„Луна, луна, по-скоро скрий се,
че ако циганите дойдат,
от твоето сърце гердани
и пръстени ще си направят.”
- Фредерико Гарсия Лорка
Представата за Андалусия са изпепеляващо слънце и изгорели от жегата хълмове. Малко преди да настъпи този жарък ад, обаче е времето на цъфтящите портокали, когато този район на Испания се покрива от ароматен похлупак от белите цветове на дръвчетата, примесен с нежния мирис на жасмин. Пристигналият гостенин във втората половина на март и началото на април може да стане свидетел на истинско природно чудо.
В Севиля портокалите започнаха да цъфтят.
Тогава по дръвчетата все още стоят оранжевите топки на зрелите плодове, а друга част от клоните са отрупани с восъчнобели пъпки. Жителите на Андалусия минават покрай дръвчетата, весело си късат по някой цвят, с радост възкликват „Нарания“ и ги слагат в косите си. Защото портокалът е един от символите на Андалусия. Дотолкова, че присъства и в религиозните макети на предвеликденската украса с шествия от миниатюрни фигурки в църквите.
Портокалова градина пред катедралата в Севиля.
Въпреки че точно тези портокали на вкус са горчиви, от тях се прави известният английски джем (мармалад) и ръчно изработени парфюми и сапуни. Това е и времето, когато към Севиля, столицата на Андалусия, се стичат хора от цялата планета, за да се насладят на портокаловия цъфтеж.
Портокалово дърво.
Истина е и че в средата на март можеш да се радваш на белите цветове само в Севиля, защото е най-топло.
Ронда
Важно е да се знае, че това е и времето в годината, когато можеш да бъдеш залят от проливни дъждове и да видиш Анадалусия свежа и зелена като изумруд. Бутилка вино от Риоха в раницата може да те спаси от тракането на зъбите от студ, докато кръстосваш улиците и огромните дворове и пространства на замъците.
Ронда
Ако кацаш на летището в Малага, то преди да се отправиш към Севиля, най-добре е да потеглиш първо към Ронда. Това е малко градче, в което щом попаднеш, може да ти се поиска да не го напускаш, толкова е красиво и спокойно. Точно Ронда е градчето, до което се е намирал лагерът Пеня Родна, мястото на невъзможната любов между отчаяната аристократка Фани Хорн и йезуитът отец Ередиа в романа на Димитър Димов „Осъдени души“.
Поглед към Севиля от кулата Хиралда.
Драматично стръмните скали, върху които е кацнал градът, са вдъхновявали и Хемингуей, а част от сцените в неговия роман „За кого бие камбаната“ са в Ронда.
Пикасо
В Ронда няма как да не се мине по „Новия мост“, висок 130 метра, под чиито мощни стълбове се спуска зашеметяващо стръмен каньон. На единия му край се намира музей, в който често се правят изложби, а тази година бяха показани не толкова известни, но оригинални графики от цикъла за бикоборството на Пабло Пикасо, който е роден на 60 км от Ронда в Малага.
Дворецът Алахамбра.
Копия на тези творби можеш да си купиш на достъпна цена от магазина на първата арена за бикове Corrida Goyesca, построена в края на XVIII век, която днес е музей, а арената е действаща за различни културни мероприятия. Любопитно е, че има и такива магнити, които са истинско произведение на изкуството.
Домати
Една от най-любопитните гледки, докато пориш през дъжда, увит в дъждобран, на които в края на деня можеш да се натъкнеш, са огромни розови домати, сторени на пирамида пред площада на общината. Оказа се, че това са домати росо, сорт типичен за района, който излиза от оранжериите точно по това време.
Домати росо пред общината в Ронда.
По този начин местните власти им правят реклама. А къде можеш да похапнеш, но не в типично туристическо заведение, а там, където ходят местните. Това попитахме служителка в музея на арената за бикове. И след обясненията й с ръце, мимики и смях попаднахме в малко заведение на главната улица, цялото украсено с живописни платна и пълно с народ на всякакви възрасти.
Площад Испания в Севиля.
И това е мястото, където, идвайки от България, страната на розовия домат, най-сетне се наситихме на огромна салата с едро нарязани парчета искрящи домати, обилно поръсени с пресен лук и поляти с ароматен зехтин. Към това блюдо с чаша с пивко вино ни сервираха вкусни хлебчета. Паелята с късчета пилешко ядохме само за да я опитаме и да установим, че това си е манджа с ориз, преведено на нашенски. А цените, почти като българските, с тази разлика, че салатата беше почти един килограм.
