– Д-р Вълков, през отминалата седмица бяха регистрирани първите смъртни случаи на коклюш у нас при бебета под два месеца. За да могат да се предпазят новородените деца, трябва ли бременните жени у нас да си поставят ваксина за коклюш в последния триместър на бременността?
– Това, което хората трябва да знаят, е, че без значение дали човек е преболедувал коклюш, или се е имунизирал срещу болестта, имунитетът, който се генерира и при двата случая, е много краткотраен. Той е с продължителност някъде между 3 и 5 години. След това имунитетът започва леко да спада. Така човек става отново податлив на това да се зарази и да развие клиника на коклюш. Ние можем да се заразим и напълно ваксинирани. Тази ваксина се поставя мускулно и не генерира лигавичен имунитет и не предпазва от това човек да се зарази. Тя предпазва от това да не боледува тежко и да не развива каквито и да е било усложнения. Имайки предвид това нещо, се повдига резонно въпросът какво правим с децата, които са от нула до 2 месеца и не могат да бъдат ваксинирани. Препоръките в такива случаи са бременни жени, които са в третия триместър на бременността, да бъдат имунизирани с ваксина за дифтерия, тетанус и коклюш. Така майката успява да предаде през плацентата си антитела на бебето и в първите няколко месеца след раждането то е защитено. Най-опасен е коклюшът точно във възрастта между 0 и 6 месеца. 80% от тежките случаи са при бебета до втория месец. Това са дечица, които по принцип все още не са ваксинирани.
– По имунизационен календар у нас получаваме последната си доза ваксина за коклюш на 12 години. Необходимо ли е хората с астма и други белодробни проблеми да получат бустер?
– От доста време такъв вариант се обсъжда не само за коклюша, но и за други заболявания като морбили. Причината за това е, че имунитетът, който придобиваме след ваксина, започва да избледнява след няколко години. Човек се имунизира с последна доза на 12 години, а на 17-18-годишна възраст практически вече е с отслабен имунитет, а по-нататък може дори да е липсващ. Хора, които се ваксинират, се предполага, че би трябвало да го преболедуват по-леко. Опасността за тях е не толкова, че те ще го преболедуват тежко. Има един момент, който се изпуска и не се говори толкова за него, а той е, че при Bordetella pertussis, т.е. при причинителя на коклюша, се наблюдава, слава богу макар и за кратко, носителство. Това са хора, които нямат абсолютно никакви проблеми, те могат да бъдат ваксинирани и да се заразят и да се превърнат за кратък период от време в носители. Това е важно от гледна точка на факта, че ако човек има малки деца и се прибере вкъщи, може да бъде видимо здрав, но да е преносител на болестта. По календар у нас се прави реимунизация за тетанус и дифтерия веднъж на 10 години. Обсъжда се доста в научните среди дали коклюшната компонента да не стане задължителна част от реимунизацията на 10 години.
– Предвид обстановката в момента необходимо ли е децата, които тази година навършват 6 или 12 години, да се имунизират по-рано?
– За да стане това нещо факт, трябва да има заповед от РЗИ, които да дадат препоръка за по-ранна ваксинация, ако се налага. Подобно нещо не е прецедент във ваксинопрофилактиката. Давам пример с ваксината за варицела, която се препоръчва за всички дечица, които навършват 1 година, но по време на епидемични взривове Световната здравна организация разрешава тя да бъде поставена на деца, които са навършили 9 месеца. Тоест тази възраст може да бъде снижена,
– Симптомите при магарешката кашлица са специфични. Може ли обаче при ваксинирани деца болестта да се изкарва нетипично и съответно тя да остане неразпозната?
– Винаги съществува този вариант. При нас децата получават шест приема от ваксината. Деца с частично завършен или напълно завършен имунизационен курс могат да се заразят и развият някаква клиника. Това е причината понякога болестта да остава неразпозната и те да не търсят лекарска помощ, но винаги остава опцията, че човек за известен период, макар и кратък, става носител на болестта. В голям процент от случаите тя няма да класическата, децата я карат по-леко и с по-леки симптоми. Дори детето да е ваксинирано и да притежава частичен имунитет, то може да развие заболяването. В литературата има описани случаи на коклюш и след изцяло завършен имунизационен курс. Трябва да знаете, че ефективността на тази ваксина е 70-80%. Това не е морбилната ваксина, която генерира постваксинален имунитет в над 95% от случаите. Това обаче не е прецедент. Между 40 и 60% от хората с грипна ваксина развиват постваксинален имунитет. Има описани случаи на клинично проявен коклюш при хора с абсолютно завършена имунизация.
