С амо с две минимални присъди приключва делото „Чернобил“ у нас след ядрената авария на 26 април 1986 г. в съветската атомна централа „Ленин“ в Украйна.
Въпреки очевидната вина на държавното и партийното ръководство в социалистическа България, което копира у нас затаяването на истината в Москва. Въпреки предупрежденията на лекари и учени, че трябва да бъдат взети мерки, за да се намалят щетите от разпространената радиация. 37 г. по-късно вече е ясно, че броят на косвените жертви ще продължава да расте не още няколко поколения, а столетия напред.
Взривът
Централата се намира на 15 км от украинския град Чернобил и на 3 км от градчето на енергетиците Припят. В 1,23 ч. московско време на 26 април 1986 г. избухва експлозия в 4-ти енергоблок, докато се провеждат изпитания на системите за сигурност. Взривът и пожарът разрушават реактора и бариерите за безопасност. Разпространението на радиацията е от най-високата 7-а степен. Първите пожарникари и спасители са изложени на огромно лъчение, за което не са предупредени. На следващия ден следобед започва евакуация на жителите на град Припят. В Европа са засечени анормално високи нива на радиацията, но съветските власти мълчат. Телеграфната агенция на СССР съобщава за взрива в Чернобил едва два дни след трагедията. Според доклад на „Грийнпийс“ радиоактивният облак засяга 13 страни в Европа и стига дори до Канада, САЩ и Япония.
Мълчанието
Централният комитет на управляващата тогава БКП у нас не информира населението за опасността. Сформиран е правителствен щаб за аварията, но той не прави нищо за защита на обикновените хора, а вероятно само за върхушката.
Председател на щаба е Григор Стоичков – зам.-председател на МС (1977-1989), негови заместници са министърът на земеделието и горите Алекси Иванов и министърът на народното здраве акад. Радой Попиванов. Секретар на щаба е проф. Любомир Шиндаров – първи зам.-министър на народното здраве и главен санитарен инспектор в страната по време на аварията. Членове са зам.-министърът на отбраната, шефът на ветеринарния контрол, зам.-председателят на Селскостопанската академия и секретарят на комисията за борба с бедствията и авариите. Управляващите налагат информационно затъмнение. В медиите се появяват само съобщения, които омаловажават истинските размери на бедствието. Населението е изложено на радиационни дъждове и консумира заразена храна.
Предупрежденията
Учени от Софийския университет и ВМА правят измервания на радиацията у нас, но мълчанието продължава дори след като те предупреждават да се вземат мерки за намаляване на щетите. Д-р Валентин Босевски ръководи експедициите за изследване на цезий и йод в човешкия организъм. Ето какво разказва той пред БНТ чак през 2016 г.: „Следяха непрекъснато къде сме, в пресата непрекъснато се бълваха измислици за онова, което вършим.“ В замърсяванията, дошли над страната ни още на 30 април, екипът от учени открива т.нар. „горещи частици“, които излъчват радиоактивност. „Ние с ядрените физици от Софийския университет доказахме, че „горещите частици“ могат да бъдат вдишани и трайно фиксирани в белодробните структури“, казва още д-р Босевски.
Бета лъчението на тези частици е възможно да предизвика канцерогенни ефекти, но резултатите от изследванията и препоръките на учените не водят до реакция на държавата. „Това е единият от парадоксите на „българския Чернобил“ - целотелесната активност, съдържанието на цезий в организма на българите се изравни с този на градските жители на Брянска област“, казва д-р Босевски.
Заедно с колегите си и Любомир Минев препоръчва замърсените тревни площи да се окосят и фуражите да се унищожат, за да се избегне по-нататъшна зараза. Пред БНТ Любомир Минев казва: „Нищо от това, което ние препоръчвахме, освен че ние сме го разпространявали сред близките си и те го прилагаха, нищо от това не беше официално приложено. Животните бяха хранени с този фураж“.
Лъжите
А кореспондентът на БНТ в Москва по време на аварията Александър Късметски признава, че получил нареждане да намери за интервю високопоставен служител, който да успокои курортистите по Българското Черноморие, че няма опасност от радиационно замърсяване на Черно море. „При самото интервю изпитвах едно тягостно чувство, че може би лъжем, може би не казваме пълната истина. Тя информацията в България беше скрита, мисля, че доста дълго време. В Москва също много бегло се отразяваше тази авария, докато целият свят знаеше“, казва пред БНТ след години Късметски.
На 7 май 1986 г. вирусологът проф. Любомир Шиндаров като зам.-министър на здравеопазването казва в изявление по телевизията, че няма опасна радиационна обстановка вследствие на чернобилската авария.
Виновните
Веднага след промените на 10 ноември 1989 г. през 1990 г. Главната прокуратура образува дело за скриването от българското общество на истината за ядрената авария. Като обвиняеми са привлечени Григор Стоичков и Любомир Шиндаров. Те са обвинени, че са нарушили нормативните документи за санитарните правила за радиационна защита и не са взели достатъчно ефективни мерки за опазване здравето на българското население след чернобилската авария. Съдебният процес срещу тях започва през 1991 г. и продължава до 1994 г. Двамата са признати за виновни и са осъдени – Григор Стоичков на 3 г. затвор, а Шиндаров – на 2 г. затвор. Те обжалват и през 1993 г. Върховният съд променя присъдата на Григор Стоичков, като я намалява на 2 г. През 1994 г. това решение е потвърдено, а присъдата на Шиндаров от 2 г. ефективна е променена на 2 г. условно с 4 г. изпитателен срок за скриването на истината и омаловажаването на последиците от чернобилската авария.
Григор Стоичков лежи в Софийския затвор, а след това е преместен в Казичене. През 1995 г. прекарва инсулт, освободен е предсрочно през април 1996 г., малко преди изтичането на присъдата.
Последици
Според лекари след аварията в Чернобил у нас се наблюдава скок на онкологичните заболявания и такива на щитовидната жлеза. Учените предупреждават, че ядреният разпад продължава столетия и това неминуемо ще дава отражение върху човешкото здраве.
Мария Кадийска
