М инистърът на земеделието Кирил Вътев спечели всички рундове в битката с протестите, не предаде земеделците, интересите и достойнството на България, запази гражданския мир, международните отношения и правителството. Доказа, че не е слаб министър, въпреки че да бъде във властта, за него май не е толкова важно.
Като теглим чертата след изминалата инфарктна седмица, в която само една негова погрешна стъпка щеше да доведе тракторите по жълтите павета, можем да кажем, че той успя.
Загуби
Щеше ли да му е трудно да хвърли оставката си. Съдейки по миналото му и действията му като индустриалец и шеф на Браншовата асоциация на месопреработвателите в най-тежките години, свързани с адаптация към европейските изисквания, бихме казали категорично - не.
Преди около десет години, когато беше на върха като една от най-публичните личности сред преработвателите на храни, а неговият бизнес декларираше милиони печалби при пълна прозрачност, а в производството си пускаше и медиите, навлечени в скафандри да гледат как се правят кренвирши, той изведнъж реши да сложи край. Захвърли всичко. Повери изцяло управлението на бизнеса на сина си Дамян, даде път на колегите си да представляват асоциацията и се върна там, откъдето е започнал. На тепиха като треньор на деца. Разбира се, за повечето българи това граничи с абсурда. В световната история обаче така правят само големите играчи.
Кауза
Обяснението му беше просто. „Имам нужда от промяна и вдъхновение. И кауза“. „Успехът се състои в кауза и отговорност, парите са нищо, те са само едно средство към целта”, без поза отговаряше той на въпроса какво значи да си успял и богат.
Когато стана част от настоящото правителство, той ясно заяви основните си цели. Две от тях са най-важни.
Да обясни на разбираем език на правителството истинските проблеми на земеделците, че не става дума само за субсидии, а и за начина, по който се получават. На тази база да се реформира секторът с наредби, които касаят паразитните субсидаджии, но и да върне фермерите от Румъния, много от които изнесоха бизнесите си там заради стимулиращата административна среда.
Другата му голяма цел беше обединението на земеделците.
А личната му кауза е така да промени нормативната среда, че да срещне производители на суровини и преработватели, които са във вечна война. Като един от тях той е наясно, че това е един от най-големите проблеми в производството на храни в България. И започна да създава тематични консултативни съвети, в които включваше всички по веригата мляко, месо, зеленчуци, овошки, в които канеше и търговците. Целта - да се извадят честно проблемите и да се търси начин да бъдат разрешени.
Статукво
Задача, която буквално заплашва сегашното статукво в земеделието, получаване на субсидии, ползване на пасища от хора, които нямат животни, вероятно повече пари за най-ощетените сектори, общо взето, пълна промяна. И най-вече стимулиране за създаване на кооперативи, подобни на западните.
Камари
В интерес на истината идеята за обединение на бранша той започна, преди да стане министър, като създаде Българска аграрна камара заедно с акад. Атанас Атанасов. За да не изпадаме в детайли, в крайна сметка тя бе основана с познаваеми земеделски асоциации и председател Светлана Боянова и бившия председател на Национална асоциация на зърнопроизводителите Костадин Костадинов, а мястото му в НАЗ зае Илия Проданов, една от възловите фигури в протестите. Припомняме, че той бе съветник на Кирил Вътев, но достойно подаде оставка. БАК успя да стане член на могъщата „Копа и Коджека“, най-влиятелната лобистка организация на фермери и кооперативи в ЕС. Изненадващо за всички бе, че по същото време бе приета още една наша организация „Български фермерски съюз“ с лидер Георги Стоянов, но с неясна членска маса и малко известни лидери. Малко по-късно Венцислав Върбанов, бивш министър на земеделието от кабинета „Костов” и настоящ лидер на Асоциация на земеделските производители в България, основа още една камара, като заяви целите си да работи с властта, така че да е в помощ на земеделците.
