Ф алшив циферблат вместо градски часовник сложили на построената през 1916 г. в Русе сграда на първата търговска камара у нас. Нарисуваните стрелки сочели 12 без 5 и не вършели никаква работа, докато през 1923 г. в красивата куличка най-сетне се „настанил“ истински механичен часовник. Той е една от емблемите на Русе и за него в днешно време се грижат стопаните на емблематичната сграда в стария градски център - Регионалната библиотека „Любен Каравелов“.
Стрелки
„Историята с фалшивия циферблат е много интересна. Докато не се заехме да проучим факти от миналото на този най-представителен наш градски часовник, не се знаеше нищо за бутафорния циферблат. Но ни направи впечатление, че на архивни снимки и стари пощенски картички отпреди 1923 г. стрелките на часовника винаги сочат 12 без 5 и цифрите са арабски, а не римски, както сега“, разказа любопитната история пред „Телеграф“ русенецът Александър Първанов - човекът, който върна към нов живот стария часовник. По професия е компютърен инженер, а градските тиктакащи механизми са неговата страст. Членува в сдружението „РусчукБГ“ с председател Йовчо Стоянов, с когото заедно са издирвали данни за историята на часовника, чиято 100-годишна служба ще се отбележи на 16 септември със специална програма.
Русенската търговско-индустриална камара е учредена през 1890 г., но се настанява в нова сграда доста по-късно. По проект на арх. Никола Лазаров през 1914 г. започва строителството на модерна постройка, която е завършена през 1916 г. На запазените чертежи в Държавен архив - Русе се вижда, че на нея има място и за тиктакащ механизъм. Навремето така се проектирали сградите с важна обществена значимост - с градски часовник, който освен да служи и да показва времето, се възприемал и като символ на благосъстоянието на един град.
„Загадката се разреши, когато аз намерих една бележка сред документите, които прегледах в Държавен архив - Русе. На нея пишеше, че трябва да се платят 20,10 лева на Т. Станчев за направата на една бяла кръгла дъска с изписани цифри. Тъй като не са могли да намерят веднага истински часовник, са взели решение да поставят бутафорен и все пак красивата нова сграда да има завършен вид. Смятам, че това е било практика и на други места в Русе - да се слага фалшив циферблат, за да не зее дупка на фасадата“, поясни Първанов.
Часовниковият механизъм на фирма Вьойле.
Едва през 1922 г. се взело решение да се закупи истински часовник. Няма запазена документация между колко фирми е направен изборът, но механизмът е поръчан на фирма „Вьойле“ в германския град Бокенем за 20 000 лева. Затова на конзолата е записана годината 1922, а не 1923, когато е монтиран на русенската сграда. Междувременно от „Вьойле“ изпратили писмо, с което искали да се актуализира цената на 25 000 лева заради финансовата криза. В Германия и Австрия е командирован инж. Георги Ненов, директор на Механо-техническото училище в Русе, за да закупи инструменти и машини и едновременно с това да финализира сделката. Инженерът се справил много добре със задачата и склонил фирмата да продаде часовника за първоначалната цена, като предплатил 5000 лева.
Настройване
През 1923 г. часовникът пристигнал в Русе. Наложило се таванът на сградата да се поразкърти, за да се извърши монтажът. Потърсен бил известният местен часовникар Тодор Дамянов, като уговорката с него е била да настрои механизма и да го навива в продължение на една година. В архивната документация на камарата Първанов открил заявление на майстора, с което искал за свършената работа да му се платят 5000 лева.
Трудно е да се проследи 100-годишната история на прочутия градски часовник. Липсва информация за цели периоди и за да се открият детайли от дългия му живот, трябва да се проследи целият местен печат.
В по-ново време за период от 20 години тиктакащият механизъм е навиван от дългогодишния русенски оператор Николай Василев.
„Работех в библиотеката от 1978 г. до 1998 г. като фотограф редактор и аз се грижех за часовника. Спомням си, че хора от съседните кооперации се оплакваха от лош сън, тъй като часовникът ги будел. Наложи се да спра камбаната“, разказа пред „Телеграф“ Василев. Той е запазил в архива си хубави снимки, които ни предостави за публикуване.
Старият градски часовник носи очарование от миналото.
В периода от 2002 до 2014 г. старият градски часовник не е работел. Инициативата за възраждането му е на Александър Първанов.
„Навива се един път седмично и въпреки преклонната си възраст работи безотказно. Тези механични часовници се влияят от температурата - лятно време избързват, зимно време изостават - приблизително с около две минути за две седмици, но това не е проблем“, обясни инженерът и уточни, че сега навиването на часовника се извършва от служител на библиотеката.
Банка „Гирдап“
Александър Първанов се грижи безвъзмездно вече няколко години за друг емблематичен градски часовник в Русе - този на ъгловата сграда на улица „Александровска“, където се е помещавала първата частна банка у нас - Спестителното дружество „Гирдап“, открито през далечната 1881 г. Часовникът е монтиран някъде към 1899-1900 г. Един път седмично компютърният инженер навива механизма, за да показват стрелките точното време. И макар че всеки днес поглежда първо мобилния си телефон, ако иска да знае точното време, старите градски часовници имат своето очарование, защото носят романтиката на една отминала епоха. Ако стрелките им „замръзнат“ на едно място, все едно е спряло времето и развитието на един град. Потеглят ли те, сякаш и колелото се завърта.
Жанета Йорданова
