А лкохолът и кокаинът не простиха на един велик спортист от нашето съврпемие - щангистът Наим Сюлейманоглу. Недостижим със завоюваните от него титли и световни рекорди, земният му път приключи едва на 50 години.
Джобния Херкулес, както го наричат, е роден като Наим Сюлейманов на 23 януари 1967 г. в семейство на български турци от село Птичар, Момчилградско. Започва да се занимава с вдигане на тежести от ранна детска възраст, скоро започва да печели титли и да подобрява рекорди. Ненавършил още 16 години, печели сребърен медал за България от световното първенство в Москва за мъже. Следващите 2 години той стъпва на най-високото стъпало в света в своята категория и печели две титли за България. Последната е на световното първенство в София през ноември 1986 г. Само след броени дни Наим бяга в Турция.
Бягството
По време на т.нар. Възродителен процес името му е променено на Наум Шаламанов. Това е причината той да потърси убежище в Турция през декември 1986 г. по време на Световната купа в Мелбърн, Австралия. Категорично изразява несъгласието си да го преименуват и много скоро с него се свързват от турските разузнавателни служби. Държавна сигурност не успява да го опази, въпреки, че вече има сигнали за подготвяно бягство на шампиона.
През октомври 1986 г. след поредната тренировка в софийската спортна зала Дианабад двама агенти на турското разузнаване МИТ разкриват пред Наим плана за действие. В началото на декември в Мелбърн Наим печели поредното състезание от световната купа. Вечерта има организиран банкет в ресторанта на хотела за всички щангисти. Наим казва на треньорите си Иван Абаджиев и Неделчо Колев, че е уморен и се прибира в стаята си. Малко преди полунощ Джобния Херкулес набързо си стяга багажа и през прозорчето на тоалетната в хотелската си стая излиза незабелязан навън, където го чакат трима души с автомобил.
На 8 декември 1986 г. Наим е настанен в къща на турски емигрант, намираща се в един от крайните квартали на Мелбърн. После е преместен в турското представителство в Канбера, а след няколко дни с фалшив пасаван е качен на самолет за Лондон. Там го очаква президентският самолет на държавния глава на Турция Тургут Йозал. Така турското разузнаване МИТ надлъгва нашата Държавна сигурност.
Посрещане
В Турция Наим е посрещнат като национален герой. Хеликоптер каца с него в центъра на стадион в Истанбул, където 100 000 души аплодират своя герой. Президентът Тургут Йозал обявява, че го осиновява.
Въпреки, че официалните власти в България са знаели за доброволното бягство на шампиона, първоначално се лансира версията, че е отвлечен. БТА пише: „Злонамерени сили, пренебрегвайки нормите на международните отношения и правата на личността, действат неправомерно срещу български гражданин". Много скоро обществото научава истината, защото в почти всеки дом се слуша радио „Свободна Европа“ и ББС-Лондон.
В крайна сметка Наим получава турско гражданство и променя името си на Наим Сюлейманоглу. Българското правителство повече не се опитва да пречи на участието му в Олимпиадата в Сеул през 1988 г. и българската федерация по вдигане на тежести получава парична компенсация от 1 250 000 долара.
Признание
Наим Сюлейманоглу споделя приживе: “Аз нараних дълбоко Тодор Живков, като избрах Турция, но вътрешно той е бил подготвен, че това рано или късно ще се случи. Нямах 18 години, когато ми смениха името, а това е рана за цял живот. Да се събуждаш сутрин и да не помниш как се казваш по документи - това не го пожелавам и на враговете си!“
“Това е едно от най-срамните петна в съвременната политическа история. Никога няма да го забравя и никога няма да простя, че ме прекръстиха на Наум Шаламанов. Позорен момент, свързан е с много лична драма и тайни, за които, бъдете убедени, че докато съм жив, няма да позволя да излязат на светло!“
Титли
Най-великият щангист за всички времена, висок само 147 см и тежащ 60 кг печели 3 олимпийски титли (1988, 1992, 1996), 7 пъти е световен шампион (1985, 1986, 1989, 1991, 1993, 1994, 1995) и 7 пъти европейски шампион (1984, 1985, 1986, 1988, 1994, 1995). Джобният Херкулес има в актива си 46 подобрени световни рекорда. Той е единственият щангист в световната история, който вдига над главата си тежест с 3 пъти собственото му тегло.
