Г ъвкава като пантера, екзотична – Джозефин Бейкър е вече звезда, когато млад търговец от Добрич се влюбва в нейния образ. И решава, че трябва да я гледа на живо.
Георги Цанев е роден в Горна Оряховица. Баща му, бръснар по професия, се дави, след като се опитва да прекоси придошлата река Росица на кон. След смъртта му Георги се преселил във Варна и станал чирак в сладкарница. След като минали тежките военни години, се преместил в Добрич и започнал да търгува с манифактурни стоки. Малкото му магазинче предлагало изобилие от разнообразни качествени платове и се радвало на добра клиентела.
Прякор
При всяка покупка Георги подарявал на купувачките
букетче ухайни теменужки. Така се родил прякорът му Георги Теменугата и с него бил познат из цяла Добруджа и Румъния, където също развивал търговска дейност. Замогнал се и купил магазин на два етажа в центъра на града, прибавил към него още два. Меракът му към Джозефин Бейкър го накарал да потегли за Париж. Когато се върнал, донесъл една кабаретна програма със снимката й. Гледал си я и я пазел като икона. Теменугата не жалел пари и за децата си – двете му дъщери учели в София медицина и философия, а синът му – инженерство. След 9 септември 1944 г. загубил всичко, но приел промяната с достойнството на древен мъдрец.
Легенда
Още един почитател на Черната перла имало в Златна Добруджа. Кръстю Кьорпенчев е роден през 1891 г. във Варна. Учи право в София и в Сорбоната в Париж. Владее няколко езика. Завършва Школата за запасни офицери. През 1923 г. наследява от баща си огромен (над 3000 дка) чифлик край с. Люляково, Генералтошевско. Гледал под наем още толкова земя. Имането му било впечатляващо – пет трактора, два автомобила, две вършачки, маслобойна, цех за преработка на мляко, цех за производство на бонбони и петмез. Обожавал изисканите ястия, за тяхното приготвяне се грижела специална готвачка. Имал богата колекция от отбрани вина, ликьори и коняци. Бил страстен ловец както в полето и в гората, така и в света на хубавите жени. Често му гостували знаменити личности, артисти и художници, които отдъхвали в прекрасната му градина и се радвали на богати трапези. Най-впечатляващата легенда за този животворец и бохем е, че имал собствен самолет и често го изпращал в Париж, за да доведе на гости в чифлика му Джозефин Бейкър. Тази легенда е станала неразделна част от биографията на заможния добруджански чифликчия. Кръстю починал през 1967 г., без да остави потомство.
Гастрол
Става така, че Джозефин Бейкър идва на крака на феновете си в България. Това се случва през 1970 г., когато изнася рецитал на “Златният Орфей”. Организаторът Генко Генов я поканил, а импресариото на чернокожата певица поискал за гастрола й 10 000 долара. Генов бил посъветван да се договори лично със звездата, която била склонна на компромиси и добронамерени жестове. Срещата се провела в транзитната зала на летище “Орли”. Там Бейкър склонила да пее срещу символичната сума от 800 долара. Така пристигнала в България. В деня на концерта оркестърът започнал да свири, а от Бейкър нямало и следа. Музикантите повторили и потретили композицията. Настава паника, всички хукват да я търсят. Откриват Джозефин да похърква зад кулисите. Събуждат я, тя скача и със завидна енергичност излиза на сцената. След блестящото представление ОК на БКП в Бургас се произнесъл: друг път да не се канят стари баби.
