Водите на потопа, ударил България преди две седмици, се отдръпнаха, а под тях лъснаха чутовни злоупотреби и десетилетно погазване на писани и неписани закони. В търсене на корена на злото разговаряме с новия Сливенски митрополит Арсений, чиято епархия, обхващаща и Южното ни Черноморие, бе сред най-потърпевшите от бедствието.
- Ваше Високопреосвещенство, България бе ударена от почти библейски потоп, като вашата епархия бе най-пострадала и даде свидни жертви. Какъв прочит правите на тези събития?
- Бог да прости невинно загиналите при последното бедствие. Молим се за техните души, като се молим също така Бог да утеши и да укрепи духовно стотиците хора, които загубиха домовете си в случилите се наводнения. Посъветвали сме нашите свещеници от черноморските ни енории да помагат с каквото могат на пострадалите, на първо място с молитва и морална подкрепа, а също и да апелират към солидарност с бедстващите хора и да я проявяват на дело. В такива ситуации мнозина миряни, които иначе са били индиферентни към Църквата, рязко започват да изпитват потребност да се обърнат към нея, за да потърсят така нужната им духовна опора, и особено в моменти като този Църквата трябва да се ангажира максимално. При това ние не правим разлика между православните българи и тези от другите народности, които живеят продължително или постоянно в нашата епархия. За всички тях Църквата е отворила обятията си и те следва да знаят, че винаги могат да прибегнат към нейната подкрепа. Църквата днес, не само заради последните бедствия, но и заради всеобщия нравствен упадък, е онзи Ноев ковчег, в който в древността останките от човечеството са се спасили, впрочем тогава именно от вълните на потопа. Нека това бъде прочитът, който всички заедно да направим.
- А какво е състоянието на храмовете, имате ли данни за щети?
- Слава Богу, не.
- Не се ли потвърдиха тук християнските тълкувания, че Бог нерядко наказва народите чрез природни бедствия. Защото именно от водите лъснаха греховете ни срещу природата от една страна и срещу 10-те Божи заповеди от друга заради тези фрапиращи строежи върху дерета и реки?
- Г-н Старидолски, вие го казвате и аз се радвам да чуя, че разсъждавате по този начин. Ако представител на църковния клир бе казал, че има пряка връзка между системното нарушаване на Божия, но и на светските закони и спохождащите ни неволи, включително природни бедствия, сигурно щяха да се намерят критици, които да ни обвинят във фундаментализъм и кой знае какво още. Това, че вие сам виждате такава причинно-следствена връзка, означава, че в своята многовековна просветителска мисия Православната Църква все пак е успяла да даде на миряните си правилни ценностни ориентири. Самият ваш въпрос свидетелства, че вие схващате вярно същността на проблема и аз ви благодаря за него. Да. Така е. Всяко нарушаване на Божия закон има за резултат санкция. Санкцията може да е индивидуална за този, който е извършил определено нарушение, но и колективна за всички, които са виждали как се нарушава законът, но са мълчали. В Свещеното писание има безброй сведения за аналогични ситуации още от дълбока древност насам. Ситуации, при които Бог санкционира както отделни човеци, но така също и цели народи, които са решили да подлагат на изпитание добротата му, смятайки, че Неговият Закон не важи за тях. Божият Закон затова е Божи Закон, защото действа неумолимо и неотклонно, независимо дали го познавате или не и дали го признавате или не. Колкото повече хора осъзнаят закономерността, която вие така добре формулирахте във вашия въпрос, толкова повече подобни бедствия ще ни бъдат спестени.
- А кои събития укрепват връзката между човека и Бога повече – щастливите или трагичните?
- Връзката между човека и Бог е скрепена от акта на Сътворението, от факта, че всички ние сме Божии творения, Негово Отображение, Негов образ и подобие. Тази връзка е предвечна и тя не може да бъде поставяна в зависимост от едно или друго ситуативно явление, например да смятаме, че Той е с нас, когато сме щастливи, и че е някъде другаде, когато сме нещастни или обратно. Бог е сред нас във всеки един миг. Когато сме щастливи, ние изпитваме Неговото благоволение, а когато се случи да ни сполети несгода, това е пак по Негово допущение, за да получим някакъв житейски урок, който ще ни послужи в бъдеще. Изобщо приемете, че Той е тук през цялото време и наблюдава всеки един от нас. Не Бог се отстранява от нас, ние се отстраняваме от Него. Колкото повече се отстраняваме, толкова повече идват моменти, в които имаме нужда отново да се обърнем към Него и да Го помолим за помощ. Нима не виждаме как това ни се случва в реално време?
- Едновременно щастлив и успешен за вас, но и тежък кръст бе изборът ви за Сливенски митрополит миналата пролет. Оттогава преломи една година, през която вие навъртяхте солиден километраж, обикаляйки епархия от край до край - от Малко Търново до Котел, Странджа и Сакар. Какво видяхте по места?
- Не спирам да благодаря на Бога, че в безкрайната си милост Той повери точно на мен, недостойния, отговорността за Неговата Сливенска епархия. За една година успях да посетя доста места в епархията, която наистина е голяма по територия. Навсякъде, където служих, срещнах добри, вярващи православни християни, готови с душа и сърце да помагат на родната си Църква. Свещениците не достигат, но не спирам да им повтарям думите на Исус Христос към апостолите: „Не бой се, малко стадо!“ (Лк.12:32). Ние сме поставени да служим на предния пост на християнството не просто в България, но и в Европа и нямаме право да се отпускаме. С времето ще станем повече. Чувствам, че местните и държавни власти в цялата ни епархия се отнасят с уважение към Светата Православна Църква и аз ги уверявам, че уважението ни е взаимно. Вярвам, че ни предстоят благодатни времена, на мирен и ползотворен труд на Божия виноград в този прекрасен край на нашата родина. С Божията помощ!
