Р ектори и университетски преподаватели се противопоставят на нормативно наложеното ограничение висшисти, завършили образователна степен бакалавър, да не могат да запишат магистратура дори в платена форма на обучение, ако успехът в дипломата им е по-малък от „добър“.
Д-р Орлин Колев
Те виждат в това сериозно противоречие на призивите за продължаващо образование и учене през целия живот, с което се търси решение на проблема със сериозния недостиг на кадри на пазара на труда у нас, но и с опитите за борба с безработицата и търсене на по-високи доходи чрез преквалификация. През миналата седмица въпросът влезе в дневния ред и на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Органът се самосезира по казуса след доклад на преподавателя по Конституционно право гл. ас. Орлин Колев. Докладът е внесен с искане за образуване на производство за установяване на непряка дискриминация, произхождаща от текст в от Закона за висшето образование (ЗВО), в частта, която поставя изискване за минимален успех „добър“.
Преграда
Юристът от Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ отбеляза и пред „Телеграф“, че чрез установяване на посочения прекратителен за правото на образование критерий, законодателят е преградил възможността на засегнатите да търсят и получават образование, съгласно нуждите и желанията им. „Поставяйки изискване за минимален успех "добър" от диплома за завършено висше образование в платена форма на обучение и като не ги допуска до участие в класиране, законодателят третира гражданите по-неблагоприятно спрямо лицата, които са на държавна издръжка, и спрямо тези, които желаят да придобият магистърска степен в повече от една специалност на основата на защитения признак „образование“. Изключвайки а priori лицата с успех от дипломата под „добър“ от участие в съревнование за обявените свободни места от университетите, макар и на основата на привидно неутралната разпоредба, визираният кръг лица се поставят в по-неблагоприятно положение, а самите висши учебни заведения са поставени пред риска да не запълнят свободните места, въпреки наличието на желаещи“, се казва в доклада на Колев до КЗД.
„Принципът за равенство на гражданите пред закона не би бил нарушен, ако, ограничавайки правата на гражданите, разпоредбата (законът) преследва легитимна цел. В случая липсва такава легитимна цел“, добавя университетският преподавател.
Трудност
„Реално се замислих върху казуса след разговор с мой приятел, който ми обясни, че не може да запише магистратура, защото няма необходимия успех в дипломата. Това действително е в противоречие с постоянните призиви за обучение през целия живот. Всички много добре знаем, че има технически специалности, в които взетият изпит е повече от шестица в други. Освен това не са малко случаите и на жени, които стават майки по време на следването им и всеки може да си представи какви усилия им коства да се подготвят и да се явяват на изпити. Може да отбележим и друго. На всеки акъла му идва по различно време и не бива да има подобни пречки. Все пак не говорим за даване да диплом, а за допускане до кандидатстване“, коментира още Орлин Колев пред „Телеграф“.
Селекция
„Най-вероятно селективният подход е бил водещ в мотивите за вкарването на този текст в закона, макар да не съм участвал в дебати. Според мен обаче е хубаво дискусиите в момента да започнат на чисто. Действително към днешна дата, при тази масовост във висшето образование, изглежда, че е отпаднала необходимостта от подобно ограничение. Действително има разлики между трудността в отделните специални и различни социални фактори, които могат да оказват влияние върху оценките. Не мисля, че те трябва да играят ограничаваща роля, когато говорим за допускане до конкурс“, коментира пред „Телеграф“ и бившият Министър на образованието и науката Красимир Вълчев.
Красимир Вълчев
Според него дигиталният свят действително приоритизира „ученето през целия живот“ и всички постъпки към неговото улесняване трябва да бъдат стимулирани. „Настъпващата революция, свързана с изкуствения интелект изисква специфични умения, които трябва да се развиват в сегашните ученици и студенти. Бъдещите професии ще изискват повече комплексни умения, което означава да се намали обучението за специализирани знания. Всички учебни планове трябва да бъдат направени интердисциплинарно, да включват различни области на познанието. Всеки един инженер, програмист е необходимо да учи и хуманитарни дисциплини, да развива комуникативни умения, креативност, концентрация. Колкото по-дигитален става света, толкова по-хуманитарни умения ще са необходими. Ще се наложи т.нар. „учене през целия живот. Висшето образование в бъдеще ще се развива в един по-глобализиран, по-свързан, по-дигитален свят“, категоричен е Вълчев.
Ограничения
В ЗВО е записано, че не се допускат привилегии и ограничения, свързани с възраст, раса, народност, етническа принадлежност, пол, социален произход, политически възгледи и вероизповедание, с изключение на случаите, изрично посочени в Правилника за дейността на висшето училище в съответствие с особеностите на обучението и бъдещата професия. Държавата създава условия за свободно развитие на висшето образование, както и условия за достъп до висше образование, като разработва и осъществява национална политика за развитието на висшето образование и гарантира академичната автономия на висшите училища. В този контекст може да си помисли за корекции в осъществявана национална политика с отпадане на това изискване за кандидатстване в магистърски програми, което ще позволи и на желаещите да учат в дадена специалност, и на факултетите, които я предлагат да запълнят обявените бройки.
МААЕ даде сертификат на специалност от СУ
Магистърската програма „Ядрени технологии, мениджмънт и иновации“ на СУ с преподаване изцяло на английски език получи официално потвърждение и сертификат за акредитация от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Това съобщиха от Физическия факултет на университета.
Двегодишната магистърска програма се предлага съвместно с Физическия факултет и Стопанския факултет, а завършилите я получават българска диплома в професионалното направление „Администрация и управление“ и международен сертификат от МААЕ. През март миналата година в програмата бяха записани първите 17 магистри, които вече завършват втория семестър от обучението си.
Профилът на участниците в програмата е свързан с ядрения сектор и ядрените технологии, като част от тях вече са на средни и висши ръководни позиции. Програмата получава силна подкрепа и от работодателите в ядрения бранш, включително АЕЦ „Козлодуй“, като част от студентите са финансирани и за обучението си по този начин.
Людмил Христов
