Ш уменското плато е едно невероятно място с много мистична красота, която си заслужава да бъде видяна.
По южните му склонове се намират страхотните „Осмарски забележителности“, както и величественият „Ханкрумовския манастир“. От „Кьошковете“ започват и няколко страхотни туристически маршрута, описани подробно във varnamaps.eu, като извор на приключения, които разкриват едни от най-емблематичните забележителности на Шуменското плато.
Боровец
Един от тях започва при красивата градска чешма „Боровец“, намираща се от западната страна на парка. Началото е по приятна пътечка, която навлиза дълбоко в гората с плавно потапяне в прелестите на тази природна идилия. Съвсем неусетно се достига до асфалтиран път, изграден към впечатляващата пещера Бисерна, която е най-дългата и красива в този район. Трасето продължава нагоре, в обратна на нейната посока, и след само километър стига до връхната точка на хълма. Там се достига до един разклон, където трябва да се продължи по асфалтирания път наляво, следвайки зелената маркировка. Но преди това трябва да се запомни мястото, тъй като на връщане маршрутът поема по горската пътека вдясно. Следвайки указателните табели лесно се достига до едно от специалните места наоколо. То представлява впечатляваща панорамна площадка, разкриваща магнетичната красота на Шумен. Преди да се продължи нататък обаче, можете да потърси още една интересна забележителност, която се крие в скалите отдолу. До нея се стига по обраслата пътечка, виеща се по ръба на възвишението. Тя превежда през митичните „Хан Крумови порти“ – обширен комплекс от пещерни кухини, които са били обитавани в Древността. Екстремната пътека, обезопасена с метално въже, отвежда до най-далечната ниша на скалния комплекс в местността.
Черен път
Маршрутът продължава по маркирания черен път по протежение на платото, като се достига до огромна красива поляна, която предлага идеални условия за пикник, спорт и игри. На нея има няколко обособени места за почивка и забавление на децата. Там е особено приятно с уникалната възможност да се потопите в неповторимата природна атмосфера на този живописен район. А съвсем наблизо се намира и величествената Шуменска крепост, извисяваща се от най-стратегическата точка на Шуменското плато. Там може да се разгледа добре възстановените защитни и жилищни съоръжения на отбранителното укрепление. В историко-археологическия резерват е изграден и закрит музей, който приютява много интересна колекция от артефакти, открити в района. Те са датирани от различни антични периоди и разказват за битието на древните обитатели. А от панорамната площадка пред сградата с експозицията се открива страхотната гледка към града. На връщане маршрутът преминава през още няколко интересни места. За да се открият, трябва да се върнете назад до разклона, който отбелязахме по-рано, и да продължите по приятната горска пътека, следвайки зелената маркировка. Тя отвежда до малката пещера Русалка с неголяма овална галерия, от дъното на която извира местната река Поройна, преминаваща през Шумен.
Отдих
Наоколо са изградени няколко приятни места за отдих, а край тях има и красива чешма. Оттук надолу трасето става изключително леко и разтоварващо. В по-голямата му част са положени плочки, което го прави подходящо за изминаване и в по-мокро време. То се спуска плавно по речната клисура и достига изходната точка – парк „Кьошковете“. Алеята до там се нарича „Дендрологична пътека“ с различните представители на красивата горска флора в природния парк. Освен това, по пътеката има и няколко страхотни места, подходящи за семеен пикник и почивка. Малко преди най-популярното от тях, заслон „Бигора“, се спотайва едно интересно и мистично скално образувание. Наречено е „Дяволското проходче“ и се намира вляво от трасето, в основата на близките скали. До него се достига по стръмна горска пътечка, която отвежда до висока и тясна цепнатина. Преминаването през нея не е особено трудно, а в нейния край двата скални отвора приличат на дяволски очи, заради което мястото е наречено по този начин.
