В българската история Търново освен столица на Второто българско царство е и едно от населените места, дали много видни мъже на страната: революционери, просветители и книжовници. А след Освобождението на страната и много „строители на съвременна България“ по думите на Симеон Радев: политици и държавици, висши военни, банкери и хора от всякакви други браншове и сфери на обществения живот. Някои от тези видни търновци като Стефан Стамболов са известни днес на целия български народ. Има обаче и такива, които незаслужено са потънали в тъмнината на забравата. Един от тях е човекът, когото ще представим в настоящата публикация с идеята да популяризираме името му сред съвременните жители на старата столица.
Харалампи Петров Джамджиев с пълно основание може да бъде наречен основател на съвременната българска авиационна наука. Това, което той прави за развиването на българското въздухоплаване в началото на миналия век, е без аналог за времето си и това го прави пионер в своята област и сфера на реализация.
Кариера
Хари Джамджиев, както е известен още, е роден на 13 юли 1875 г. в Търново, като родът му е на търговеца Велчо Атанасов – Джамджията, създател на Велчовата завера. След като завършва първоначалното си образование в родното Търново, Харалампи учи гимназия във Варна и София. А след като получава диплома за завършено гимназиално образование, постъпва във Военното училище в София. След завършването му за един период от около десетина години като военнослужещ той е разпределян в различни градове на Княжество България. Макар и офицер под пагон, истинската страст на Хари е не военното поприще, а изобретяването и то най-вече в областта на авиационната техника. Голямата мечта на младия търновец е да конструира свои самолети, с които да „превземе“ небето. Още като дете, а след това и като ученик, младият Хари прави опити да моделира самолетчета от подръчни материали. След като завършва образованието си, прави опити да превърне детското си хоби в сериозно занимание. Още през 1895 г., когато е едва 20-ина годишен, той конструира първата собствена летателна машина, която успява да се издигне над земята и това е неговото първо сериозно постижение и основателен повод за гордост.
Билкарство
През следващите години младият изобретател продължава да навлиза все по-навътре в дълбочина в авиационната техника и конструира и други машини. И тъй като военната служба и честото местене от град на град и от казарма в казарма пречат на страстта му към авиотехниката, той взема най-простото решение за изход от ситуацията, като просто напуска армията, за да се отдаде с пълна сила на страстта си към самолетите. За да може да изкарва пари за това свое доста скъпо хоби, той се опитва да стане предприемач на свободна практика. Оказва се обаче, че търговията не е в кръвта му и че от нея той не може да прави пари. Известно време работи като държавен чиновник в българската легация в Прага, външен лектор по авиотехника във Военното училище. А наред с това се оказва, че Хари Джамджиев разбира и от билкарство. И доста дълго време основните му доходи всъщност идват именно от това му занимание - търговия с билки и билкови илачи. Доста по-късно, след като се отказва от авиацията, Джамджиев се отдава изцяло на билките и се прославя като един от най-добрите и известни български лечители от първата половина на ХХ век.
През 1911 г. Харалампи Джамджиев става не само първият българин, но и първият човек от Балканите, който успява да патентова във Франция свой летателен апарат. За голямо съжаление повече сведения за тази негова въздухоплавателна машина няма запазени днес. Ако се съди по заниманията му през следващите години, може да се предположи, че патентованият модел е бил от т.нар. орнитоптери. Това са особен модел самолети, при които летенето се осъществява чрез размах на крилата, които са подвижни и извършват постъпателни движения нагоре и надолу. Създатели са като първообрази на съвременните самолети, като конструкцията и принципът на действия изцяло наподобява летежа на птиците. Смята се, че първият прародител на орнитоптера е бил още в ранното Средновековие - самият Леонардо да Винчи.
Орнитоптер
Орнитоптерите се оказват голямата страст на търновеца Хари Джамджиев. Това, което отличава отделните модели, е форматът им и начинът за задвижване. Отначало през 1902 г. той изобретява орнитоптер, който се задвижва с пружина вместо двигател и вместо да лети над повърхността на земята, прави огромни скокове по нея, подобно на кенгуру. Този модел е с обща дължина 1,25 м и разпереност на крилата 1,05 м. Има елиптични криле, които се задвижват от силна спирална пружина. При извършването на опитите самолетът успява да достигне до 20 м височина и дължина на прелитането до 200 м, за засилването му се използва наклонена дъсчена платформа и триопорен колесник от велосипеден тип. Любопитното е, че изобретението на търновеца през 1902 г. изпреварва с близо 10 години това на братята Райт, които се смятат за създатели на световното въздухоплаване. Този пръв самолет на търновеца при един от полетите обаче напуска българските предели и се разбива в румънското село Есекьо в Добруджа.
Патент
Изплашен да не би румънците да вземат и да откраднат патента му, Джамджиев тръгва към Париж да го патентова. Но българският дипломат в Париж го обявява за луд и го връща обратно в България, където е арестуван от българските власти. Всъщност през целия живот на търновския изобретател властта у нас гледа не само несериозно на опитите му, но дори и открито враждебно. Самият факт, че прототипите му и документацията към тях няколко пъти изгарят в пожари, за които така и не се установява от какво са причинени, говори доста красноречиво за много неща.
Въпреки първоначалните си успехи изобретателят продължава да търси друг доста по-мощен източник на задвижване. По-късно той създава орнитоптер, който се задвижва с парен двигател и действително е по-мощен. При опита му да бъде запален обаче балонът с горещия въздух се взривява, като унищожава и самия прототип.
В хода на своите теоретични изследвания и практически опити търновецът достига до извода, че бъдещето на световната авиация са летателните апарати с неподвижни крила. Предлага две теории за задвижването им: рикошетно-параболична, на принципа на птичето летене, за което вече стана въпрос, и теория за хидро-аеродинамичния вакуум, на които тук няма да се спираме в подробности. Само ще отбележим, че тези две теории са залегнали и се изучават във всички учебници по авиационна техника и летене за бъдещите пилоти.
Признание
Голямото признание на дългогодишните упорити занимания на Харалампи Джамджиев е патентоването на неговия най-нов модел самолет в Париж на 16 февруари 1911 г. Още на следващата година е извършен и пробният полет над София с този самолет, управляван от пилота Симеон Петров. Девет години по-късно, на 3 февруари 1921 г., търновецът Хари Джамджиев регистрира в Прага разновидност на този самолет под името „Бързолет“. Новото при него е, че двете самолетни крила са изработени от тесни ивичести профили.
В последните години от живота си Харалампи Джамджиев се оттегля от авиационното дело и се отдава на билкарството. Той напуска този свят на 13 март 1961 г. на достолепната 85-годишна възраст.
Иван Георгиев
