З а таланта и авантюрите на носителя на Нобелова награда за литература и отличието „Пулицър“ Ърнест Хемингуей са изписани тонове мастило.
В своя 61-годишен бохемски живот, изпъстрен с безброй авантюри и приключения в САЩ, Европа, Африка и Китай, писателят на XX век участва в две световни войни, надмогва дузина тежки болести, импровизира в личния си живот с 4 съпруги и 11 деца, оцелява в три тежки автомобилни катастрофи. От ранна възраст до края на живота си Ърнест, който за приятелите си е просто Хем, поема чудовищни количества алкохол. Легенди се носят за любимото му дайкири - коктейл от ром, лимонов сок и пудра захар, посипана със счукан на сняг лед, поднесен във висока стъклена чаша: „Храната е за хората, а коктейлът – за боговете“ - отсъжда той. Но Хем остава и в историята на авиацията, като единствения измежду екипажите и пасажерите, който в рамките на едно денонощие се разминава със смъртта в две тежки самолетни катастрофи!
Предусещайки трагичния си край, той прави лаконична оценка на живота си с метафора:„Само една осма от плаващия айсберг е над повърхността и се вижда, но внушителен го правят онези седем осми, които не се виждат.“
Сафари
През 1933 г. Хемингуей заминава на първото си сафари в Африка с втората си съпруга Полин Пфайфър - спонсор на пътуването е заможният чичо на Полин. Двамата кръстосват саваните на Кения и Танзания - Ърнест отстрелва лъвове и водни биволи, но всяка вечер записва преживяното в хотела. Първото му африканско сафари го вдъхновява и след завръщането излиза повестта „Зелените хълмове на Африка“, публикува разказите „Снеговете на Килиманджаро“ и „Краткият щастлив живот на Франсис Макомбър“.
С патерици, 1918 г.
Двадесет години по-късно, в края на 1953 г., Ърнест изпълнява желанието на четвъртата си съпруга - Мери Уелш, и за Коледа и Нова година заминават на сафари в Африка. Те пътешестват през Белгийско Конго, Руанда и Кения. На 23 януари 1954 г. двамата са в Найроби и Хем решава да направи подарък на Мери - наемат и двамата се опитват да излетят с туристически самолет за Белгийско Конго. Мери пожелава да снима водопада Мърчисън от въздуха. Едва отлепил се от пистата самолетът, пилотиран от героя от войната Рой Маршал, се сблъсква с ято птици. Последва катастрофа в изоставен телеграфен стълб и... Мери се отървава с две счупени ребра, а Хем с окървавена глава и сътресение на мозъка.
На другия ден сутринта наемат втори самолет, за да се лекуват в Ентебе, Уганда. Още при включването на двигателя самолетът избухва в пламъци на пистата. Този път Хемингуей е с по-тежки травми – изгаряния, разкъсан черен дроб, далак и бъбреци, както и с пукнат череп. Травмата на главата му този път причинява изтичане на церебрална течност. Когато все пак пристигат в Ентебе, ги очаква нова изненада. На летището са посрещнати от репортери, които им показват вестници от същия ден с некролози за тяхната смърт. Хем дава импровизиран брифинг от стълбичката на самолета, за доказателство, че са живи. Следващите няколко седмици двамата са в болница и запълват времето си с четене на вестниците с некролози за тяхната несъстояла се смърт.
Некролозите за Хемингуей и жена му.
Въпреки контузиите си през февруари Хемингуей придружава един от синовете си Патрик и съпругата му на риболовна експедиция. Избухва пожар и той отново е ранен, получава нови изгаряния втора степен по краката, устните, лявата ръка и дясната подмишница. Месеци по-късно вече са във Венеция, където Мери разказва на приятели за пълния размер на нараняванията на Хемингуей: два счупени диска, разкъсване на бъбреците и черния дроб, дислоцирано рамо!
От второто си африканско пътешествие Хемингуей донася значителни ловни трофеи. Но главното му постижение е, че затвърждава образа си на безстрашен авантюрист и велик ловец.
Пулицър
През 1952 г. Хемингуей е отличен с наградата „Пулицър“ за краткия роман „Старецът и морето“, който написва само за осем седмици: „Това е най-доброто, което мога да напиша за целия си живот“, казва той в интервю.
През октомври 1954 г. Хемингуей получава Нобеловата награда за литература. Скромно казва на пресата, че Карл Сандбърг, Карен Бликсен и Бернар Беренсън заслужават повече наградата, но с удоволствие приема парите за нея. Той не пътува за Стокхолм за церемонията, защото още се възстановява от второто си африканско сафари!
Отхвърлят го от флота
През 1914 г. избухва Първата световна война в Европа, а през април 1917 г. президентът на САЩ Удроу Уилсън решава да се присъедини към съюзниците. 18-годишният Хемингуей се опитва да се запише в американската армия, но е отхвърлен от флота и морската пехота поради лошото зрение на лявото си око. Той обаче е настойчив и е приет като доброволец в американския транспортен корпус към Червения кръст. Жаден за приключения се качва на кораб и по пътя очаква с нетърпение корабът да бъде атакуван в океана от немски подводници. Когато все пак през декември 1917 г. параходът пристига невредим в Италия, се оплаква от скучното пътуване и липсата на приключения.
Хемингуей (в центъра) разговаря с войници на фронта.
На фронта е шофьор на линейка и в деня на пристигането със скуката му е приключено - австрийска бомба пада върху склад за боеприпаси и дни наред Хем разчиства трупове на загинали и помага на ранените. В една от почивките между събирането на кървавите останки пише писмо у дома, което започва: „Прекрасно си прекарвам тук...“!
Снаряд поразява краката му
На 8 юли 1918 г. 18-годишният Хемингуей яхва колело и разнася шоколад и цигари на италианските войници в окопите при поречието на река Пиаве. Близо до него избухва австрийски снаряд и двата му крака са поразени - получава 237 отделни рани от осколки. Незабавно е опериран в лазарета и след пет дни е преместен в болницата на Червения кръст в Милано. Докато се възстановява, от скука сам вади забравени осколки от краката си, събира ги в бурканче и си ги брои. Това са най-ценните му сувенири, които му остават спомен от войната. Макар и ранен, Хемингуей спасява ранен италиански войник, за което е награден с италиански Орден за храброст.
В болницата Хем започва първата си любовна връзка с десет години по-голямата от него американската медицинска сестра Агнес фон Куровски. Те си обещават да се оженят след войната и завръщането си в САЩ, но през март 1919 г. Агнес го зарязва и се омъжва за италиански офицер. Любовната история вдъхновява Хемингуей и така по-късно се появява романът „Сбогом на оръжията“.
Румен Жерев
