Д руга една легенда на световния футбол с драматична съдба е голмайсторът на немския футбол от края на 60-те и началото на 70-те години Герд Мюлер, заслужено наричан от милионите си почитатели Бомбардировача.
Бъдещият голаджия се появява на бял свят на 3 ноември 1945 г. в скромния баварски град Ньордлинген. Само няколко месеца преди раждането му в края на Втората световна война градчето е бомбардирано и 33-ма жители загиват под отломките. Напълно разрушени са жп гарата, църквата и центърът на селището.
Първите си голове 9-годишният Герд бележи в училищния отбор, а впоследствие и в юношеския състав на Ньордлинген. Там талантът му е забелязан от треньора и съотборници, а един негов връстник така е предчувствал бъдещето му, че съхранява до днес футболните му обувки и екип.
Началото
19-годишният младеж е привлечен във втородивизионния тогава „ Байерн“ Мюнхен. С неговото идване започва съвместното им изкачване до футболните висоти. В началото Герд не е приет особено ласкаво - смятат го за трътлест и тромав, оприличават го на щангист.
Но още в първия си сезон за баварците той отбелязва 39 гола в 32 мача, които осигуряват влизането на „Байерн“ в Бундеслигата. В първата си година спечелва и първия си голям трофей - Купата на Германия. Тя дава право на „Байерн“ да участва в евротурнир - Купата на носителите на купи (КНК). В сезон 1966/67 Герд Мюлер завършва кампанията с 43 попадения в 45 мача, а 8-те му гола в КНК са решаващи за спечелването на първа титла от евротурнирите в историята на клуба. Става голмайстор в Бундеслигата с 28 гола и най-добър футболист на Германия за 1967 година.
През 1968/69 Мюлер нанизва 37 гола в 35 срещи и печели първата си шампионска титла. За втори път става голмайстор на първенството с 30 попадения.
През следващия шампионат Мюлер вкарва 38 гола в Бундеслигата и общо 42 във всички турнири. Въпреки че „Байерн“ не печели нито едно клубно отличие, Бомбардировача така е завладял футболния свят с головия си инстинкт, че в края на годината получава първата си и единствена „Златна топка“ за най-добър футболист на Европа, както и „Златната обувка“ за най-много отбелязани попадения.
Златна ера
През сезон 1971/72 започва златната ера за „Байерн“ Мюнхен и националния отбор на ФРГ. Бомбардировача вкарва недостижимите доскоро 40 гола в елита на Западна Германия. Те са напълно достатъчни отборът да спечели отново титлата, а Мюлер още веднъж „Златната обувка“.
През 1972 г. Бомбардировача поставя още един фамозен рекорд, като завършва календарната година с феноменалните 85 попадения във всички турнири.
Сезон 1973/74 е най-специалният в историята на „Байерн“. Достигат абсолютния връх на футболната пирамида, като печелят трета поредна Бундеслига и първа Купа на европейските шампиони, а голмайстор и в двата турнира е Герд Мюлер. Той донася двата най-престижни трофея с 30 гола в първия ешелон на страната, както и 8 попадения в КЕШ. Победата в най-престижния европейски клубен турнир идва след 3 много тежки сблъсъка срещу „Атлетико“ Мадрид, в които Герд Мюлер отново проявява головия си инстинкт.
Финалният акорд в златната ера на Байерн (Мюнхен) е през 1975/76, когато клубът завоюва третата си поредна Купа на европейските шампиони. Формата на 30-годишния Герд Мюлер започва постепенно да спада, но това не го спира да вкара 5 гола в КЕШ, както и още 30 гола в останалите турнири през футболната година. Няколко месеца по-късно баварците спечелват и Интернационалната купа (днешното Световно клубно първенство) след победа над бразилския „Крузейро“.
Легендарният бомбардировач на „Байерн“ Мюнхен завършва престоя си при баварците с феноменалните 563 попадения за 605 мача, 13 клубни отличия и 34 индивидуални награди.
Трофеи
Първият голям футболен форум с националната фланелка на идола на цяла Западна Германия е квалификацията за Европейското първенство през 1968 г. После впечатлява на световните финали в Мексико през 1970 г. В полуфиналния мач Западна Германия среща Италия в един от най-емблематичните спектакли в историята на световните футболни финали. Превързаното рамо на Бекенбауер, инфарктният изравнителен гол в 90-ата минута на Карл-Хайнц Шнелингер, първото попадение на Мюлер в добавеното време, обратът на Италия, изравнителното попадение на Герд и „златният“ гол на Джани Ривера запечатват този двубой завинаги във футболната енциклопедия. Приказката за Мюлер и компания завършва по най-горчивия начин, но едно от утешенията за Бомбардировача са 10-те гола, които го направиха голмайстор на турнира.