- Ориентирахте ли се вече около състоянието и стопанисването на църковните имоти във вашата митрополия, имате ли все още реституционни проблеми?
- Според древното църковно правило всеки епископ е длъжен да се грижи за повереното на Църквата имущество, така, сякаш сам Бог го надзирава. Друго правило казва, че епископите нямат право да разпиляват онова, което не са събирали. В този смисъл ни е вменено задължение да се грижим за запазването и умножаването на църковното имущество. Това не е случайно. Църквата, както знаете, живее в този свят, но същевременно е и извън света. Тя във всеки един момент, при всяка обществена превратност трябва да е готова да се превърне в автономна система, която да е в състояние да обезпечи сигурността, а ако щете и материалното съществуване на своите верни. Затова нашите предци са дарявали имоти на Църквата, защото са знаели, че ги поверяват на вечно запазване и за употребяване с благородни цели. Затова Църквата няма право да ги разпилява. Това го е знаела дори османската власт, която е респектирала тези права на Църквата и е третирала нейното имущество като свещено.
В богоборческите времена на комунизма и след това, в годините на прехода, много имоти на църквите са национализирани, после приватизирани или директно заграбени. За материалистите, които не вярват в Бог, няма нищо свещено освен тяхната частна собственост. Само ще кажа, че измежду Божиите закони, за които стана дума, има и такива, които съобщават какви са последиците от заграбване на имоти, посветени на Бога. Тези закони имат същата неумолима и неотклонна сила както останалите. Добре е това да се има предвид, за да не каже после някой, че не е бил предупреден. Колкото повече бъде върнато на Църквата от онова, което ѝ е принадлежало, но ѝ е било отнето, толкова повече души ще бъдат спасени.
- В началото на лятото доста полемики предизвика позицията ви срещу нестинарството, въпреки че и вашият предшественик дядо Йоаникий (1939-2024) приживе също често осъждаше танцуването с икони върху жерава. В Странджа обаче има и много древни свети места, основани от исихасти, защо за тях почти не се говори?
- Всеки архипастир на Светата Православна Църква е призван да благовести Истината такава каквато ни е преподадена и завещана от Исус Христос и Неговите апостоли, като включително заема позиции по въпроси от обществения живот и оценява определени явления през призмата на това, което от църковна гледна точка е правилно или неправилно. Изхождайки от този принцип, Църквата никога не може да бъде конформистка или популистка. С пълно съзнание, че понякога рискуваме да влезем в конфликт с мейнстрийма на общественото мнение, ние сме длъжни да казваме кое според нас е редно и кое не. Нашият предшественик, блаженопочившият митрополит Йоаникий, редовно е съобщавал становището на Църквата по отношение на езическите ритуали, същото направихме и ние. Учудих се, че това се превърна в новина. Щеше да бъде новина, и то в целия православен свят, и то твърде неприятна за нас новина, ако някой български архиерей заемеше обратната позиция.
- Наред с богатия ви епископски опит в Пловдивска епархия, ръководехте там развитието на православната телевизия, която вече е национална. Планирате ли създаването на подобен проект и в Сливенска митрополия, с който да запалите млади и стари да се черкуват повече?
- Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай в близо 20-годишното си служение като епархийски митрополит превърна Пловдивска епархия в образцова във всяко отношение, особено в духовно. Щастлив съм, че имах шанса да работя под неговото мъдро ръководство и да се уча от него. Знам колко дълъг и каменист беше пътят, който той извървя в Пловдив и затова съм се заредил с търпение. С Божията помощ, с помощта на преданите ни свещенослужители и верни миряни съм уверен, че и тук с времето ще постигнем големи успехи. Иначе Пловдивската православна телевизия вече излъчва материали и от Сливенска епархия. По този начин обединяваме силите си в името на църковната просвета и за благовестието на Словото Божие. Другите епархии също ни помагат, осъществяваме съвместни инициативи. Слава на Бога за всичко!
- През септември по ваша инициатива от гръцкия град Волос в Сливен и Бургас гостува Поясът на Пресвета Богородица. Къде се корени силата на тази реликва?
- Свещеният Пояс на Пресветата Богородица намери пътя към нашата скромна епархия в един момент, когато, ако си спомняте, пак бяхме разтърсени от злощастни събития – убити деца, загинали майки, удавени хора. Тогава казах в една своя проповед, че тази свещена реликва идва, за да ни утвърди във вярата и да усили молитвите ни към Нейния Син, Господ Исус Христос, от което тогава имахме жизнена нужда.
Дори Поясът на Богородица не отмени бедствието, но може би намали силата му, коментират миряни.
Изглежда или молитвите са ни слаби, или греховете са много, защото с последните наводнения ни застигна още по-голямо бедствие. Света Богородица дойде, видя ни, но дали ние видяхме нея? Дали това, което ни се случва, не ни се случва понеже десетилетия наред сме били глухи за Божието слово? Това са риторични въпроси.
- Какво смятате, че трябва да се направи?
- Душите биват лекувани от болестното състояние на греховност с изповед и покаяние, придружени с искрена молба за прошка. Това е лекарството на Светата Православна Църква. Покаянието трябва да е не само на думи, но и на дело. Крайно време е да започнем да осъзнаваме греховете си, да сме в състояние да се разкаем за тях и да се опитаме да ги поправим. Да се поправим. Този път е дълъг, но е крайно време да тръгваме. Всички други средства, извън тези на Църквата, изглежда са изчерпани.
Любомир Старидолски
