Е два ли има българин, който още като дете да не е прочел поне веднъж романа „Под игото“ на Иван Вазов и да не се е възхищавал на главния герой в него - Бойчо Огнянов.
От написването на романа до днес, вече почти 130 години, един от въпросите, продължаващи да се дискутират, е има ли Огнянов реален прототип от обществения живот на България в онези години и ако има, кой е бил той. Изследователите на творчеството на Вазов виждат като прототипи на Огнянов революционерите Васил Левски, Георги Бенковски и Стоян Заимов. Самият автор на романа пък намеква, че в основата на образа на неговия герой са втъкани черти от външния вид на неговия роден брат, Михаил Вазов. В действителност обаче има една личност, която литературните историци незнайно защо пропускат и която може би е реалният прототип на легендарния образ на Бойчо Огнянов. И тази личност е Сребрьо Стойновски, поредният неизвестен днес на българския народ борец за свобода, когото историята е скрила от нашите погледи. И тази неправда е време да бъде поправена.
Надежда
Сребрьо Пенев Стойновски е роден в 1847 г. в село Баджиларе (днес Медово), Чирпанско.
Завършва начално образование при отец Йоаникий, след това учи в Калофер и в класното училище на Йоаким Груев в Пловдив. През 1867 г. е избран за главен учител в Чирпан. Ето какво си спомня по-късно за него един от учениците му Иван Андонов: „Той беше един разпален младеж, който, като ни предаваше българска история, не изпускаше случай да ни спомене за тежкото робство, в което тънеше българският народ, като не пропускаше да ни обнадежди, че скоро ще дойде времето, когато народът ни сам ще строши веригите на това робство и ще се освободи от него чрез въстание. Той учеше учениците сами да си правят дървени саби и пушки, организира и провежда военни упражнения, като прави въображаем бой между българи и турци и забележителното е, че в тези битки българите винаги побеждаваха. След разбиването на Хаджидимитровата чета през 1868 г. той много пъти разказва на децата възхитителни подробности от подвизите на четниците: как те се държат героично пред бесилките, като държат патриотични речи и заявявали на турците, че няма да умрат, а след 40 дни пак ще се сражават в Балкана за свободата на народа.“
Нападение
Заради тези свои дръзки бунтовнически изказвания учителят Сребрьо едва не заплаща с живота си. Една вечер в тъмното до църквата „Св. Архангел Михаил“ той е нападнат и намушкан с нож от чирпанския злодей Изет. След като оцелява по нареждане на Левски, Сребрьо напуска незабавно Чирпан и се премества да живее в Сопот. А злодеят Изет е нападнат и убит отново по нареждане на Апостола. Този инцидент сприятелява Васил от Карлово и Сребрьо от Баджиларе. Дружбата им се заздравява и по време на участието им във Втората българска легия на Раковски в Белград. За близостта на Стойновски с Левски говори и фактът, че през 1869 г. Дякона си прави една от най-известните фотографии, с които е запомнен днес, облечен именно в униформата на своя приятел Сребрьо. Впрочем според друго твърдение униформата не била на Стойновски, а на личния охранител на Раковски, Бранислав Велешки. Но едва ли в случая чия е униформата е толкова важно.
Що се отнася до престоя на Сребрьо в Сопот, той се запознава с Иван Вазов, на когото прави изключително силно впечатление с революционния си плам и увереността в скорошното освобождение на България. В Сопот Сребрьо няма постоянна работа. Известно време е работник в местния мъжки манастир, след това работи като писар в търговска кантора, открива и свое фотографско ателие. Но наред с това Стойновски е сред учредителите на революционния комитет в Сопот, наред с местните революционери Ганчо Попниколов, Фратю Попов, дякон Богослов Макриев и други. Впрочем една част от тях по-късно Вазов също използва като прототипи не само в „Под игото“, но и в останалите си творби, главно в „Чичовци“.
Двойник
След залавянето на Дякон Левски в злополучното Къкринско ханче Сребрьо Стойновски участва в един от опитите за неговото освобождение. Инициатор на този опит е братът на известния революционер бай Иван Арабаджията – Петър. Той организира една малка чета, която заминава за прохода Арабаконак. В четата влиза и Сребрьо Стойновски. Оказва се обаче, че четата закъснява и пристига на уреченото място, след като строго охраняваните от заптиета каруци с Левски и останалите заловени минават оттам на път за София. Една малко известна информация е, че след този провал за освобождението на Левски Сребрьо Стойновски предлага да бъде намерен човек, който външно да прилича на Апостола и той да бъде подменен с този свой двойник или още по пътя, или докато се намира в затвора в София. Този опит, разбира се, е абсурден и не е реализиран.
След смъртта на Левски, за разлика от други революционни дейци, Сребрьо Стойновски не смята, че надеждата за бъдещо освобождение е рухнала. Напротив, той продължава да обикаля селата и градовете в своя роден край и да убеждава хората, че въстанието, което Левски подготвя така усърдно, трябва да бъде организирано, да бъде обявено и да избухне в най-скоро време. Защото отдавна е назрял вече моментът българският народ, с подкрепата на братска Русия и на останалите балкански народи, да постигне така дълго желаната своя свобода.
Воден от тези убеждения, Сребрьо се поставя в услуга и на подчинение на БРЦК. Той се мести да живее в Оряхово, край Дунава, където официално е цанен като учител. От това време на неговото пребиваване днес в историческия музей е запазен учебник, преведен през 1873 г. от Сребрьо Стойновски. Наред с учебното дело, в същото време Стойновски е и сред създателите на местния революционен комитет, на който е избран за председател. Създава таен революционен канал, през който от Влашко в Българско пристигат не само бунтовни вестници, книжа и бунтовнически прокламации, но и оръжие, боеприпаси и униформи за бъдещите български въстаници. Освен в Оряхово Сребрьо Стойновски и учителят Въло Гърков са учредители и на частния революционен комитет в Кнежа.
Кауш
Престоят на даскал Сребрьо в Оряхово и революционната му дейност не остават скрити от османските власти. Даскалът е арестуван и запрян в кауша. Научавайки за това, неговите ученици и другарите от революционния комитет се събират пред портите на конака, като скандират: „Да живее даскал Сребрьо!“. Впечатлени от тази дръзка проява, каймакаминът и кадията освобождават арестувания. Който още същата нощ напуска Оряхово и през Дунав се прехвърля във Влашко. Това попречва на предварително изготвения план по време на Априлското въстание една чета, командвана от Стойновски, да нападне и вземе оръжието от един турски склад, след което да обявят вдигането на въстание и в Оряхово.
През лятото на 1876 г. за известно време Сребрьо Стойновски напуска българските земи и заминава за съседна Сърбия, където участва като доброволец в избухналата Сръбско - османска война. След края на войната Стойновски се връща отново в българските земи. Малко след избухването на Руско-османската война през 1877 г. той се записва отново като доброволец и е включен в състава на Българското опълчение. След освобождението той се отдава на административна дейност. Назначен е за околийски началник на Брезово. Заема и други административни длъжности. С избухването на Сръбско-българската война в 1885 г. бившият верен съратник на Левски зарязва писалката и чиновническите бумаги, грабва старата опълченска пушка, запасва сабята и отново се записва като доброволец на служба в българската войска, за да отстоява постигнатата с толкова пролята кръв свобода.
Сребрьо Стойновски умира през 1894 г., ненавършил и 50 години.
Иван Георгиев