Манастири
Друга забележителност на Шуменското плато са Ханкрумовските скални манастири, които съчетават емоции, мистика и красота. Разположени в уникални и диви местности, изсечени в непрестъпни скали, духовните светилища са осигурявали самота и уединение на монасите исихасти в Древността. Те са изградени още през XII-XIV век по южните склонове на Шуменското плато. Най-популярният от тях е „Калугерска пещера“, по-известен като „Ханкрумовски манастир“. В близост до него се намира още един, не по-малко впечатляващ, който носи непретенциозното име „Килията“. И двата се намират в отвесните склонове над селата Троица и Хан Крум. Най-прекият път към древните светилища е откъм второто село. Трасето представлява отъпкан черен път, който извежда в подножието на величествените скали. Там има удобно място за паркиране, както и един много добър заслон с интересното име „Запетайката“. Трасето към древните забележителности продължава нагоре и в началото си е доста стръмно. В края на изкачването се достига до разклон, на който има указателни табели. За „Ханкрумовския манастир“ се поема по най-дясното отклонение. То преминава в тясна горска пътека, която отвежда под скалния венец. Наоколо природата е удивително дива и красива, въпреки популярността на тази страхотна дестинация. В края на пътеката се усеща и мистиката на това уникално място, към което изсечени стъпала въвеждат в покоите на светата обител. Те преминават през старателно изсечен и извит процеп, който достига до входната килия. В скалния манастир има ясно обособени 3 обширни помещения, педантично издълбани във варовиковата скала. В миналото, на пода на входното, е имало изграден дървен под, за което свидетелстват симетричните жлебове от двете страни на прохода. Лявото отделение е било монашеската обител, осветявана от два овални отвора. Невероятната гледка, осигурявана от тях, е давала малко разнообразие на отшелниците, чийто живот е бил отдаден единствено на богослужение. А функцията на църква е изпълнявала дясната ниша, в която са изсечени няколко олтара, където са се съхранявали древните светини. Към духовната обител принадлежи и една отделна ниша, изсечена в скалите на около 200 метра източно.
Козя пътечка
До нея се достига по козя пътечка, по която има още интересни неща. Килията е със скромни размери, но от нея се разкрива невероятната красота, разпростираща се под Шуменското плато. Другият скален манастир, известен като „Килията“ се намира на западния хълм, надвиснал над Калугеровия боаз. Маршрутът към него е около 1,5 км и започва при разклона с отклонението за „Ханкрумовския манастир“. Табелите там насочват лесно в правилната посока. Трасето представлява приятен черен път, който прави отклонение вляво и извежда на най-високата част на платото. След няколко открити участъка се достига до отклонението към скалната църква. А то е по една тясна горска пътечка от лявата страна на пътя, отвеждаща в основата на скалния венец. Вървейки по нея, изведнъж сред дивата дъбова гора изниква голяма канара, в чиято масивна основа привлича малката ниша. Преминавайки по дървена стълба и изсечени стъпала се стига до едно от най-изящно оформените светилища. Скална църква „Килията“ е шедьовър на този вид древна архитектура. Тя се състои от 4 перфектно оформени помещения, образуващи почти идеален квадрат. Най-силно впечатление прави църковната ниша с нейните изваяни олтари и техните красиво оформените абсиди (полукръгли сводести ниши, част от олтарната част в духовното светилище). Освен това със своите размери от 12 на 3,5 метра, тя представлява най-обширната ниша с подобно предназначение по Шуменското плато. А за разлика от „Ханкрумовския манастир“ тук, в средното отделение има обособени няколко погребални камери.
Светилища
Интересните места в околността не се изчерпват само с тези светилища. На около 1,5 км западно има още една туристическа забележителност, която си заслужава да бъде посетена. Това е природното образувание „Момина скала“, представляващо огромна канара с височина около 15 метра. Името на това място идва от стара легенда за млада девойка, дъщеря на местен владетел, която се е хвърлила от високата скала, за да не попадне в ръцете на поробителите. Под скалата на различни нива са изградени монашески килии, до които в миналото се е достигало чрез система от дървени стълби. А на върха на скалата, както и около нея са открити следи от каменни постройки. Но най-интересната и достъпна част е малката скална църква от западната й страна. А съвсем наблизо, само на около 30 метра южно, се намира още едно древно светилище. То е обособено върху неголяма скална площадка, където все още могат да бъдат забелязани белезите от ритуалните ниши. А разположението му е уникално – от неговата позиция се разкрива цялата вълшебна красота на Троишкия боаз. До тези забележителности се достига лесно по приятния горски маршрут, продължаващ напред след разклона за „Килията“. Неусетно се достига до страхотен и добре оборудван туристически заслон, над който се намират самите духовни забележителности. А след като се разгледат, можете да си направи заслужен отдих с приятен пикник, за подобаващ финал на това ползотворно приключение.
Добромир Радушев
