Н а 7 юни православната църква почита паметта на Света мъченица Валерия, като съответно всички, носещи нейното име празнуват днес имен ден (Валери и Валерия). А името й идва от латинското родово название Valeruis – "силен съм".
Отричане
Тя е родена в град Кесария, Палестина през I век. Светицата заедно с две нейни приятелки - Мария и Кириакия, решили да се отрекат от фалшивите идоли, като се опълчат срещу езическите ритуали, и избягали от града си. Според преданията трите момичета се скрили в малка къща в гората, тъй като не искали да извършват вече ужасните и кървави езически ритуали и жертвоприношения. Скоро обаче били открити и отведени при управителя на Кесария. Той обещал да пощади живота им, ако се съгласят публично да се отрекат от Христовата вяра. Девойките обаче смело отказали и за наказание били екзекутирани.
Миланска
Католическата църква също има канонизирана светица на име Валерия, като паметта й също се чества на 7 юни. Тя е известна като света Валерия Миланска. Била е дете на богато семейство и е омъжена от родителите си за Виталий, който загива за вярата през 60 година и е канонизиран за светец.
Статуя на Света Валерия Миланска в Кастро Калделас, Испания.
Валерия му ражда синове близнаци - Протасий и Гервасий - които също се прославят като мъченици за вярата. Заловена е от римските войници, докато помага за поредното християнското погребение. Според нейното житие, е обезглавена пред Колизеума. Тялото й е открито години след убийството й и e погребано по християнски обичай в катедралата „Свети Себастиян“.
Корени
Иначе мнозина учени смятат подвига на Валерия Кесарийска и приятелките й за първообраза на женското монашество, като го извеждат от традицията на древните весталки. Те били жриците, които пазели свещеният огън на Веста, богинята на огъня и огнището, една от най-старите в римския пантеон. В първия ден на всяка нова година огънят на Веста се гасял ритуално и се палел наново.
Весталките са решавали съдбата на победения гладиатор.
Весталките в централния храм в Рим били избирани след строг подбор от семействата на римските пaтриции.
Те се заклевали да останат девици. Нарушилата клетвата била заравяна жива. Жриците започвали да служат на възраст между 6 и 10 години и трябвало да пазят девствеността си в продължение на 30 години. След това обаче напускали храма и можели да се омъжат. Бившите весталки, въпреки възрастта си, са били желани за съпруги от римската аристокрация, но малко от тях са встъпвали в брак.
Колизеум
Весталките имали специален статут в римското общество, като дори императорът не можел да наруши целомъдрието им и физическата им неприкосновеност. Притежавали множество привилегии, можели да освобождават роби, да помилват престъпници и дори са решавали и съдбата на повалените гладиатори в Колизиума. Свидетелствата им се считали за свещена и неоспорима истина при съдебни дела. Освен това били единствените жени в Рим с право на глас. С налагането на християнството в Рим, култът към Веста бил един от първите, срещу които били приложени гонения. Ранните християни се страхували от весталките и техните магически сили и женски тайнства. Храмът бил разрушен, а огънят на богинята - угасен
Свети Теодот хранел бедняци и затворници
На 7 юни православната църква почита и паметта на Свети Теодот Анкирски. Той бил родом от град Анкира (днес Анкара) през втората половина на III. Приел християнско кръщение и се стараел да живее според Христовия закон за любов към Бог и към ближните. Теодот търгувал със зърно и имал пекарна. Но използвал цялата печалба от работата си, за да подпомага изхранването на бедните. Теодот често посещавал също затворените по време на гоненията християни и ги хранел.
Свети Теодот Анкирски хранел бедни и престъпници.
През 304 г. при гонението, разпоредено от император Диоклетиан, в Анкира били заловени 7 млади християнки, които били измъчвани, за да се отрекат от вярата си, и накрая били удавени в езерото край града, като имало заповед да не се прибират и погребват по християнски телата на мъчениците. През нощта обаче Теодот извадил телата им от езерото и ги погребал. Това станало известно на властите и управителят на града разпоредил веднага да заловят и да разпитат Теодот. Той признал постъпката си и заклеймил гонението срещу мирните и добри граждани, които вярвали в Христос. Управителят заповядал да го измъчват и накрая да го обезглавят. Така само няколко дни след девойките и Теодот пострадал мъченически за вярата си в Иисус Христос.
Константин Събчев