Припомняме, че именно фермерския съюз обвини Кирил Вътев, че 100 дни отказва да се среща с фермерите и да обсъжда проблемите около вноса с Украйна, въпреки че цяло лято в Министерство на земеделието имаше общи брифинги на всички сектори и министъра.
Забраната
Беше ли изненадан Кирил Вътев от действието на депутатите, които внесоха искането за падане на забраната за внос от Украйна? Определено - да. Вероятно и премиерът е бил изненадан, но това засега няма как да разберем. Защото правителството до онзи момент официално и на документи подкрепяше позицията на петте държави от ЕС, които са за забраната.
Кирил Вътев предупреди, че фермерите ще протестират, защото знаеше, че са потърпевши, как мислят и какво искат. Естествено последваха протести, които бяха на път да разтърсят държавата. Както и кампания срещу протестите, особено в социалните медии, която измести проблема с вноса и я прехвърли на разгарящата страстите плоскост за зърнопроизводителите феодали. Присъствието на фермери в протеста от всички сектори почти се неглижираше, което изостряше напрежението до крайна степен.
Ва банк
Прави ли бяха фермерите? Да. Защото преди депутатите да играят еднолично от позицията на най-висша власт, темата можеше да се дискутира между министър и земеделци и да се стигне до разумното решение, с което и свършиха протестите.
Кирил Вътев обаче се окопити и вместо да хвърли оставка, ход на какъвто вероятно определени среди са се надявали, той реши да вади горещите въглени с голи ръце. „Аз винаги съм бил с високо вдигната глава, не е проблем да си подам оставката, но предпочитам да поема отговорност, защото съм един от тях”, отговори на намеците за оставка на депутатите от „Възраждане“ той. Така той игра ва банк.
Личният му мотив бе да помогне на фермерите да не бъдат ощетени. Защото така или иначе ЕС вече беше започнал подготовка за лицензиран внос от Украйна.
За него бе важно да не позволи да вземат връх силите, които имат интерес българските земеделци да бъдат разединени и така лесни за политически манипулации. Трябваше да съхрани и поста си, за да продължи реформите.
Кирил Вътев преглътна гордостта си, написа писмо на протестиращите, изтърпя хвърлените малини и мляко пред него, но ги заобиколи, показвайки уважение към плодовете на труда им. И ги убеди да преговарят с премиера Николай Денков, който преди това ги нарече терористи. Убеди и него, че исканията на земеделците не са политически.
Резултатите ги знаем. Николай Денков се извини, споразумението бе сключено, исканията на протестиращите бяха изпълнени, а те защитени, целостта на правителството - запазена. И най-важното - на кабинета му стана ясно поне малко, че драмата в земеделието е свързана не само с получаване на субсидии.
Така милионерът министър игра в тандем с протестиращите, но запази и правителството. Интересен ход, нали.
От борбата до храната
Кирил Вътев е министър на земеделието в кабинета Денков - Габриел.
Завършил е Национална спортна академия (тогава ВИФ) през 1982 г. с профил „Свободна борба”. 11 години работи като треньор. Напуска спорта през 1991 г. и заедно с брат си започва да прави сандвичи, а по-късно през 1993 г. регистрират фирма за производство на месни деликатеси.
Бил е председател на Асоциацията на месопреработвателите в България. Сега е член на нейния Управителен съвет.
Крилати фрази
Парите са само средство в постигане на целта, нищо повече.
ВИФ е висш институт за феномени, но всъщност е истинско училище на живота.
Смисълът да учиш е да приложиш на практика знанията си, а не заради самото учене.
Безработица в България няма, има хора, които не желаят да работят или не могат да работят.
Няма нищо по-скъпо от евтината храна, защото след това даваш пари за лекарства.
Станах месопреработвател, защото наш доставчик на колбаси каза, че повече няма да ни продава салам, защото много ще забогатеем с брат ми.
Татко е пример в живота ми, строителен работник, който беше уникално упорит.
Давам пари за „рекет” само срещу фактура.
Светлана Трифоновска
