Ц елуване на ръце, поклони – в турските сериали виждаме на каква почит са родителите. Особено сантиментални са сцените, в които бъдещият зет иска булка. В повечето случаи има нещо, което не е наред. Но това става ясно по-късно.
Тези, които са пропуснали разкошния сериал „Вятърничав“, могат да си наваксат - от 5 юни тръгна отново по „Диема фемили“. Някои повтаряме и даже потретяме. А емоциите са същите. И ако първия път Миран получи бързо благословията на Хазар Шадоулу за дъщеря му Райян, която не му е дъщеря, а на практика му е снаха, но затова – по-късно, то няма да е толкова лесно при втората – истинска сватба, на която той вече няма да е женен за братовчедка си, която не му е братовчедка. Не разбрахте нищо? Гледайте, гледайте, няма да ви разваля удоволствието да откриете кой кой е във филма. Малка подсказка – всички герои са разменени. Накрая има много сватби, една от които неочаквана – не сме свикнали баби и дядовци да се женят, но защо пък не.
Кълбо
Думата беше за пъкления план на Миран (или по-точно на баба му) да отмъсти за убития си баща и обезчестената си майка, която всъщност не е в гроба, над който той плаче, ама то и баща му е друг. Стана заплетено. Но кълбото скоро ще се търкулне. И така три сезона, докато накрая всички добри герои ще тържествуват, а лошите ще си получат заслуженото. Е, не съвсем.
Откъде тръгнахме, докъде стигнахме... Сега се връщаме обратно на сцената, в която кандидат-зетят преговаря с бащата на булката. Той е решителен, бащата – объркан. Както и всички останали в имението. Дядото Насух (Маджит Сонкан) е харесал Миран Асланбей (Акън Акънйозю) за любимата внучка Ярен (Илай Еркьок). Но Миран ги сюрпризира – искал е и ще иска само Рейян (Ебру Шахин). Има защо! Сърцето му вече я иска, разумът се опъва. Но как другояче да реагира едно възмъжало момче, отраснало с приказката за лошия Хазар?
Нещата вече са договорени – сватба ще има. Булката е поискана от сестрата на Миран – Гьонюл (Оя Унустасъ), която всъщност формално му е жена (защото не я е докоснал след сватбата). Към този момент даже ревностните фенове на сериала като мен, които не просто го повтарят, а го потретят, вече са объркани какво се случва. Спокойно, всичко ще си дойде на мястото!
Ритуал
Тъпаните думкат пред вратата на булката, вървят маанета. Младоженецът бърза да вземе Рейян. Но портата е залостена. И подпряна отвътре от игривата прислужница Мелике Аштутан (Аслъ Самат), която преди това е признала, че ако е била тя, да е претичала набързо до младоженеца. За което е порицана: „Мелике, пак говориш глупости!“. И така, Мелике е в роля: „Младоженецо, не се отваря (портата)“. Миран бута в ръцете й пачка. За да чуе отново: „Опитвам, опитвам, но не се отваря“. Вбесен, той се обръща към приятеля си Фърат Демиралп (Джахит Гьок): “Ага, скоро ще избухна. Най-накрая ще разбия вратата и ще вляза да я взема“. Успокояват го – да даде още малко пари. Никой не очаква реакцията му – парите са наистина много. Лелята Султан (Гюлчин Сантърджъоулу), която се преструва на майка на младоженеца, изопва черти: „Синко, какво правиш?!“. Отговорът на Миран: „Отварям вратата“.
Мелике подканя младоженеца: „Хайде, бутни да видим дали ще се отвори“. И Миран буквално я премества с портата.
Гнездо
Сега идва и най-нежната сцена – между баща и дъщеря. Монологът на Хазар: „Казват, че когато дъщерята отлита, за бащата настъпва както лято, така и есен. Който и да го е казал, е бил прав. Дъще, ти си моето първородно момиче. Сега отлиташ от бащиното огнище, за да създадеш собствено гнездо. Върви, но знай, че баща ти винаги е тук. Баща ти е тук като една скала, като твоя опора. Не го забравяй. Когато ти е тъжно и търсиш пристан, само кажи: Татко! Аз ще те чуя. И веднага ще дотичам.“
И речта към бъдещия зет: „Миран, дойде и поиска дъщеря ми. Аз изтръгнах едното си око и ти го дадох. Дадох ти едната си ръка, единия си крак, поверих ти я, Миран. Моля те, не ме осакатявай, пази я като очите си. Поверявам я първо на бог, после на теб“.
Да става каквото става. Но всяко момиче би искало да чуе точно тези думи от своя баща. Дори да не е истинският. Защото любовта идва от сърцето. Или го имаш, или го нямаш. Това казвам всеки път на гроба на обичния ми баща. Не онзи, който създаваше деца и ги захвърляше (него никога не нарекох „Татко!). На бащата, който ми даде сърцето си. Той е моят пристан и моята скала. И много ми липсва!
Кристи Петрова
