21 септември е Световен ден за борба с болестта на Алцхаймер, отбелязва се от 1994 г.
Болестта на Алцхаймер е тежко, силно инвалидизиращо невродегенеративно заболяване с опустошителното емоционално въздействие и социално-икономическото бреме, което я нарежда сред водещите здравни и обществени предизвикателства през 21-ви век. Това е най-честата причина за деменция при възрастни хора в глобален мащаб и седмата най-смъртоносна болест в света. Клинично болестта на Алцхаймер се характеризира с изразена загуба на памет и прогресивен когнитивен спад, които компрометират личната преценка и независимост на засегнатите.
Към днешна дата повече от 50 милиона жители на планетата са засегнати от невродегенеративни заболявания. Очаква се техният брой да се утрои до 152 милиона през 2050 г., ако не бъдат намерени ефективни превантивни или терапевтични решения. Болестта на Алцхаймер представлява 60% до 80% от всички случаи. Най-разпространена е в Западна Европа, следвана от САЩ, където на всеки 66 секунди някой получава такава диагноза. През 2018 г. 7,8 милиона граждани на ЕС, две трети от които жени, са страдали от деменция. У нас точна статистика няма, но според специалистите броят им надхвърля 100 000.
Кръстник
Заболяването е описано за пръв път през 1907 г. от д-р Алойс Алцхаймер, чието име носи. Въпреки несъмнения напредък в изучаването му точните причини за развитието на тази болест все още не са напълно установени.
Смята се, че в основата й стои комбинация от фактори, които специалистите разделят най-общо на две големи групи: модифицируми (които няма как да променим) и немодифицируеми (върху които можем да повлияем).
Към непроменимите рискови фактори спадат възрастта, полът и генетичните особености на индивида. Със застаряването на населението все по-голям процент от него бива засегнат. След 65-годишна възраст разпространението на болестта на Алцхаймер се удвоява на всеки 5 години.
Изменения
С напредването на възрастта в мозъка настъпват редица изменения, сред които атрофия в определени области, възпаление, увреждане на кръвоносните съдове, присъствие на свободни радикали, дисфункция на митохондриите (енергийните централи на клетките). Болестта на Алцхаймер обаче не е нормална част от стареенето.
Честотата на болестта на Алцхаймер и прогресията на симптомите са непропорционално по-високи при жените.
Отключване
Разпознати са над 70 области в човешкия геном, свързани по някакъв начин с болестта на Алцхаймер, за някои от тях (например гена APOE) е доказано, че играят важна роля в отключването й. Учените обаче са категорични: гените не са равнозначни на съдба. По данни на Центъра за контрол на заболяванията в САЩ две големи дългосрочни проучвания показват, че здравословният начин на живот с адекватна физическа активност, балансирана диета, ограничена консумация на алкохол и отказ от тютюнопушене може да помогне за намаляване на риска от болестта на Алцхаймер.
Съвпадения
Изследванията показват, че повече от 30% от случаите на това заболяване се дължат на модифицируеми рискови фактори. Затова не е учудващ огромният интерес към тях, тъй като опознаването им се очаква да отвори вратата към обещаващи превантивни стратегии.
Мозъкът се захранва от богата мрежа от кръвоносни съдове, поради което здравата сърдечносъдова система е от огромно значение за нормалното му функциониране. Това обяснява защо част от рисковите фактори за сърдечносъдови заболявания се припокриват с тези за болестта на Алцхаймер. Сред тях са високо кръвно налягане, дислипидемия, диабет, затлъстяване, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, ниска физическа активност. И обратно - начинът на живот, интелектуалните, физическите и социалните дейности, както и диетата, могат да помогнат за предотвратяване на болестта на Алцхаймер.
Мозък
Макар мозъкът да представлява едва 2% от общото телесно тегло, 20% от консумацията на кислород и 25% от употребата на глюкоза в организма се приписват именно на него. Мозъкът е най-богатият на липиди орган след мастната тъкан, в него се съдържат 25% от целия холестерол в човешкото тяло.
Проучванията разкриват, че нарушеното равновесие в обмяната на липидите повишава риска от болест на Алцхаймер и насочват към необходимостта от поддържане на оптимален мозъчен липиден статус.
Депресия
Симптомите на депресия, тревожност и хроничният психологически стрес също са свързани с повишен риск от болест на Алцхаймер. Травмите в областта на главата и загубата на слуха може да благоприятстват появата й. Неотдавнашни проучвания установиха зависимостта между замърсяването на въздуха и повишения риск от невродегенеративни заболявания.
Към момента няма лек за болестта на Алцхаймер. Наличните терапевтични подходи подобряват качеството на живот на хората, живеещи с това заболяване, както и на тези, които се грижат за тях. Те са насочени към управление на поведенческите симптоми и забавяне на прогресията на болестта.
Учените обаче са твърдо решени да продължат напред в борбата с това страдание. Предизвикателство при лечението на болестта на Алцхаймер е затрудненото ефективно доставяне на лекарствени молекули в мозъка поради съществуването на защитни бариери в централната нервна система. Т.нар. кръвно-мозъчната бариера предпазва мозъка от потенциални токсини и патогенни агенти, но в същото време ограничава достъпа на много терапевтични лекарствени молекули. Едно от решенията за преодоляване на този препъникамък е употребата на наночастици, които да пренасят лекарствени вещества през „граничните заграждения“ на мозъка.
Работи се върху ваксина
Работи се върху създаване на ваксина срещу болестта на Алцхаймер, погледите ни са обърнати с надежда и към възможностите на генната терапия и стволовите клетки. Голямо внимание от страна на учените са си спечелили т.нар. мезенхимни стволови клетки. Наред с другите им предимства, те са ценни и с това, че може да бъдат изолирани и от възрастни организми (т.е. от самия пациент), което премахва юридическите и етичните задръжки, съпътстващи употребата на човешки ембрионални стволови клетки.
Добрата новина
Публикации от последните години съобщават, че рутинното прилагане на някои добре познати ваксини (срещу грип, пневмококова пневмония, херпес зостер, тетанус и дифтерит) при хора на 65 години и повече намалява риска от развитие на болест на Алцхаймер с 25-30%. Нужни са още изследвания в тази област. Получените резултати обаче не са изненадващи, защото според една от хипотезите инфекцията с вируси, бактерии и гъбички може да играе роля в развитието на болестта, като стимулира невровъзпалението и по този начин причинява или изостря невродегенерацията, а впоследствие и деменцията.
Проф. д-р Радостина Александрова, БАН