Пороци
Още докато се състезава, Наим посяга към алкохола. Преди всяко състезание се подсилва с любимия си коктейл уиски с кола. Лекарите на отбора го третират с анаболни стероиди, които по онова време не са сериозно преследвани. Наим взема и хапчета срещу пролетна умора, но не обръща внимание на упътването, че лекарствата са твърдо противопоказни в комбинация с алкохол. Турските медии тревожно съобщават, че техният герой е започнал да употребява и кокаин.
Лекарите скоро установяват увреждане на черния дроб. Започва да получава кризи и постъпва неколкократно на лечение в клиники. Скоро чернодробното му заболяване прераства в цироза.
Криза
Така се стига до септември 2017 г., когато трикратният олимпийски шампион отново е приет в истанбулска частна клиника. Според лекарите диабетната криза, която изкарал през пролетта се е оказала фатална за цирозата на черния му дроб. Междувременно и бъбреците на Наим отказват. Той сам усеща, че краят наближава: „Не казвайте на никого, не търсете помощ от никого! Аз съм си изживял живота! Ще умра“, заявява Сюлейманоглу на брат си Мухарем.
На 6 октомври е намерен донор и му е направена чернодробна трансплатация, но вече е много късно. На 11 ноември е опериран поради кръвоизлив в мозъка и последвал оток. Наим Сюлейманоглу склопва очи на 18 ноември 2017 г. Десетки хиляди го изпращат до гробищата на мъчениците Edirnekapi в Инстанбул.
Потомство
Джобния Херкулес от момчилградското село Птичар оставя след себе си четири дъщери. Първата му дъщеря Секай е от японка, а другите три от туркиня. Понастоящем Секай живее с майка си в Япония, а другите в Турция. И с двете си жени великият шампион не е имал сключен граждански брак.
Японската журналистка Киоки Мори и Наим Сюлейманоглу се запознават на Олимпиадата в Сеул през 1988 година. 10 години по-възрастната от Наим Киоки пристига с Наим в Турция и двамата заживяват в Анкара, където през 1991 година се ражда Секай. Две години по-късно любовта между двамата приключва, а Киоки взема Секай и се завръщат в Япония.
След кончината на легендарния щангист брат му Мухарем изпълнява едно от последните му желания и японската дъщеря е издирена. През 2018 г. майката на Секай предявява съдебен иск за признаване на бащинство. Налага се ексхумация на тялото на Наим Сюлейманоглу, за да се направи ДНК анализ. Лекарите установяват с 99,99% бащинството на великия щангист.
31-годишната днес Секай Мори, японската дъщеря на Наим Сюлейманоглу, съобщава за турските медии: „Мама ми е разказвала много за моя баща и за трите ми полусестри. Много искам да видя Турция и да се запозная със семейството на починалия си баща“.
Другите три дъщери на Наим - Нилай, Есин и Сезен, присъстват на погребението на баща си заедно с майка им Хатидже. Тогава много хора за пръв път научават за тях, защото приживе Наим Сюйлеманоглу не разрешава личния му живот да се коментира в медиите. Те са признати от Наим и носят неговата фамилия. Дълго време две от дъщерите му не искат и да чуят за баща си, но когато идва време да се дели наследството му, тихомълком се примиряват.
В последните си дни Наим Сюлейманоглу разпродава остатъка от многобройните си, но пропиляни имоти за около 2 млн евро. С тях той закупува голяма сграда в престижен квартал на Истанбул, а в завещанието си пред брат си пожелава рентата от имота да се разделя поравно и на четирите му деца. Делбата на наследството вероятно е основният мотив японката Киоки и Секай Мори да заведат дело за бащинство. Както и за спонтанно възникналото желание на Секай да посети Турция, за да се запознае с трите си полусестри. Така че наследството на великия щангист вече се дели на четири.
Румен Жерев
