В секи българин още от дете знае името на Райна Попгеоргиева, известна още и като Райна Княгиня, развяла байрака на Априлското въстание.
Наред с нея в борбите на българите за освобождение и национално обединение участие вземат и други достойни българки, чийто имена днес незаслужено са забравени и за тях знаят само специалистите историци. Една от тези забравени достойни българки, с която „Телеграф“ ще запознае читателите си, е Донка Ушлинова, известна сред съвременниците си още и като Комит Донка, или македонската Райна Княгиня.
Гурбет
Донка Ставрева Христова е родена на 21 декември 1885 г. в с. Смилево, Македония, което тогава се е намирало на територията на Османската империя. Ражда се в годината, когато е извършен първият акт на обединяване на разделените от Берлинския конгрес български земи – Съединението на Княжество България и Източна Румелия. За съжаление обаче този акт не обхваща Македония, в която се ражда бъдещата комитка Донка. Нейната родина продължава да бъде под османско владичество. Подобно на други от борците за освобождение още от малка Донка далеч не е пример за едно кротко и послушно момиче. На 15-годишна възраст тя е омъжена от родителите си за Ставри Христов от съседното село Лера. През 1902 г. съпругът й заминава на гурбет. От неговото отсъствие опитва да се възползва местният бей и потисник Реджеп Салиев, който започва да се навърта около нея и да й прави неприлични предложения. За да се отърве от него, Донка замисля план, към който привлича своята етърва Сребра, на която агата също бил хвърлил око, както и съпруга й Апостол. Тримата предварително изкопават гроб в християнските гробища. След това двете жени примамват насилника в къщата на Сребра, където му споделят, че са готови да станат негови ханъми и да се потурчат. Докато агата пие ракия и потрива доволно ръце, Апостол се промъква зад гърба му и мята на шията му въже. Сребра започва да го налага с дървена бухалка, а Донка го сече с тесла през ръцете. След като го убиват, в потайна доба тримата изнасят тялото на мъртвия бей и го погребват в прясно изкопания гроб. А после бягат в гората, за да станат хайдути. Там са открити от ресенския войвода Славейко Арсов, който ги приема за свои четници. А малко по-късно тримата са приети за членове на ВМРО. След като не успяват да заловят Донка и етърва й, турците разрушават къщите им, а султанското правителство им издава задочно присъди строг тъмничен затвор.
Ордени
Донка Ушлинова участва в над 20 сражения в Илинденско-Преображенското въстание, а след разгрома му успява да премине границата и да се прехвърли в България. По-късно се събират отново със съпруга си Ставри и заживяват във Варна в крайна мизерия. За да имат пари за хляб, те приготвят дървени въглища и ги продават на пазара. Едно тежко и твърде нетипично занимание за една млада жена. Въпреки това обаче не се оплакват, а когато е обявена първата от двете балкански войн,и съпрузите се записват за доброволци. Донка Ушлинова участва в Балканската и Междусъюзническата война, като е единствената жена, участничка в Македоно-одринското опълчение. За проявен героизъм е произведена в чин ефрейтор и е наградена с два ордена „За храброст“. Македонката участва като доброволка и в Първата световна война, където отново се проявява като храбра и достойна българка и македонка. След войната е произведена в чин младши подофицер, а третият орден „За храброст“ й е връчен лично от главнокомандващия Българската армия ген. лейт. Никола Жеков. По-късно Ушлинова твърди, че единственото, в което отстъпвала на мъжете, бил ръкопашният бой с нож.
Купува къща с наградата
След края на войната българското царско правителство отпуска на семейство Ушлинови еднократна помощ от 10 хил. лв., с които си построяват малка къщичка във Варна. А през 1924 г. им се ражда син, когото кръщават Александър, на руския цар освободител. До края на живота Донка Ушлинова е членка на Варненското дружество на запасните офицери „Другарски съюз“. Македонската Райна Княгиня умира на 26 юни 1937 г. на 52-годишна възраст, а на погребението й присъстват стотици членове на ВМРО, Съюза на македоно-одринските опълченски дружества, Съюза на запасните офицери и на македонските благотворителни братства. В некролога, издаден от Македонския женски съюз, е написано: „Почина Донка войвода, жена революционерка и героиня, самоотвержен и смел боец за родните идеали.“ Днес историците смятат, че Комит Донка е единствената българка, взела участия в трите войни за национално обединение на българския народ в началото на ХХ век. Със своето самоотвержено участието в сраженията Комит Донка е произвела силно впечатление и респект и върху чужденците, които са имали възможност да я наблюдават.
Ниска, мургава, с изразителни очи
Ето какво споделя в разговор с нея един английски офицер: „Докато българското племе ражда жени като Вас, готови да се жертват за отечеството си, знайте, че то рано или късно от Дунава до Егея и от Черното море до Адриатика, ще бъде ваше“. Ето как Македонската Райна Княгиня е описана от друг деец на ВМРО Христо Настев:
„Донка е ниска на ръст и мургава, но със строго изразителни очи. Особено любознателна и винаги охотно приказлива, лесно се приспособяваше към всички като добра събеседница. Доста ревнива опонентка на издръжливост към всички несгоди и лишения при нелегалния четнически живот. Когато й се заговореше за извършеното убийство, винаги пламваше от озлобление, с което издаваше и наболелите си чувства на мъст и задоволство, че са успели да премахнат един злодей“.
Иван Георгиев
