П апата ме благослови и два дни по-късно станах световна шампионка в Рим, разказва за най-паметните събития в живота си Гинка Загорчева. Освен с невероятни успехи в леката атлетика тя се гордее и със задружното си семейство.
Гени
С вълнение показва снимки на внука си Иван, който печели купи на футбол. Осемгодишното момче носи името и спортния ген и на своя дядо Иван Бойчев, бивш състезател в скока на височина. Eдинствената дъщеря на Гинка – Ани, е омъжена в Благоевград и работи като адвокат. Самата Загорчева и досега продължава да се труди в системата на МВР, където остава да се развива след края на кариерата си. Свободното си време прекарва в Стрелча, където с мъжа й имат къща с двор – любимото място на внука им. Изкушавала се е да стане треньор, но в годините на прехода спортът в България рухва, а след това вече се била откъснала. „Сега дори като консултант не мога да помагам, защото, за да обясниш техническа дисциплина, трябва да го покажеш, а аз вече не съм в състояние“, въздъхва 66-годишната Гинка, която през 2023-а сменила ставите и на двете си колена.
Проблемите в тях са наследство от бяганията на 110 метра с препятствия – дисциплината, в която става и световна рекордьорка. На 8 август 1987-а в Драма (Гър) тя финишира за 12.25 секунди. Впечатляващият резултат е все още четвърти във вечната ранглиста след 12.12 на нигерийката Тоби Амусан от 2022 г., 12.20 на Кендра Харисън (САЩ) от 2016 г. и 12.21 на Йорданка Донкова от 20 август 1988 г.
В Рим
„След световния рекорд желанието ми бе да стана световна шампионка. Конкуренцията в Рим беше жестока, всяка една от нас беше потенциална медалистка”, отчита Загорчева, която е родом от католическия град Раковски.
По повод на световното папа Йоан Павел II приема 500 души атлети, треньори и спортни ръководители. „От нашата делегация бяха поканени 5 души. Аз научих за това от треньора Коцето Ковачев, който ми подхвърли: „Католичке, знаеш, ли че ще има ходене при папата?“. Като чух, си рекох – ще отида при папата каквото ще да става. Питах водача ни Грую Юруков и той ми отговори: „А ти какво ще направиш за мен? Искам да се представиш добре!“.
И в крайна сметка той се отказа от аудиенцията в моя полза. В голямата зала във Ватикана ние бяхме на предпоследния ред, но аз седях на последния стол до пътеката. След речта си папата тръгна и се поздравяваше с присъстващите. Когато наближи на 2 метра от мен, се спря. Президентът на Международната федерация Примо Небиоло беше до него и тъй като папата се взираше в мен, той явно му обясни коя съм и чух да произнася името ми. Тогава Негово светейшество пристъпи към мен и аз първа му подадох ръка. Той я прие, аз се наведох и целунах неговата, върху която имаше огромен пръстен с разпятието на Христос. Толкова католици имаше в залата, включително и поляци, но никой не се наведе да му целуне ръка“, връща се назад Гинка.
Тя признала на папата, че е от България, а той я попитал откъде точно. После я погалил по главата и пред цялата зала заявил на български: „Благославям те“. „Помолих останалите членове на делегацията да не разказват за случилото се в хотела, но българин да запази тайна е абсурд! - смее се Гинка. - Целият отбор веднага научи и после цяла нощ не можех да спя. Непрекъснато се чудех: „Ами ако сега не взема медал, какво ще кажат хората?“.
Препятствия
Въпреки силното вълнение атлетката стига до финала на 4 септември и докато загрява обратно към завоя, чува от трибуните Грую Юруков: „Къде си тръгнала? Хората напред, ти назад?“. Направих си блокчето и въобще не пробвах препятствия. Истината е, че бях страхлива и много се плашех от препятствията. На състезание пробвах само старт с първо препятствие, а не както се разбягват другите. А вече като гръмне пистолетът, те са наредени 10 препятствия, не виждаш разликата, тръгваш и бягаш колкото можеш. На старта в акъла ми беше: „Ако си ме благословил, моля те да спечеля медал“. След това направо с изстрела тръгнах, реакцията ми граничеше с фалстарт. Преодолях стреса, защото умеех да се концентрирам и да се състезавам в решителните моменти. Първа тръгнах, първа завърших и взех световната титла. Можеше да бъде и с по-добър резултат, но валеше проливен дъжд. След полуфинала бях цялата мокра, събраха ни в един тунел и имахме 40 минути до финала. Дори не се преоблякох, а за финала пистата малко изсъхна“.
Относно това дали благословията й е помогнала Загорчева разсъждава: „Ако не си тренирал и нямаш настройката, дори свети Петър да слезе, няма да ти помогне. При мен обаче се бяха стекли всички щастливи обстоятелства в един миг“.
Няма този късмет на игрите в Сеул '88. „Бях много добре в олимпийската година и на състезание в Австрия спънах се и паднах. Скъсала съм главата на мускула на крака си. Ако ми го бяха зашили веднага, щеше да мине бързо. Закараха ме в болница със закъснение и дълго време се лекувах. Спрях да тренирам и в Сеул мускулът се доразкъса. Съжалявам много, защото това ми беше последната олимпиада и последният шанс. Контузих се заради лудата конкуренция, която понякога е рискова и много опасна. И до ден-днешен съжалявам, че не останах в спорта и не предадох това, което мога, като треньор, но така се стекоха нещата. Получавала съм предложения от чужбина, например от Англия, но федерацията не ми е позволявала“, разкрива Загорчева, която е една от четирите българки с по два медала от световни първенства на открито заедно със Стефка Костадинова (скок височина – два златни), Цветанка Христова (диск – злато и бронз) и Ива Пранджева (скок дължина и троен скок – сребро и бронз). Тя печели бронз на първото световно в Хелзинки '83 и титла на второто в Рим '87. „На финала през 1983-а ме биха две германки и останах трета. Баба ми ме успокои да се радвам на бронза, защото Германия е разделена на две, ако беше на 4, нямаше да взема медал“, усмихва се Гинка, която след бойкотираните от Източния блок държави игри в Лос Анджелис '84 се отказва от атлетиката. Три месеца по-късно съпругът й Иван я убеждава да се върне.
Хармония
Благодарна е, че в най-трудните си моменти винаги е разчитала на подкрепата на мъжа си, който й бил и спаринг-партньор. „Продължих с треньора си Иван Бозов, с когото и завърших кариерата си. Изключително възпитан и толерантен, създаваше страхотна атмосфера за тренировка. Като отидехме на стадиона, винаги по половин час ходехме с останалите момичета и си приказвахме. Така се настройвахме“.
Дали вярва, че висшата благословия й е помагала и в живота? „Човек трябва да вярва на себе си. Колко спортисти са печелили, без да видят папата? Но при мен беше по-особен моментът, защото бях католичка, която отиде до Рим, видя папата и стана шампионка. Като цяло винаги като съм си планирала нещо, то се е случвало. Моята лична шестица от тотото е семейството ми, много хубав живот имам и съм щастлив човек“.
Таня Манова