Пръжки
На другия ден се озовахме в Сетенил де лас Бодегас, едно от белите села, които се намират около Ронда. Наречени са така, защото всички къщи са бели, а отдалеч приличат на накацали и замръзнали бели птици. Сетенил е уникално с това, че много от къщите са приютени в скалите, а в дъждовния период отвсякъде течеше вода, а в реката през селото се къпеха на воля гъски и патици.
Къщи в скалите в Сетенил де ла Бодегас.
По скалите са накацали портокалови, лимонови и маслинови дръвчета. А в почти всяка бодега, сгушена в скалите, можеш да дегустираш различни видове вино, включително и от портокал. В интерес на истината няма опасност да се напиеш, защото въпреки че са сладки, нямат остатъчна захар. В съседство с дегустациите пък веднага можеш да си вземеш вкусни мезета от свински бузи, които са буквално като българските пръжки.
Еврейски
Андалусия е район, за който ти трябва дълго време, за да го опознаеш. Това е мястото, където мавританска архитектура се среща с уюта на еврейските квартали, европейска и антична архитектура. Навсякъде има огромни паркове, а в Севиля те са буквално в центъра и можеш с часове да се разхождаш и да им се любуваш.
Олтарът на катедралата в Севиля е от злато.
От ранна утрин е пълно с хора, които спортуват на всякакви възрасти, нещо типично за испанците, които и на 80 г. държат на формата и здравето си. В нито един от тези градове не можеш да откриеш огромните тип склад хипермаркети като в България. Навсякъде са в покрайнините на града. Местата с най-голям уют и колорит са еврейските квартали, където уличките са буквално широки по 60-70 см, толкова, колкото да се промуши един човек.
Пицата е популярна и в Андалусия.
През нощта всички са атрактивно осветени и сенките на сгради и минувачи създават особено тайнство. В еврейския квартал в Кордоба се е сгушила и синагогата, където евреите са се събрали и са се молели на Бог, преди да бъдат изгонени завинаги от страната. Синагогата е малка, но много красива, казват местните хора, и не работи само в понеделник. Част от бежанците са се установили и по нашите земи, а синагогата в столицата е точно в испански стил и е най-голямата на Балканите.
Усещане за излитане
Ако не си гледал фламенко, все едно че не си бил в Андалусия. Можеш да се натъкнеш на актьори, които танцуват и на улицата, но можеш да се наслаждаваш и в техните кръчми или музеи. Едно такова място е музеят на една от най-великите танцьорки на нашето време на фламенко Кристина Хоя.
Улична танцьорка на фламенко.
Тя минава 80, но е все още жизнена и благодарение на нейното застъпничество ЮНЕСКО взема под защита този танц. Именно Кристина Хоя играе една от главните роли в „Кармен“ на Саура и главната в „Кървава сватба“. Музеят на Кристина Хоя се намира в еврейския квартал в Севиля. В представлението участват по-възрастни артисти, които са истински виртуози на фламенкото. Техният танц създава такава енергия, че на финала усещането е за излитане.
На фламенко при Кристина Хоя.
Писмо до Санчо
Драги Санчо, ако имаш късмет да пообиколиш Андалусия в наши дни, след първоначалното възмущение от властта на световните платформи за резервации, чиято цел е да те превърнат в ходещ банкомат, идва успокояващото прозрение. Първо, че клишето „страстна Андалусия“ е незаменимо. Малко по-късно изплува осъзнаването, че ако искаш да усетиш сърцето на този район в Испания, първо трябва отново да гледаш филма „Кармен“ на Карлос Саура. След това да прескочиш към началото на 20-и век и да хвърлиш око на скандалните сюр ленти на Луис Бунюел и Салвадор Дали „Андалуското куче“ и „Златният век“. И за да получиш осмислен финал, отвори томчето с пожълтели страници на Лорка, за да те лъхне аромат на портокалов цвят, откраднати луни и озъбена морска пяна.
А ако тръгнеш за Андалусия, но първо се докоснеш до гореспоменатите великани, защото най-ценни са хората, а не паметниците, вместо да губиш време в ровене за изгодни цени на билети за катедрали и замъци, то това ще бъде най-мъдрата ти постъпка, драги ми Санчо. А най-верният водач в този район на Пиренейския полуостров са звуците на фламенкото. Чуеш ли почукването, а то се чува отдалече, върви натам и не спирай. Този танц ще ти разкаже всичко за страстта - сияние на злато, мирис на бедност, страдание, отхвърляне, отчаяние, любов и вяра.
Светлана Трифоновска
