В българската историография и литература има стотици изписани страници за това как турците са клали невинните българи, въстанали за извоюване на освобождението си. Наред с това обаче се мълчи за онези турци, които, рискувайки своя живот и този на децата си, са помагали на българите да се спасят от клане, като са ги укривали в домовете си, или са ги преобличали и представяли за свои роднини, дошли им на гости. Макар и малко, но примери за тази човещина са запазени в нашата история.
След като избиват населението на Батак и подлагат къщите му на огън, башибозуците на Ахмед Барутанлията се насочват към Пещера. Ятаганите им са готови да сеят смърт и тук. На входа на Пещера обаче, пред озверелите помаци, на пътя пред тях се изправя възрастен мюсюлманин, който вдига ръка и спира башибозушката колона. Това е Осман Нури, мюфтията на Пещера. „Какво има, Осман ефенди? Защо ни спираш да изпълним повелята на Аллах и да избием неверниците, вдигнали оръжие срещу султана?“, обръща се той към духовника. „Назад, Ахмед ага! Само през трупа ми ще влезеш в Пещера“, с твърд глас му отговаря Осман Нури. Следват няколко минути мълчание, през които двамата не снемат погледите си един от друг. След това кръвникът от Барутин обръща коня си и с властен жест заповядва на ордите да го следват. Колоната се отправя обратно към Батак. Пещера е спасена.
Пещера
Още преди Априлското въстание Осман ага неведнъж е заставал на страната на християните в Пещера и ги е защитавал от произвола на мюсюлманите. Няколко дни преди срещата си с Барутанлията Осман Нури спасява за първи път Пещера. Това се случва, след като писмото на Бенковски за вдигане на въстание попада в ръцете на заптиетата в Пещера. Местните турци решават да се вдигнат и да изколят гяурите до крак. Срещу тях обаче се опълчва Осман Нури. „Сакън, да не сте ги пипнали с пръст. Огън ще внесете в селото. Само през трупа ми ще подложите хората тук на клане!”. Срещу него обаче се изправя Айти ага: „Какво го слушате? Не виждате ли, че и той е станал комита”, тросва се агата. Уважението и респектът към имама сред местните мюсюлмани обаче е толкова голямо, че никой друг не се осмелява да му се противопостави. След като отправят още няколко закани, пещерските мюсюлмани се прибират по домовете си.
Осман Нури спасява и Брацигово от редовния турски аскер на Хафъз паша. След като разбира за приближаването на аскера, Осман Нури пише писмо на пашата да не напада Брацигово, тъй като в цялата империя се празнувало качването на трона на султан Мурад.
Но и това не е всичко, което Осман Нури продължава да прави в защита на българите. След разгрома на въстанието той помага на оцелелите при клането жители на Батак и се грижи за няколко деца, останали кръгли сирачета, със заклани от башибозуците родители.
По време на Руско-османската война от 1877-1878 г. Осман ефенди не бяга със семейството си към Цариград, а остава в българските земи. „Аз не съм сторил нищо лошо на тоя народ. Не се чувствам виновен, за да бягам като престъпник и убиец”, заявява твърдо на опитите на близките да го накарат да напусне Пещера, за да спаси живота си от отмъщението на българите и от настъпващите руски войници.
Руски орден
След освобождението на българските земи Нури ефенди помага на Временното руско управление и дори е награден с руски орден за заслугите си при изграждането на новата българска държава. Българите също не забравят заслугите на османския духовник. Народното събрание му отпуска 80 лв. пенсия. А признателните жители на Пещера му поставят паметна плоча.
Друг турчин, който пази българите от издевателства при потушаването на Априлското въстание, е Шериф Мустафа от Сопот. Преди въстанието той обичал да сяда в селската кръчма сред българите и да пие ракия. Името на агата е свързано и с живота на Васил Левски. При едно от посещенията си в Сопот Апостола е нападнат от непознат, който открадва палтото му. В джобовете крадецът намира бунтовнически книги и изплашен ги отнася на Шериф ага. Той изслушва крадеца, след което се обръща към него: „Чорбаджи, къде ти е нужникът?“. Когато след няколко минути Шериф излиза от селския кенеф, опасните документи вече са изчезнали. Комитетските дейци си отдъхват. В дните преди избухването на въстанието Шериф вижда приготовленията на българите, но не си мърда пръста да ги арестува или да съобщи на началниците. Само веднъж се обръща към местните чорбаджии с думите: „Тези лудоглави младежи ще запалят града“. В Сопот въстание не избухва, но на връщане от Клисура Тосун бей решава да подпали селото. Тогава при него се явява Шериф ага със събраните от сопотчани 30 хил. гроша. „Бей, тук царски душмани няма и никога не е имало“, уверява го той. Тосун прибира парите и си тръгва. По време на Руско-османската освободителна война Сопот е нападнат от башибозук. Шериф ага прибира част от българите в собствения си дом, застава на прага със заредена пушка и заявява на нападателите, че няма да пусне нито един от тях да влезе вътре. „Ще простра всеки, който насили вратнята“, завява той. Цели 10 дни агата брани българите в дома си.
Пенсия
След освобождението българските депутати отпускат на спасителя на Сопот пенсия от 30 лв., която след това обаче му е отнета, тъй като не можело един турчин да бъде поборник.
В съседно Карлово спасители на местните българи се явяват семейство мюсюлмани. След като градчето е напуснато от руснаците, османците нахлуват и подлагат на сеч жителите. В онези страшни дни срещу страшния башибозук дръзват да се изправят мюсюлманите Курал и Кямиле. Те укриват български семейства в дома си и заявяват, че няма да ги предадат доброволно на башибозуците. А когато някои решават да нахлуят насила, Кямиле се показва на портата с открито лице, без фередже и заявява, че със съпруга си ще умрат, но няма да пуснат никой да влезе в дома им. Откритото лице и дръзкото поведение на жената стъписват убийците, които не доближават до дома на Курал и Кямиле. След освобождението българската държава отпуска поборническа пенсия само на съпруга, а след неговата смърт пенсията е спряна и вдовицата остава без никакви средства за препитание.
„Жертва“ на новите български управници става и спасителят на Брацигово Мустафа Чепенели. След като въстаниците там се предават, башибозуците на Хасан паша искат да ги изколят. Срещу тях се изправят няколко мюсюлмани, които с оръжие в ръка заявяват, че предалите се са беззащитни и те няма да позволят да бъдат избити. Един от тези смели мюсюлмани е Мустафа Чепенели. След освобождението молбата му за отпускане на пенсия не е удовлетворена от българските управници.
Пренасят бунтовническа поща
Някои турци се включват и в българското освободително движение. Осман Ибрахим от Русчук работи като машинист на турското речно корабче „Сойре“. Наред с това обаче е и куриер на БРЦК, като взема тайните комитетски книжа от Румъния и през Дунава ги откарва до дома на баба Тонка Обретенова. След Освобождението Никола Обретенов подава молба до българското Народно събрание за отпускане на пенсия на турчина като поборник. Самият цар Фердинанд подписва указа за отпускането на пенсия в размер на 240 лв. Радостта на поборника мюсюлманин обаче е кратка. Няколко месеца по-късно пенсията му е спряна.
Иван Георгиев