– Какви са класическите симптоми на магарешката кашлица? Какви са симптомите на болестта при най-малките бебета?
– Болестта протича в няколко стадия. Първият е така нареченият катарален. Toй започва с класическите симптоми за всяка една респираторна инфекция – запушен или течащ нос, сухота и дискомфорт в гърлото, леко подкашляне и неразположение. Нещото, което отличава този катарален стадий от повечето класически остри вирусни инфекции, е, че тук практически няма температура. Този първи стадий е с продължителност от една – максимум две седмици, след което кашлицата става пристъпна и мъчителна. Заболяването навлиза вече във втория си стадий, известен като конвулсивен, с типичните, протичащи на пристъпи кашлячни тласъци. Такива пристъпи може да има по 10-15 или 20 и повече в рамките на едно денонощие. Особено характерни са нощните пристъпи при децата. Те вземат дълбоко въздух и кашлят пристъпно до момента, в който всъщност изкашлят въздуха, който са поели. В този случаи малките деца могат да повърнат и при опит да поемат въздух отново се получава така нареченият реприз – характерен звук, заради който болестта носи названието магарешка кашлица. При бебенцата такова нещо не се наблюдава. След кашлицата при тях се развива една апноична пауза. И тази апноична пауза е с различна продължителност и тя е тази, която е опасна и трябва да се следи. Тя се приема като аналог на реприза при възрастните. Най-често накрая на такъв пристъп повръщат. Продължителността на този конвулсивен стадий е между 4 и 6 седмици. Третият стадий е възстановителният. При него продължителността може да е от 6 до 10 седмици, а понякога и повече. Кашлячните пристъпи и като интензитет, и като продължителност доста се разреждат.
– Колко може да продължи това кашляне?
– Нашият народ нарича болестта магарешка кашлица. Другото й наименование е 100-дневна кашлица. Някъде около 3 месеца.
- Коклюшът е бактериална инфекция. Каква е ролята на антибиотика в лечението на болестта?
-Това е много интересен въпрос. Това е типично заболяване, което се причинява от бактерия. Тя се нарича Bordetella pertussis. Ние се заразяваме по въздушно-капков път и тя колонизира епителните клетки на входната врата, т.е. на лигавицата на оро -и назофарингса. Самият коклюш като заболяване не е провокиран от самата бактерия, а от образувания от нея токсин – така наречения петрусис токсин. Ние можем да говорим за едно токсин обусловено заболяване. Тук антибиотикът практически няма никакво отношение. Това, което трябва да се знае, е, че при малки дечица, ако заболяването бъде разпознато своевременно и се започне терапия в рамките на първите няколко дни от оплакванията, то даването на антибиотик не само подобрява прогнозата, но скъсява периода и тежестта на заболяването. Антибиотикът унищожава съответната бактерия и не дава възможност да произведе допълнително количество токсин. Препоръките на Европейското дружество по инфекциозни болести е да се дава антибиотик до 4 седмица от началото на оплакванията не защото даването на антибиотик ще повлияе симптомите на един развил се вече коклюш, а защото по този начин се унищожава бактерията в гърлото и по този начин болният не заразява околните. Тук се цели не да облекчим неговите симптоми, а да не е източник на болестта.
- Ако знаем, че сме контактни с болен от магарешка кашлица, какво трябва да направим?
– Много често ме питат какво се прави с контактните, които са били в досег с болен. Вие попитахте например за хора с астма, хроничен бронхит. При тях една респираторна инфекция много често може да доведе до изостряне на тези хронични възпалителни процеси в дихателните пътища. Препоръчва се при такива ситуации при експозиция да се проведе профилактика с антибиотик, която е с продължителност от 7 дни. Става въпрос за тесен контакт – например били сме в една стая с човек, който кашля и е с доказан коклюш.
– Как се доказва болестта?
– Има две методики на диагностика. Едната е PCR с вземане на материал от назофаринкса. PCR-ът е с чувствителност между 70 и 80% и то при най-малките дечица. При възрастните, които се изследват на 3-4 или 5 седмица от началото на заболяването, той е с доказателствена стойност около 20%. Другите 80% могат да дадат фалшиво негативен резултат. Другият вариант е да се правят кръвни изследвания.
Това е той:
Завършва медицина в Медицински университет – София
Работи в Специализираната болница за активно лечение по инфекциозни и паразитни болести „Проф. Ив. Киров“
В моментa е главен асистент по Инфекциозни болести към МУ - София
Член на Българското дружество по инфекциозни болести
Обмислят обявяване на епидемия от коклюш у нас!
Милена Димитрова