През 1972 г. Западна Германия печели Европейската титла в Белгия, а Герд Мюлер, естествено, е голмайстор на турнира.
През 1974 г. Световното първенство е у дома и Мюлер плува в свои води. Този път на финала за титлата срещу ФРГ застава вдъхновеният тим на Холандия, който притежава в състава си един от най-легендарните футболисти за всички времена - Йохан Кройф. Неговият гений се проявява още в първите секунди на големия финал - след фамозен дрибъл той успява да влезе с топката в наказателното поле на немците, където е фаулиран и е отсъдена дузпа за „лалетата“. Тя е реализирана от Йохан Неескенс и поставя ФРГ в губеща позиция. 20 минути по-късно немците също получават правото за 11-метров наказателен удар, който е реализиран от Паул Брайтнер.
Така идва 43-тата минута, в която головият инстинкт на Герд Мюлер блясва за пореден път. „Когато стигнах в наказателното поле, 3-ма защитници бяха около мен. Успях да направя крачка назад, за да получа топката, а те бяха извън позициите си. След това просто изстрелях топката в ъгъла“, споделя той, след като вече е вдигнал купата.
Този гол заковава световната титла в Западна Германия, а Герд Мюлер вече е спечелил всеки един възможен престижен трофей на клубно и национално ниво. Той е всепризнатият идол на цялата нация.
Това се оказва и бенефисният мач на легендарния нападател с националната фланелка. Герд Мюлер завършва своя 8-годишен престой в немския национален отбор с колосалните 68 попадения в едва 62 мача.
Разруха
Още в края на престоя си в “Байерн” като активен футболист Герд започва да си пийва редовно уиски с кола. Бомбардировача предприема нова стъпка в живота си - премества се в САЩ, където е привлечен от „Форт Лодърдейл Страйкърс“. Там играе от 1979 до 1982 г. Заминава със съпругата си Уши и дъщеря им Никол. Отваря ресторант във Форт Лодърдейл и влиза в ролята на прочут кръчмар. Така постепенно започва да се настанява в удобната прегръдка на алкохола.
В началото на 1985 г. семейството се прибира в Мюнхен. В ежедневието на големия голмайстор обаче властва безделието. Освен тениса и сауната в програмата му надделява още един компонент – алкохолът. “Да стоя цял ден, без да правя нищо смислено, доведе до моята разруха”, признава след години Мюлер.
Положението се влошава, бракът му е пред разпад, а заради изхарчените пари около ресторанта в САЩ и финансовото му състояние не е цветущо.
Започва стремителният залез на неговата бляскава кариера. „Не беше добро решение да замине за Америка. Мюлер се чувстваше изоставен там. Той отиде в САЩ с жена си, но не знаеше английски език. Единственото, което правеше там, е да вкарва голове и когато нямаше хора, с които да общува през останалото време, всичко тръгна надолу за него“, разказва неговият биограф журналистът Ули Кьолер.
Програма
„Байерн“ в лицето на неговите съотборници Ули Хьонес и Франц Бекенбауер започва програма за защита на Герд Мюлер, която се провежда 22 години. След терапия в клиника за алкохолици от 1992 г. той започва работа в школата и е назначен за помощник- треньор във втория тим на “Байерн”. Алкохолът завинаги остава в миналото.
Деменция
През 2011 г. обаче се случва нещо неочаквано за всички. На лагер в Италия с един от юношеските тимове на “Байерн” Герд Мюлер изчезва за 13 часа, а после се оказва, че се е лутал по улиците и не е могъл да намери хотела.
Това явно е бил първият признак за деменция. Постепенно случаят утихва и под старателните грижи на “Байерн“ Мюлер продължава да работи до есента на 2014 г. Тогава се появяват първите сериозни проблеми с говора и деменция.
През февруари 2015 г. Мюлер е настанен в специализиран хоспис за хора с алцхаймер. Там всеки ден го посещава жена му Уши. И така до 15 август 2021 г. - деня, в който светът научава и за смъртта на великия Герд Мюлер.
Както казва Бекенбауер: “Байерн” нямаше да е това, което е, без Герд Мюлер. Великият голмайстор, който загуби паметта си, но никога няма да бъде забравен.“
Румен Жерев
