Grumman F-14 Tomcat, прехващач и самолет за завоюване на превъзходство във въздуха.
F/A-18 Hornet се оказа ефективен, но с ограничен боен радиус. Концепцията за увеличен Hornet бе предложена за първи път през 80-те години на ХХ век под името Hornet 2000 - с по-голямо крило и по-дълъг фюзелаж, който да носи повече гориво, въоръжение и да е с по-мощни двигатели.
Краят на Студената война доведе до съкращения на военния бюджет и значително преструктуриране. Авиацията на ВМС на САЩ се изправи пред редица проблеми.
Програмата McDonnell Douglas A-12 Avenger II, предназначена да замени остарелите палубни щурмовици Grumman A-6 Intruder, е отменена през 1991 г. поради сериозни проблеми. ВМС считат актуализирането на съществуващ дизайн като по-ефективен подход, отколкото започване от „чист лист“. Като алтернатива на A-12, McDonnell Douglas предлага Super Hornet, подобрение на успешните модели F/A-18A/B/C/D. Идеята е той да замени като щурмови самолет A-6 Intruder.
Освен това на самия Hornet по онова време чу липсва достатъчен боен радиус, както и способност да каца с неизползваните оръжия на борда на самолетоносачите. Super Hornet се оказа по-привлекателен от подобрението Quick Strike на Grumman за F-14 Tomcat, което се смята за недостатъчен технологичен скок в сравнение със съществуващите F-14А/D.
По това време Grumman F-14 Tomcat е основен изтребител за превъзходство във въздуха и прехващач на флота. Тогавашният министър на отбраната Дик Чейни описа F-14 като „технология от 60-те години на миналия век“ и драстично намали доставките на F-14D през 1989 г., преди да прекрати изцяло производството му през 1991 г. в полза на актуализирания F/A-18E/F.
През 1992 г. ВМС на САЩ отмениха програмата Navy Advanced Tactical Fighter (NATF), който би бил военноморски вариант на Lockheed Martin F-22 Raptor на ВВС. Като по-евтина алтернатива на NATF Grumman предложи значителни подобрения на F-14 отвъд Quick Strike, но Конгресът ги отхвърли като твърде скъпи в полза на по-евтиния F/A-18E/F. Истинската причина бе, че Иран намираше начини да се снабдява с резервни части за своите F-14 въпреки наложените му санкции.
Развитието
Super Hornet Block II е с нов радар с активна електронно сканирана решетка (AESA), по-големи дисплеи, монтирана на каската съвместна прицелна система и няколко други подобрения по авиониката. Новопостроените самолети получиха радар APG-79 AESA в началото на 2005 г. През януари 2008 г. бе обявено, че 135 по-рано произведени самолета ще бъдат модернизирани с AESA радари.
Бойни самолети на XXI век: Става ли Турция изтребителна сила? (СНИМКА)
През 2010 г. Boeing предложи развитие Block III с конформни резервоари за гориво, подобрени двигатели, затворена оръжейна капсула (EWP), пилотска кабина с 19 x 11 инча сенодрен дисплей; нова система за предупреждение за ракетни атаки и вградена инфрачервена система за търсене и проследяване (IRST).
EWP има 4 вътрешни станции за боеприпаси, като един самолет може да носи общо 3 EWP. С тях той ще разполага с до 12 ракети „въздух-въздух“ с голям обсег AIM-120 AMRAAM и 2 ракети „въздух-въздух“ с малък обсег AIM-9 Sidewinder.
През 2019 г. Boeing получи договор за 4 млрд. долара за доставка на 78 Block III Super Hornet за ВМС на САЩ до фискалната 2021 г. С допълнителни договори бе осигурено преобразуване на всички самолети вариант Block II във варианти Block III до 2033 г. На 23 февруари 2023 г. Boeing обяви плановете си да прекрати производството на Super Hornet през 2025 г. поради намаляващия интерес към самолета и конкуренцията от F-35.
Димитър Ставрев, военен експерт
