С амо две години след Освобождението духовността на младото княжество намира свой дом в София. По идея на чеха Антон Безеншек, в Деня на Св. св. Кирил и Методий - 11 май по стар стил (1880 година), група от 25 чехи, живеещи в София, решават да основат славянско дружество. Само седмица по-късно в Парижкото кафене до църквата „Св. Неделя“ с участието на още 50-ина българи се избира настоятелство на дружество „Славянска беседа“. В устава на дружеството е записана и неговата главна цел: „Да развива славянска взаимност между членовете си и да възбужда и подобрява дружествения живот в обществото“. На 25 май се провежда Учредителното събрание.
Първото настоятелство на „Славянска беседа" е в състав: председател - Иван Данев; секретари - Антон Безеншек и Петър Икономов; ковчежник - Бабевски; архивар - Вълков; управител на дома - Хаверда; ревизори - Георгиев и Попович.
На следващата 1881 година членовете на дружеството закупуват съседни на Парижкото кафене места - на източния ъгъл на днешните улици „Раковски“ и „Славянска“. Изгражда се първата сграда на Беседата със салон, читалище, стая за заседания, бюфет и кухня. Скоро салонът става недостатъчен и е добавено ново крило.
Дружеството се превръща в стожер на обществения и духовен живот не само на столичани. Със своята деятелност се открояват братята предприемачи Георги и Богдан Прошек, юристът Димитър Греков, лекарят д-р Йордан Брадел, политикът Иван Евст. Гешов.
Сграда
В началото на 1889 г. настоятелството на „Славянска беседа“ обсъжда проекти за изграждане на нова сграда - одобрява се проектът на швейцареца Якоб Хайнрих Майер. Основният камък на сградата е поставен на 3 юни 1890. На тържествена закуска за членовете на Беседата са изпратени поздравления по телеграф до почетните членове на дружеството – историкa д-р Константин Иречек, учения Марин Дринов и епископ Йосиф Щросмайер. Откриването на новата сграда става на 28 декември 1890 г. с концерт в препълнения салон за 450 души.
На 2 януари 1891 г. в залата се провежда първото оперно представление у нас. Представени са откъси от „Веселите уиндзорки“ от Ото Николай и „Трубадур“ от Джузепе Верди с участието на Драгомир Казаков, Иван Славков, Олга Добшова, Ана Кратохвилова и др.
Близо 15 години салонът е сцена на предшественика на днешния Народен театър – трупата „Сълза и смях“. Тук правят първите си стъпки артистите Адриана Будевска и Кръстьо Сарафов. На тази сцена се играе за пръв път Вазовата пиеса „Хъшове“ в присъствието на самия автор.
В салона на най-емблематичния център на културния и обществен живот в младата българска столица се организират не само представления и концерти, но и гощавки, балове и събрания.
Годишнина
През месец март 1895 г. с големи празненства се чества 15 години от създаването на Беседата. Издаден е юбилеен сборник, в чиято комисия влизат Алеко Константинов, Иван Вазов, проф. Иван Шишманов и други членове на дружеството. Програмата започва с тържествено пренасяне на новото знаме на „Славянска беседа“, носено от Георги Прошек, до църквата „Св. Неделя“, където е отслужен молебен за освещаване на флага. Следват двудневни наздравици и веселби в сградата на дружеството.
д
През есента на същата 1895 г. в Беседата се организира пищен банкет за 25 години активна творческа деятелност на Дядо Вазов. Масите са претрупани, има от „пиле мляко“. Кулминацията на тържеството е, когато художникът Иван Мърквичка и скулпторът Борис Шатц представят на сцената в салона впечатляващо „табло от живи картини из съчиненията на юбиляря“!
Кино
В края на следващата година салонът на „Славянска беседа“ е посетен на два пъти и от „хипнотиста“ г-н Мелинсон. Само няколко седмици след това той демонстрира за първи път публична кинопрожекция в България, в столичния хотел „Македония“ на пл. „Бански“. През следващите години Беседата се превръща в един от най-популярните киносалони в София.
В „Славянска беседа“ се поставя началото на кръга „Българановци“, създаден около едноименния вестник. През 1904 г. около 200 души участват на вечеринка в салона на дружеството, организирана от „Българановци“.
В ръководните органи на читалището от създаването му влизат редица интелектуалци и известни политици, хора с важна роля в изграждането на новата българска администрация и армия. Да споменем имената на Иван Вазов, Алеко Константинов, Константин Иречек, Марин Дринов, Борис Вазов, Иван Евстратиев Гешов, проф. Стефан Бобчев, Иван Мърквичка, проф. Николай Николаев, Георги Кьосеиванов, Димитър Греков, Александър Панайотов Хитов, д-р Милан Стоянович, проф. Иван Цибулка, Христо Д. Попов, Михаил Сарафов, Стоян Данев и редица други.
Алеко
Алеко Константинов е един от емблематичните членове на Беседата. За известно време той е и неин подпредседател. Първият хор към читалището „Весела България“ е съставен от близки приятели на Щастливеца, който винаги пристига пръв на репетициите и следи за дисциплината на хористите.
В юбилейния сборник на дружеството, издаден през 1895 година, Алеко публикува своя текст „Из миналия живот на „Славянска беседа“:
„Славянска беседа е мирна ограда,
за дружба сърдечна, за чиста услада,
страстта тук немей.
Тук българин с сърбин и чех със словак,
хърватин с словенец и русин с поляк
по братски живей.
Беди ли, тъги ли сърце ти налягат,
ил`бури житейски душата ти стягат –
в Беседата, знай,
ще найдеш покой или в реч сладкодумна,
ил`в братския кръг в веселба многошумна,
тъга тук не трай.
За знанье ли жажда, славянино сещаш –
тук книги те чакат, приятели срещаш – развивай умът.
Ил`търсиш ти шум, развлечения свесни –
тук музика има, и танци, и песни –
насищай слухът.
Дойдете, славяне, сплотете се, братя,
в този мирния храм, в тези чисти обятия
тук има живот.“
Пиво
В края на XIX век в Германия е популярна т.нар. щайн бира, известна у нас като каменна бира (от камък – на немски stein и оттам Steinbier, б.а.). В онези години единствено в Беседата се предлага каменна бира. В. „Свобода“ от 1888 г. публикува обявление, че „в гостилница „Славянска беседа“ наскоро пристигнала превъзходна щайнбургска бира в чаша“. Всяка вечер отрано масите се заемат и интелигентна София се наслаждава на кехлибарената течност.
Производството на каменна бира е много трудоемко, дори опасно. Технологията включва кипване на пивната мъст с помощта на поставени в нея... нагорещени камъни.
В стари времена бирата се варяла в дървени съдове, които няма как да бъдат загрявани върху огън, затова за завирането се използват нагорещени камъни. Най-известната марка каменна бира е „Раухенфелсер щайнбир“ (Rauchenfelser Steinbier, от rauchen – дими, и fels — камък, б.а.).
С построяването на Народния театър и Военния клуб в първото десетилетие на XX век популярността на „Славянска беседа“ постепенно отслабва. През 30-те години занемарената едноетажна сграда е разрушена и на нейно място през 1945 г. е открит 7-етажен комплекс „Славянска беседа“. В него се помещава и досега хотел „Славянска беседа“, домът на театър „Сълза и смях“ и читалището.
Румен Жерев
