Л егендарният владетел Влад Цепеш Дракула всъщност имал сериозна житейска драма, която в разказите на хората го превърнала във вампир.
Химичен анализ на негови писма показва, че всъщност сълзите му са основна причина хората да го смятат за вампир. Това твърди с голяма категоричност Мария Гаетана Джована Питала. Тя ръководи екипа от Университета на Катания, Италия, извършил анализите.
Рисунка на Влад Цепеш Дракула от XVI в., анонимен автор.
Г-жа Питала заявява пред сп. Science alert: „Според нас това е първият път, когато е проведено подобно изследване и то помогна да се извади на светло здравословното състояние на Влад Цепеш Дракула“.
Следи
Следите остават и това важи много добре в случая с писмата на Влад III от XIV в. Учените предполагат, че владетелят на Влахия е бил засегнат от състояние, известно като хемолакрия, което се проявява като наличие на кръв в сълзите. Освен това най-вероятно е имал кожни и респираторни заболявания. Но най-вече кървавите сълзи са причината да го мислят за вампир. В народните поверия както у нас, така и при северните ни съседи, вампирите плачат с кръв. Това векове по-късно е отразено в книгата на Брам Стокър, откъдето тръгва на Запад митът за Дракула, оттам е прехвърлено и във филмите за него, които наистина го превръщат в един от най-популярните герои на киното за всички времена със стотици вариации на образа.
Но освен кървавите сълзи самият Влад също полага доста усилия да се разчуе за неговата безкомпромисност да реже глави и да набучва на кол враговете си. Знайно е от исторически източници, че самият владетел често е прескачал с войските си отвъд Дунава и е нападал османските нашественици. Местното българско население е защитавал, но има и доста случаи, когато го е клал. Дори някои смятат, че сам е насърчавал слуховете как се е превърнал в кръвожаден вампир, за да всява страх в противника.
Известна е и тезата, изказвана от доста родни историци, в това число и от покойния проф. Божидар Димитров, че корените на Влад са български, което личи и от имената му. Учени броят колко жертви е заклал въз основа на исторически сведения и са изчислили, че те са поне 80 000, като една четвърт от тях, около 20 000, са били набучени на кол – негова отличителна наказателна мярка. Приписват му се и множество други изтезания, за които мнозина се съмняват, че реално на били осъществени. Но точно набучването на кол Влад превърнал в истинско жестоко изкуство. Неговите подчинени така се били обучили да правят въпросното ужасно дело, че колът бил излизал през устата и въпреки това жертвата не умирала, а се мъчела нечовешки, издавайки смразяващи писъци.
Докосване
Що се отнася до изследователския екип на Питала, то италианската изследователка смята, че новите научни методи за проучване много могат да помогнат, защото именно писмата са предмети, които самият Дракула е докосвал.
Кристофър Лий плаче с кървави сълзи като Дракула във филма от 1968 г.
За щастие някои от писмата му са запазени и те са абсолютна съкровищница за историците. В този случай обаче не съдържанието на написаното интересува изследователите, а какви тайни може да са останали на хартията: молекулите и протеините, които може да са били прехвърлени чрез човешко докосване. Сега писмата са на повече от 500 години и извличането на материал от тях може да причини щети, което не е добро решение за ценни исторически документи. Но сравнително скорошен метод за разработване на специален филм от етилен-винил ацетат, обработен с йонообменници и водоотблъскващи смоли, се използва за обещаващ анализ на древни и по-нови тъкани и хартии. Когато по правилен начин се приложи върху всякакъв вид повърхност, този филм е в състояние да извлича протеини и молекули, но без да уврежда повърхността.
Три
Екипът проучва три от писмата на Влад Дракула - едното от 1457 г., другите две от 1475 г. Така те откриха хиляди пептиди и протеини. Резултатите са изненадващи. Два от протеините, открити от изследователите, могат да показват генетично респираторно заболяване, което води до хронични инфекции на белите дробове и синусите. Също така са открити пептиди, принадлежащи към протеини, свързани с възпалителни процеси. Взети заедно, това предполага кожно или респираторно заболяване – а най-вероятно и двете.
Едно от изследваните писма на Дракула.
Но друго откритие е още по-изненадващо. Намерени са пептиди, свързани с протеини на ретината и сълзите, както и кръвни протеини. Затова изследователите с голяма категоричност твърдят, че най-вероятно Влад Дракула е плакал с кървави сълзи. Тези кървави сълзи са отличителен белег на вампира в голяма част от кинообразите му. Учените смятат, че всъщност това са легендите, предавани през поколенията и стигнали до Брам Стокър, а след това и до други, проучвали Дракула. Макар и далеч от димящ пистолет, това предполага, че може да има известна истина в този слух.
Мария Гаетана Джована Питала отбелязва: „Най-вероятно той е страдал, поне през последните години от живота си, от патологично състояние, наречено хемолакрия, т.е. проливане на сълзи, примесени с кръв. Останалото са предания и трагични истории“.
Хигиена
Питала добавя, че Дракула и обкръжението му не са имали висока хигиена. Сред намерените хиляди микроскопични остатъци се наблюдава и такива, които навеждат на теорията, че Дракула е имал чревни инфекции и инфекции на пикочните пътища. Открити са и пептиди, свързвани с чумата.
Други молекули предполагат наличието на плодови мушици, също на вируси, пренасяни от кърлежи и комари, и видовете мухъл, които растат върху гниещи плодове.
