Г олям японски всекидневник публикува хайку на русенката Лилия Рачева. The Asahi Shimbun е един от петте най-влиятелни вестника в Страната на изгряващото слънце и поддържа специализирана рубрика за хайку поезия. Неин редактор е канадският преподавател Дейвид Макмъри – професор по междукултурни изследвания в университета в Кагошима. Наскоро Лилия Рачева получи и друго признание за таланта си – тя е единственият участник от България, класирал се в хайку конкурс на японското посолство в Торонто, Канада.
„Когато излязоха резултатите, лично аз истински се зарадвах. Това е много вълнуващо и е едно предизвикателство, защото нито аз ги познавам, нито те мен. Просто показваш какво можеш“, сподели пред „Телеграф“ Лилия, която е журналист в Общинското радио в Русе.
Вишни
Над 370 текста на автори от цял свят са били изпратени за участие в конкурса на японското посолство по зададената тема „Сакура“. Сакурата, или вишневите цветове, които са емблема на Япония, са истинско вдъхновение за хайку поетите. Както казва Лилия, това е едно тържество на цветовете и красота в един миг, на която японците умеят да се наслаждават. Тя е участвала с две свои тристишия, вече публикувани в богато илюстрирана с цъфтящи вишни електронна книжка, която всеки може да си изтегли и разпечата.
Кестенов цвят
Вишнев цвят
А в рубриката на The Asahi Shimbun редакторът проф. Дейвид Макмъри е написал за тристишието на русенката: „След лекия вечерен дъжд улиците на Русе, България, бяха мълчаливо украсени в любимия цвят на Лилия Рачева“. Тя се вдъхновила да напише този хайку стих след един пролетен дъжд по време на цъфтежа на кестените. Техните розови цветове паднали и превърнали улиците в красива розова река.
Тристишия
Всъщност Лилия не публикува за първи път в The Asahi Shimbun. Работата й с проф. Макмъри започнала през 2011 г., когато американското електронно списание Simply Haiku с редактор Робърт Уилсън, където също помествали нейни стихове, спряло да излиза. Тогава интересът й се насочил към японската рубрика Asahi Haikuist Network, а от нейния водещ получавала ценни съвети по имейла.
„Дейвид Макмъри задава тема за всяко следващо издание и ако тя те вдъхновява, можеш да участваш. Например темата сега е „Юнска сватба“. Трябва да изразиш отношението си към природата, с която сме едно цяло“, обяснява Лилия.
Тя казва, че не е единственият български автор, който публикува хайку в The Asahi Shimbun. През годините в японската рубрика са помествани тристишия на Мая Любенова, Владислав Христов, Весислава Савова, Диана Тенева, Радка Миндова и други добри наши хайку поети. Участвали автори от цял свят, включително и от Африка, а за Лилия те са много интересни, защото в тристишията им се усещала различна душевност и сетивност.
Конкретна
Самата тя започнала да пише хайку поезия преди повече от 20 години, поощрена от талантливата русенска поетеса Анита Коларова, която вече не е между живите. „Ти си силна в това, много си конкретна, това е твоето“, била категорична поетесата и до ден днешен Лилия й е благодарна за този съвет.
„За мен хайку поезията е философия – как ще погледнеш на света, с какви очи. За другите не знам, но лично за себе си мога да кажа, че започнах да гледам философски на света, когато преди 24 години преборих тежко заболяване. Тогава човек, преминавайки през тези трудни моменти, осъзнава колко ценен е животът, колко много красота има край нас и в крайна сметка трябва да й се радваме. Може би този вид поезия отговаря на моята душевност, защото когато човек се сблъска със смъртта, разбира, че всичко е един миг. Дори животът е един миг и в този миг трябва да усетиш красотата, да й се радваш и да й благодариш“, казва Лили.
Първо световно признание
Нейната първа международна награда дошла през 2006 г. в конкурс с участието на автори от цяла Европа, организиран от Българския хайку съюз. Тогава русенката била класирана на трето място. Последвали други отличия и участие в световната хайку антология, издавана от проф. Баня Нацуиши – президент на Световната хайку асоциация.
И за една безценна подкрепа Лилия е благодарна от цялото си сърце – на своя син Радосвет Александров. Той е този, който превежда на английски нейната поезия и чрез този превод предава философията на своята майка и изразеното от нея в тристишието. А никой не я познава по-добре от него.
Жанета Йорданова
