С ъселянин на българския сумист Котоошу вече 9 години отглежда в родното си село Джулюница неособено познати и дори екзотични за родния български пазар зеленчуци.
Преди да създаде собствената си ферма, Христо Анчев изкарал десетина години в Англия, където работил във ферма за ягоди, а след това и в семейно стопанство за отглеждане на зеленчуци и плодове. След като усвоил тънкостите на градинарството там, един ден той взел категоричното решение, че е време да зареже емигрантството, да се върне обратно в родината си и да създаде собствено стопанство.
През 2017 г. с много ентусиазъм младият мъж стартира фермата си за отглеждане на аспержи. Отначало засява 1 декар повече за проба, отколкото да печели, а след това постепенно разширява производството, за да стигне до 6 дка днес. За началната инвестиция са му били необходими около 5-6 хил. лв. Отглеждането на аспержи е средно скъпа, но трудоемка инвестиция, разказва Христо.
Търпение
Ако някой мисли, че още на следващата година след засяването на семената ще има реколта, ще продава и ще печели, се лъже. Аспержите са многогодишно растение и реколтата идва чак на третата година, а между третата и десетата година е неговият пиков период. После добивът започва да намалява, но при добри грижи растението може да се използва до 20-25 години. Аспержите не са капризни, но обичат топлината и влагата и затова трябва всеки ден да се поливат. Не трябва да се сеят много раздалечени, за да може при растежа си да са плътно едно до друго и по този начин да запазват влагата в земята и да не дават на плевелите да растат. Сезонът на аспержите е април-юни. Тъй като растат много бързо, се налага да се режат по 3-4 пъти на ден със специални ножове, като се използват стъблата и върховете. След това набраните аспержи се държат на студено в хладилни камери. Много важно е в този период да не се оставят да израстват на повече от 20-22 см, защото тогава те започват да цъфтят и качеството им се влошава. Аспержите са доста продуктивен зеленчук и от 1 дка при добра година може да се добие до 1 тон продукция. При цена от 25-28 лв./кг това прави около 30 хиляди лева оборот в рамките само на 2-3 месеца.
Пласмент
По отношение на пласмента фермерът Христо споделя, че не се занимава с предлагането на продукцията си по магазини и хипермаркети. Предпочита и разчита на личния контакт с купувачите. Редовно участва на много фермерски пазари в страната, извършва записвания и праща чрез куриерски фирми. „Не искам да се захващам с големите търговски вериги, защото те само гледат как да ни цакат. Освен това там се продават предимно зеленчуци и плодове внос отвън. Аз не искам моята продукция да бъде свързвана от клиентите с тази от чужбина. Не допускам и не правя никакви компромиси с качеството на предлаганата стока. Държа това, което продавам, да е прясно и да е с добро качество. Когато видя в магазина аспержи, аз винаги мога да позная кои са внесени отвън. Вкусът им няма нищо общо с пресните, а при кулинарна обработка те се варят дълго и трудно“, споделя Христо. След като мине периодът на резитбата, аспержите се оставят да растат и стават храсти, високи по 2 метра. През есента, след като изсъхнат и станат кафяви, се изрязват до долу и напролет избиват отново от пръстта. Засяването на аспержите може да става от семена или от разсад. Фермерът споделя, че предпочита семената, от които сам да си направи разсада, за да е сигурен в неговото качество, вместо да се доверява на друг.
История
Христо Анчев обяснява, че аспержите са наричани още и „аристократът на зеленчуците“, защото и в миналото, а и днес, е предпочитано от короновани особи, крале, императори и хора със синя благородническа кръв. Първите данни за използването на аспержи като храна е още от времето на фараоните в Древен Египет около 3000 години преди Христа. Намерени са остатъци от аспержи в някои от пирамидите около мумиите на фараоните. В Европа страните, в които се отглеждат най-много аспержи днес, са Нидерландия и Белгия. Има три вида аспержи. Тези, които Христо отглежда, са зелените, които са и най-разпространените. Освен тях има лилави и бели. Белите се отглеждат под земята и са най-скъпи.
Освен като храна аспержите се използват и в медицината като средство при ужилване от пчели и оси, при зъбобол, проблеми със сърцето и виене на свят. От древността заради фалическия си външен вид те са се смятали и за мощен афродизиак и са препоръчвани за „вдигане на самолета“ при полова немощ.
Прави сладко от ревен
Успехът с аспержите дава стимул на Христо Анчев да се насочи и към други непознати за българския пазар екзотични зеленчуци. Върху площ от 1,5 дка той е засял ревен. Това е един почти напълно непознат за българските домакини зеленчук, непретенциозен и лесен за отглеждане. Обича по-хладни райони и не се нуждае от много вода. Използват се само стъблата, тъй като листата му са отровни. Влиза в употреба за приготвянето на сладки и солени ястия. Тъй като ревенът още не е познат у нас, Христо предлага продукцията си основно като сладка, сокове и компоти. Освен това ревенът може да се използва и за приготвяне на супи и салати в съчетание с различни подправки като джинджифил, канела и индийско орехче, а също и със сметана и ягоди. Ревеновите насаждения на Анчев са около 6 хиляди растения върху площ от 1,5 дка. И докато ферми за аспержи в България има, макар и малко, то фермата за ревен на Христо от Джулюница засега е единствената в България.
Кейлът помага при диабет
Във фермата си в Джулюница Христо Анчев отглежда и други зеленчуци, повече или по-малко познати на българските домакини. За манголда, който прилича на спанак, през последните години у нас все повече започна да се говори. Христо обаче отглежда и далеч по-непознатия зеленчук кейл – къдраво листно зеле, което е изключително богато на витамини и минерали. То е полезно както за отслабване, така при лечението на сърдечни заболявания, диабет, детоксикация на червата и целия организъм, подобрява здравето на костите и намалява риска от рак. Съдържа и киселини, които понижават нивото на лошия холестерол в кръвта. Може да се използва както на салата, така и под формата на смути, чипс и дори супи. Наред с екзотичните, Христо Анчев отглежда и традиционни зеленчуци. Стреми се да прави така, че да има продукция през цялата година и да няма празен сезон. Общата площ на обработваните от него площи от 1 дка през 2017 г. е вече около 10 дка. Фермерът не крие също, че след влизането на България в еврозоната ще се ориентира и към изнасяне на част от продукцията си на международните пазари. Като за начало той смята да се насочи към съседните балкански държави: Румъния, Северна Македония и Гърция. А в по-далечно бъдеще може да разшири територията си на предлагане и в други Централно- и западноевропейски държави.
Иван Първанов