Наследник
Знае се, че Влад III е наследник на Влад II, също наричан Дракула. Името Дракулеа или Дракула всъщност означава, че Влад е бил от Ордена на дракона, създаден през 1408 г. от крал Сигизмунд фон Люксембург за защита на християнството от нашествието на османците. Въпросният крал е известен като предвождащ европейските войски в завършилия злополучно Никополски кръстоносен поход за спасяване и освобождение на България (по-специално на Видинското царство) и Константинопол от турците. Кръстен е на битката при Никопол, състояла се на 25 септември 1396 г. Отличителният знак на членовете на ордена е медальон под формата на дракон, стъпкващ полумесеца на фона на кръста.
След смъртта на баща си Влад III поема управлението на Влахия и постепенно решава, че трябва да скъса със статута си на васал на Османската империя. В началото на 1462 г. започва кампания на юг от Дунав, опустошавайки цяла Мизия (от Видин до Черноморието) и избивайки над 23 884 турци, но и българи.
Историческите хроники пишат как двама султански пратеници отказват да свалят в знак на уважение към Влад чалмите си. Той решава, че няма да ги кара да го правят и дори ще им помогне за по-здраво закрепване на чалми върху главите. И заповядва чалмите да бъдат заковани с пирони към главите им. Това е и моментът, в който отказва да плаща като баща си данък на султан Мехмед II.
Разгневеният султан праща веднага на север от Дунав армия с над 150 000 души, която се смята, че трикратно превъзхожда силите на Влад Цепеш. Владетелят се оттегля в Търговище, като предварително опожарява селата по пътя на османците и отравя кладенците, за да ги остави без храна и вода. Когато турската армия доближава влашката столица, пред нея се разкрива ужасяваща гледка – над 20 000 пленници са набити на кол. Години след това тази сцена влиза в хрониките с названието Гората на коловете. Но това дава резултат и османците се оттеглят от района.
Султан Мехмед II прилага древния принцип за разделянето и владеенето. Той освобождава от плен брата на Влад. Раду е поставен начело на османска армия и пратен да воюва с батко си. Това дава резултат и Раду прогонва брат си чак до замъка Поенари на река Арджеш. Легендите предават, че точно тогава съпругата на Влад се самоубива, скачайки от висока скала, за да избегне турския плен. А това постепенно превръща царя във вампир.
Влад се измъква от обсадата на замъка през таен проход и достига до Трансилвания, където се среща с краля на Унгария Матияш Корвин. Корвин обаче не вярва на Влад Цепеш и вместо да му помогне, го хвърля в тъмница в столицата на Унгария Вишеград. През следващите 13 години Цепеш (името идва от нацепването на кол) е пленник при маджарите. Но се завръща във Влашко през 1475 г. и отново е признат за владетел. Историците твърдят, че загива в края на декември 1476 г. в битка с Басараб III Стария. Според сведенията на Леонардо Бота, посланик на Милано в Османската империя, тялото му е нарязано на парчета. Главата на Цепеш е изпратена на султана, който я набива на кол като доказателство за триумфа си над Влад – Набивача на кол.
Историите са от най-древни времена
По нашите земи историите за вампири – въпири, кръвници, кръволоци - са от най-древни времена.
Самата дума се смята, че идва от старобългарската „въпър“, която преминава първо в унгарския език, а след това във френския и немския, където попада в английския, а оттам отново я заимстваме. Старите българи пък се смята, че са я взели от един от иранските езици. Използва се за оживял мъртвец. Народните поверия придават свръхестествени сили на вампирите. Брам Стокър много добре използва всички народни вярвания по въпроса, които има и у нас, и на север от Дунава. Пишещият на английски ирландски писател е бил член на окултно общество, където се запознава с изследвали въпроса по нашите земи и в Румъния. Те му разказват историите, а писателят ги превръща в една трагична легенда за кръв и любов. А следващият доста дословно сюжета филм на Франсис Форд Копола с Гари Олдман пък прави истински шедьовър по тема, където не се очаква подобно нещо.
Та по нашите земи вампирите се смятало, че пиели кръв, за да придобият плът, и така да ходят сред хората. Открит в Созопол преди години гроб, дава основание на редица учени да предположат, че погребаният е бил смятан за вампир. Бил е промушен с кол и поставен така, че никога да не се върне сред живите.
Показването на Созополския вампир през 2012 г. в НИМ в столицата.
Проф. Николай Овчаров също преди време откри вампирско погребение в Перперикон. Тогава той заяви за двата вампирски случая у нас: „Единствено при тези две погребения се натъкваме на погребален обичай против вампирясване, при който се нарушава целостта на тялото на мъртвеца с железен предмет. В случая става дума за забит лемеж (желязната облицовка на дървеното рало) в раменната част на тялото, при което е счупена ключицата, а челюстта – разтворена“. Според проф. Овчаров този случай на вампирско погребение говори за традиция, при която езически суеверия по някакъв начин са се запазили и в християнството.
Среброто е нов метод
Изследователите казват, че среброто, кръстът и светената вода са сравнително нови методи за борба с вампири, появили се из Западна Европа едва в края на XVIII в.
Преди това те изобщо не се срещат в източниците, но пък и за вампири се говори в Източна и Централна Европа. В старите вярвания на вампирите в гроба им режат главите и ги слагат между краката, за да не могат да си ги открият. Другаде пък режат ходилата им, за да не могат да бродят, или ръцете им, за да не могат да пакостят с тях. Обвиват здраво с въжета цялото тяло или го притискат с огромни воденични камъни. Забиват в сърцето дървен кол от трепетлика или дрян, може също и нажежен шиш или гвоздей. Слагат гарванов нокът – зад дясното ухо, за да им пречи да се ориентират и да си стоят в гроба. Смята се, че билката върбинка е отровна за тях, тя ги отслабва, а при допир до кожата вампирът получава изгаряния.
Георги П. Димитров
