В сички сме свикнали да свързваме монашеството с християнската религия. И всички знаeм за строгите изисквания към монасите и особено монахините, за които плътската любов е най-големият грях и нарушение на дадените обети. Всъщност аскетизмът тръгва като противовес на разюзданите нрави в езическите времена. Но дори и тогава е имало специални девойки, които били обречени на дадено божество. Най-известните от тях са весталките - девствените жрици на богинята Веста в Древния Рим, считани за предтеча на днешните монахини. За разлика от тях обаче весталките са били обществено ангажирани.
Свещеният огън
Знае се, че подборът им бил много строг - само от благородническото съсловие. Това ставало, когато те били шестгодишни, а обучението им продължавало общо 10 г. То било голяма привилегия, защото едва шест момичета в цялата Римска империя можели да бъдат весталки. Тяхното главно задължение било да поддържат свещения огън на богинята - считан за голяма реликва. Задължителното условие било жриците да останат девствени. Вярвало се, че в противен случай огънят ще излезе от храма и ще изгори целия Рим, който и без това бил доста потънал в грехове. Някои момичета обаче не издържали на дадения обет. Тук наказанието било безмилостно - весталка, нарушила обета, трябвало да бъде погребана жива.
Престиж
Весталките имали изключително важна роля в живота на Рим. Ако престъпник, осъден на смърт, срещнел весталка по пътя към мястото на екзекуцията си, тя веднага се отменяла. Жриците на Веста имали правото да освободят роб, само докосвайки го. За разлика от простосмъртните хора само думата на весталката не подлежала на съмнение при свидетелстване за извършено престъпление. До тях първенците се допитвали за бъдещето, търсели ги за съвети по един или друг политически или житейски въпрос. От тях зависела и съдбата на победения гладиатор в Колизуема. Дори всички зрители начело с цезаря да искали неговата смърт, мнението на весталките било решаващо. Затова по-лесно можело да се размине на човек, ако обиди императора, отколкото весталка. Такова кощунство се наказвало с бърза смърт чрез обезглавяване.
Хелиогабал
Да се посегне на весталка, се считало за смъртен грях. Пример за това е съдбата на римския император Хелиогабал (218-212), който бил убит, задето се оженил за върховната жрица Акуилия Севера.
Целомъдрието на весталките обаче не било до края на живота им. Всяка, след като навършела 36 години, е била освобождавана от своя обет и напускала храма. В този момент въпреки възрастта си тя се превръщала в най-престижната партия за брак в цялата империя и императори и благородници се надпреварвали за ръката й.
Поддържали 1000 г. огъня в храма
Огънят в храма на богинята Веста горял от основаването на град Рим през 754 г. пр. Хр. до 394 година. Тогава император Теодосий, който прави християнството държавна религия, наредил той да бъде изгасен. Но когато през 410 г. готите превземат и жестоко опустошават града, започва масово възраждане на древната римска религия и повторно запалване на огъня, което продължило до самия край на Западната Римска империя през 476 година.
